Ото Ранк - Митът за раждането на героя

Херкулес

След загубата на многото си синове Електрион сгодява дъщеря си Алкмена за Амфитрион, сина на своя брат Алцей. Но по една нещастна случайност Амфитрион убива Електрион и избягва с вярната си годеница в Тива. Без да вкуси любовта и, той и дава тържествена клетва, че няма да я докосне, докато не отмъсти на телебоите за смъртта на нейните братя. Амфитрион тръгва на поход и след като побеждава Птерелай, цар на враждебен народ, успява да завоюва всичките му острови. Докато пътува обратно към Тива, Зевс в образа на Амфитрион се явява пред Алкмена и и подарява една златна чаша като знак за победата. Според по-късните поети той остава с прелестната девойка три нощи, като забавя с един ден изгрева на слънцето. Тогава се връща Амфитрион, ликувайки за своята победа и изгарящ от любов. Когато настъпва времето и се ражда плодът на божествените и човешките обятия, Зевс съобщава на боговете за своя син като за най-могъщия владетел на бъдещето.

Но ревнивата му съпруга Хера успява да получи от него съдбоносната клетва, че първородният внук на Персей ще управлява всички негови потомци. Хера бърза да отиде в Микена, за да вземе от жената на третия син на Персей, Стенел, седеммесечното дете — Евристей. Междувременно с помощта на всевъзможни зли магии тя задържа раждането на Алкмена точно както и раждането на бога на светлината Аполон. Накрая Алкмена ражда Херкулес и Ификъл, последният в никаква степен не е равен на първия по смелост и сила, но на него му е отредено да стане баща на верния приятел на Херкулес Йолай. Така в съответствие с клетвата на Зевс Евристей станал цар на Микена в гръцките земи, а родилият се по-късно Херкулес — негов поданик. Според древната легенда на Херкулес, както и на всички тивански деца, дали да пие от придаващите сила води на Дирке.

Но по-късно възникнала друга версия. Страхувайки се от ревността на Хера, Алкмена изоставя роденото от нея дете на едно място, което дълго след това било известно като полето на Херкулес. Приблизително по същото време пристига Атина, съпроводена от Хера. Последната била възхитена от прекрасното телосложение на детето и го помолила да и разреши да му даде да суче. Но детето стиснало гърдата доста по-силно, отколкото може да се очаква от обикновено кърмаче (така се образувал Млечният път); Хера усетила болка и непроизволно хвърлила детето на земята. Тогава Атина го отнесла в близкия град и без да знае, го дала тъкмо на царица Алкмена като бедно подхвърлено дете и я помолила да откърми детето от милосърдие. Това необикновено произшествие е наистина удивително! Родната майка на детето, без да се съобразява с майчиния си дълг, го оставя да загине, а мащехата (Хера), която изпитва естествено чувство на омраза към детето, спасява своя враг, без сама да знае за това.

Херкулес погълнал само няколко капки от млякото на Хера, но това божествено мляко се оказало достатъчно, за да го надари с безсмъртие. Опитът на Хера да убие с две змии спящото в люлката дете бил неуспешен, тъй като детето се събудило и удушило гадините с голи ръце. Когато бил още малко момче, Херкулес изпаднал в силен гняв заради несправедливо нанесено наказание и убил своя учител Лин. Амфитрион, уплашен от необуздания нрав на юношата, го изпраща в планината да пасе с пастирите стадо биволи. Според някои той от самото начало расъл сред пастири подобно на Амфион, Зет, Кир и Ромул. Там сред волната природа той преживявал с ловджийство.

Schmidt смята, че първообраз на легендата за спасението на героя е сказанието за Херкулес (Мелкарт), който бил погълнат от едно морско чудовище и по този начин бил спасен, след като корабът, на който пътувал, претърпял крушение. За Арион, ездача на делфини, и други сходни легенди. По някои свои черти митът за Херкулес напомня индийската легенда за героя Кришна, който подобно на много герои успял да избегне смъртта в кърмаческата си възраст и бил възпитан от жената на един пастир, Яшодха. После се появила една зла демонична жена, изпратена от цар Канса да убие момчето. Тя се заселва в дома като кърмачка, но Кришна я познава и така силно я ухапва, докато го кърми (както Херкулес хапе Хера, която също иска да го унищожи), че тя умира. (Историята за младостта на пастирския бог Кришна е разказана в така наречената Харивамша).