Kamino : тръгнах ме от клипчето Peyote Healing от форума и до къде я докарахме ехеееее
Kamino : бря тоз агент смит какво ли няма да измисли за да ме държи при себе си и да не му избягам в Зион
Kamino : изпробвано е работи.. действайте
Kamino : програмата се казва vloader и може да я намерите тук «link»
Kamino : защото никъде не си намерих индианската музика дето слушахме вчера
Kamino : ехей хора аз живнах нещо се бях умърлушила обаче открих една програма която сваля музиката заедно с клипчето от youtube пък и от другаде
Kamino : предлагам да завършим с тази песен «link»
Kamino : нещо да ме поздравите и за тракийската жилка, че майка ще се сърди не че покрай дядо и баща ми не е прослушала и тя македонска музика
Kamino : с девет люти рани рани сите куршумлии а десета рана со нож прободена, благодаря много за поздрава една от любимите песни на Дядо ми на който съм кръстена във втората част на името Яна
yoruba : за Камино специално за македонската и жилка един поздрав «link»
В елинските истории за божества и легендарни герои мотивът за изхвърлянето закономерно се повтаря почти при всички митически фигури. От особено значение е историята за младостта на Дионисий, защото тя крие в себе си възможното решение на въпроса за възникването на мистериите. Според предадената от Павсаний версия, когато Кадм открил, че дъщеря му Семела е родила преди брака момченце (от Зевс), той наредил да затворят майката и детето в един сандък и да ги хвърлят в морето, което ги изхвърлило на лаконийския бряг. Майката умира, но сестра и Ино взема момченцето и го отглежда като негова дойка. Заедно със сестрите си Автоноя и Агая тя — според предадената от Апиан легенда — скрива момчето в планината, страхувайки се от гнева на Хера и Пентей. Там, в една пещера, която по-късно била обявена за светилище, те криели момчето в един чамов сандък
покрит със сърнешки кожи и венци от цветя, и танцували около него под съпровода на музика, за да заглушат плача на кърмачето; така заедно с беотийските жени те положили началото на тайния празник на скрития сандък. След това свещеният сандък с бога, украсен с цветя, бил сложен на гърба на едно магаре и изпроводен до брега на Еврип, където един рибар го закарал в Евбея. Там, в пещерата на Аристей, малкият Дионис бил изваден от сандъка на Ино и отгледан от дриадите и нимфите. Според Usener в мита за Дионисий се обединяват четири иначе различни мотива. Битинците смятат, че Дионисий е достигнал до брега на гърба на делфин; според йонийците той пристига на кораб, върху чиято палуба се простирала чудотворната лоза; но и тук също, скрит в сандък, вълните го пренасят от Лемнос до остров Сикинос, а Еврипил пренася до Патраи резбована статуя на Дионисий в сандък. Според обработената от Филискос додонска легенда Дионисий също е пренесен през реката на магаре. По някои култови останки до подобни заключения можем да стигнем и относно раждането на Аполон.
В близост до останките от критския Ксантос, на брега на едноименната река се намира един парк на Лета, а до него един древен храм на ликийския Аполон, чието основаване легендата мотивира по следния начин: Вълци довели заблудилата се богиня по тези места и изкъпали в реката децата след раждането им; една старица ги приютила в бедняшката си колиба. Подобна легенда е свързана и с името на Айнос, герой на остров Делос, най-древният цар и свещенослужител на Аполон. За неговото раждане Диодор разказва следното: Бременната от Аполон Ройо била хвърлена от баща си в морето в един сандък, който доплавал до бреговете на остров Делос. Там Ройо родила момче, което нарекла Айнос, т.е. „злощастен“ (страшен, злокобен, но и необикновен). Тя положила момчето върху олтара на Аполон и го помолила, ако е баща на детето, да го приеме.
Аполон отначало скрил момчето, но след това го отгледал. Адонис, плод на кръвосмесителната връзка на Смирна с нейния баща, е скрит от Афродита в един сандък, който предала за съхранение на Персефона, богинята на подземния свят. Тя обаче отворила ковчежето и толкова била поразена от красотата на момченцето, че не искала повече да го връща. Зевс решава спора между двете богини, и детето трябвало да прекарва по половин година при всяка от тях. По същия начин Атина скрива в една запечатано ковчеже родения от земята Ерихтоний, където той е охраняван от змия, и го предава на трите дъщери на Кекроп с нареждането да не отварят ковчежето. Те обаче го отварят въпреки забраната и ужасени виждат момченцето със змията, след което в пристъп на лудост [изпратен им за наказание от Атина] се хвърлят от скалите на Акропола. След като момчето, което в долната си част трябва да е било оформено като змия, пораснало, останалият без деца Кекроп му предал властта над Атика.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
пък и от другаде
Бъди първия оставил коментар