Артериалното кръвно налягане се измерва с две стойности – едната по-висока (систолично налягане), а другата по-ниска (диастолично налягане). Стойностите на нормалното кръвно налягане не са еднакви за всички възрасти. Кръвното налягане се измерва със специални апарати в милиметри живачен стълб. За лицата между 16 и 30 годишна възраст нормалното систолично кръвно налягане се движи между 115 и 160 мм, а диастоличното между 60 и 85 мм живачен стълб. За лица над 50 годишна възраст нормално систоличното налягане може да се движи между 115 и 160 мм, а диастоличното между 70 и 95 мм. Всяко диастолично налягане над 95 мм трябва да се счита за повишено независимо от възрастта. Посочените стойности за кръвно налягане не трябва да се смятат за абсолютни и решаващи, тъй като кръвното налягане може да показва известни отклонения, свързани с емоционални влияния (включително и във връзка с меренето му от страна на лекаря).

От значение са и стойностите на кръвното налягане в миналото и какви са в последствие т.е. разликата. Когато кръвното налягане измерено трикратно при пълен покой, за хора в средна възраст, покаже стойности над 150 мм за систоличното и над 90 мм за диастоличното налягане, се приема, че е налице повишено кръвно налягане (хипертония). Когато систоличното налягане е до 170-180 мм, приема се че хипертонията е умерена, а когато е над 200-220, хипертонията е високостепенна. Различават се два типа високо кръвно налягане. При първия тип високото кръвно налягане не се съпровожда от друго заболяване – бъбречно, ендокринно и др. В тези случаи говорим за първична, (есенциална) хипертония или за хипертонична болест.

При втория тип високото кръвно налягане се дължи на заболяване на други органи, например бъбреци, жлези с вътрешна секреция. В тези случаи хипертонията е вторична и е само признак на друго заболяване. Затова при откриване на повишено кръвно налягане основният въпрос е за каква хипертония се касае – първична (есенциална) или вторична. Тъй като вторичната хипертония най-често се дължи на заболяване на бъбреците, то неколкократното изследване на урината е задължително при всеки новооткрит болен с повишено кръвно налягане, за да се изключи или потвърди бъбречния произход на хипертонията.