Характерните мотиви в сагата за Лоенгрин: изчезването на божествения герой по също толкова чудодеен начин, колкото и начинът, по който някога се е появил, а също пренасянето на митологичните мотиви от живота на по-големия герой, носещ същото име, в живота на по-младия герой — доста разпространено явление в митотворчеството, — са въплътени също и в англо-лангобардската сага за Скеаф, която се споменава в увода към Песен за Беовулф, най-старата германска епична поема, стигнала до нас на англосаксонски език. Бащата на стария Беовулф получил името Скилд Скефинг (което означава син на скеаф), защото като бил малък, лодката, в която спял върху пшеничен сноп, била изхвърлена от морските вълни на брега на чужда страна, която той бил призван да защити.
Обитателите на тази страна го приели за чудо, отгледали го и по-късно го направили свой цар като пратеник на Бога. Това, което се разказва за родоначалника на царската династия Скаф, или Скеаф в песента за Беовулф, по единодушното мнение на братя Грим и Лео, се пренася върху неговия син Скеафинг Скилд. По негово искане след смъртта му мъртвото тяло с царски почести е поставено на кораб без екипаж, който пуснали по морето. Така той изчезва по същия тайнствен начин, както и баща му попада на брега; тази особеност, по аналогия със сагата за Лоенгрин, се обяснява с митичното отъждествяване на баща и син.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар