Древната нордическа сага за Тидрек, записана приблизително през 1250 г. от един исландец по устни предания и древни песни, разказва историята за раждането и юношеството на Зигфрид по следния начин: След завръщането си от поход кралят на Тарлунга Зигмунд прогонва жена си Сисиба, дъщеря на краля на Испания Нидунг, обвинена от граф Хартвин, чиито ухажвания тя е отблъснала, в непозволени връзки с един слуга. Съветниците на краля му препоръчват да не убива оклеветената кралица, а само да я накаже, като я обезобрази, и на Хартвин е заповядано да и отреже езика в гората и да го донесе на краля като доказателство. Неговият спътник, граф Херман, се противопоставя на изпълнението на жестоката заповед и предлага да занесат на краля кучешки език. „Докато двамата мъже спорят, Сисиба ражда едно чудно красиво момче; после взима стъклен съд, повива момчето в чаршаф, поставя го в този съд, затваря го внимателно и го слага до себе си“.
Победен по време на завързалия се двубой, граф Хартвин пада, ритва съда и той пада в реката. Като видяла това, кралицата припаднала и скоро умряла. Когато се прибрал, Херман разказал всичко на краля и бил прогонен от страната. „През това време стъкленият съд, отнесен от течението, достигнал морето. Скоро започнал приливът и съдът бил повдигнат от водата, а когато нивото спаднало, се озовал на съвсем сухо място. Момчето в него малко по малко растяло и когато съдът се ударил в един скален отломък, той се счупил, а детето заплакало“. Плачът му бил чут от една сърна, която внимателно го взела с бърни, отнесла го в леговището си и го отгледала заедно със своите рожби. След като момчето живяло в леговището на сърната дванадесет месеца, по ръст и сила то се равнявало на четиригодишно момче.
Веднъж тичало в гората, където живеел един мъдър и умел ковач, който девет години нямал деца. Ковачът видял момчето, съпровождано от преданата сърна, взел го при себе си и решил да го отгледа и възпита като роден син. Нарекъл го Зигфрид. В дома на Мимир Зигфрид бързо пораснал, превърнал се в строен юноша и станал много силен, но своеволието му било причина Мимир да поиска да се избави от него. Той изпратил юношата в гората, където трябвало да убие дракона Регин, брата на Мимир. Но Зигфрид победил дракона и убил Мимир. После отишъл при Брунхилда, която му разкрила истината за неговите родители. Сходна с ранната история на Зигфрид е и стигналата до нас от Австразия сага, разказваща за раждането и младостта на Волфдитрих. Един васал, отхвърлен от неговата (на Волфдитрих) майка, също я обвинява в изневяра и връзка с дявола, като я оклеветява пред завърналия се цар Хугдитрих Константинополски.
Царят дава детето на верния Берхтунг, който трябва да го убие, но вместо това той го оставя в гората, до мястото за водопой, като се надява, че само ще падне във водата и ще намери смъртта си. Но детето остава цяло и невредимо и дори дивите зверове — лъвове, мечки и вълци, които често идват през нощта на водопой, не му правят нищо. Поразен, Берхтунг решава да спаси момчето и го предава на един лесничей, който заедно със жена си го отглежда и нарича Волфдитрих. В тази връзка можем също да споменем и по-късните епични поеми за герои, например сагата от ХIII в. за Хорн, сина на Алуф, който след като бил хвърлен в морето, се озовал в двора на крал Хунлаф и като награда за многобройните си приключения получил за жена кралската дъщеря Римхилда. Някои детайли от сагата за майстора ковач Виланд също напомнят за легендата за Зигфрид. Ковачът, отмъстил за предателски убития си баща, плава по течението на река Везер, скрит в ствола на едно дърво, натоварено с инструментите и съкровищата на неговите учители. И накрая, легендата за Артур също съдържа мотива за смесеното божествено и човешко бащинство, за изхвърлянето и израстването сред прости хора.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар