Митът за Кир, който повечето изследователи без достатъчно основание поставят в центъра на целия този митологичен цикъл, е стигнал до нас в няколко версии. Според Херодот (около 450 г. пр. Хр.), който твърди, че от четирите известни му изложения е избрал най-малко щедрия на „славославене“ вариант, историята за раждането и младостта на Кир звучи по следния начин: След Кяксар Мидия била наследена от неговия син Астяг, който имал дъщеря на име Мандана. Веднъж по време на сън той видял, че от дъщеря му се изляла толкова вода, че би могла да удави целия град и да залее цяла Азия. Той разказал съня си на маговете, които се занимавали с тълкуване на сънища, и бил много уплашен от това, което му разкрили. Когато Мандана пораснала, баща и я дал за жена не на равен по род мидиец, а на персиец по име Камбиз. Този човек бил от добро семейство и водел достоен и спокоен живот. Царят смятал, че по своето положение персиецът стои по-ниско от всеки мидиец от средното съсловие.

Първата година след като Мандана пристанала на Камбиз, Астяг сънувал друг сън. Присънило му се, че от утробата на неговата дъщеря е израснала лоза, която е засенчила със сянката си цяла Азия. След като царят отново разказал съня на гадателите, той наредил да доведат бременната му дъщеря и след като тя пристигнала от Персия, започнал внимателно да я наблюдава, тъй като имал намерение да убие детето. Защото мъдреците били предрекли, че синът на неговата дъщеря ще заеме мястото му на престола. В желанието си да предотврати това предсказание, царят изчакал Кир да се роди, а после пратил да повикат Харпаг, негов роднина и близко доверено лице, поставен да управлява всичките му дела. Царят се обърнал към Харпаг с думите: „Скъпи ми Харпаг, ще ти наредя нещо, което трябва добросъвестно да изпълниш. Не искам обаче да ме мамиш и никой не трябва да ти помага, в противен случай зле ще си изпатиш. Вземи момчето, което роди Мандана, отнеси го вкъщи и го убий.

След това можеш да го погребеш, както и където пожелаеш.“ И Харпаг отвърнал: „Велики царю, не се е случвало никога някой от твоите слуги да не те послуша и занапред аз никога няма да съгреша пред теб. Щом това е твоята воля, ще трябва безпрекословно да я изпълня.“ След тези думи новороденото заедно с всички негови украшения било предадено на Харпаг, който трябвало да го убие, и той, проливайки сълзи, тръгнал към дома си. Като пристигнал, разказал на жена си всичко, което му бил наредил Астяг. Тя попитала: „А ти какво смяташ да правиш?“ И той отговорил: „Няма да се подчиня на Астяг, дори да се разсърди десет пъти повече от обикновено. Няма да направя това, което иска, и няма да извърша това убийство. Имам редица причини за това: първо, момчето е мой кръвен роднина; освен това Астяг е стар и няма наследници от мъжки пол. Когато умре, на престола ще се възкачи дъщеря му, чийто син сега ми заповядва да убия, нима няма да се озова тогава в огромна опасност?

Заради собствената ни безопасност обаче момчето трябва да умре. Но не мой човек ще бъде негов убиец, а един от хората на Астяг.“ Като казал това, той веднага пратил да повикат един от говедарите на царя на име Митрадат, който, както добре знаел, пасял стадото си в планината, където имало много диви зверове. Жената на пастира също била робиня на Астяг, наричали я Спако, или Кино (кучка) на гръцки. Когато извиканият пастир се явил с най-голяма бързина при Харпаг, той му казал: „Астяг нареди да вземеш това момче и да го хвърлиш в най-гъстата гора, за да може по-скоро да умре; царят заповяда да ти предам, че ако не убиеш момчето, а по някакъв начин му позволиш да живее, самият ти ще умреш от мъчителна смърт. А аз съм определен да проследя дали детето наистина е умряло.“

Като чул думите му, пастирът взел момчето, тръгнал за дома и накрая се прибрал в колибата си. Жена му била бременна и станало така, че след като се мъчила цял ден в предродилни мъки, мъжът и се отправил за града тъкмо когато тя всеки миг трябвало да роди. Те много се тревожели един за друг. И когато пастирът се върнал, първото, което жена му го попитала, било защо толкова спешно го е повикал Харпаг. Той отвърнал: „Скъпа ми жено, по-добре никога да не бях виждал и чувал това, което става в града и с нашите господари. В къщата на Харпаг се разнасяха викове и плачове. Това ме разтревожи, но аз влязох и скоро видях едно новородено, облечено в злато и красиви дрехи, което лежеше пред мен, плачейки и размахвайки ръце и крака. Когато Харпаг ме видя, нареди бързо да взема момчето и да го отнеса в най-дивата пустош в планината. Каза ми, че така бил наредил Астяг и че ме очаква страшно наказание, ако не изпълня нареждането му.

Взех детето и си тръгнах, като мислех, че то е на някой от слугите, защото друго не ми идваше наум. Но по пътя научих цялата истина от слугата, който ми даде детето и ме изведе от града. Това е синът на Мандана, дъщерята на Астяг, и на Камбиз, сина на Кир. Астяг го е обрекъл на гибел. Ето, виж момчето.“ При тези думи овчарят разповил детето и го показал на жена си. Когато видяла здравото и хубаво дете, тя се разплакала, паднала в краката на мъжа си и започнала да го моли да не убива детето. Но той отговорил, че не може да не изпълни заповедта, тъй като Харпаг ще прати слуги, за да видят дали всичко е направено според заповедта. Тогава тя отново заговорила: „Ако у теб все още е останало състрадание, направи следното: аз също родих, но детето бе мъртво; вземи го и го остави в планината, така че слугите да го видят захвърлено, а сина на дъщерята на Астяг ще отгледаме като наше собствено дете. Така няма да те помислят за слуга, който не се е подчинил на своя господар, а ние самите ще сторим добро дело. Нашето мъртвородено дете ще бъде погребано по царски, а животът на живото ще бъде запазен.“

Овчарят постъпил така, както го научила жена му. Той поставил собственото си дете, облечено в красивите дрехи на другото, в една кошница и я оставил в най-затънтеното място в планината. Три дни по-късно съобщил на Харпаг, че може да му покаже трупа на момчето. Харпаг изпратил своите най-верни пазачи и им заповядал да погребат сина на овчаря. А второто дете, което по-късно станало известно като Кир, било отгледано от жената на пастира. Те не го наричали Кир, а му дали друго име. Когато момчето навършило дванадесет години, истината излязла наяве благодарение на следната случка. Момчето играело на пътя със своите връстници в селото, където пазели добитъка. Момчетата играели на „царе“ и си избрали за цар предполагаемия син на овчаря. На едни от децата той заповядал да строят къщи, на други — да носят копия; едного направил царски страж, друг — пратеник; накратко, всеки трябвало да се занимава с нещо.

Сред играещите деца обаче бил и синът на Артембар, уважаван от мидийците човек, и когато той отказал да направи заповяданото от Кир, последният наредил на останалите момчета да го хванат. Те му се подчинил и за наказание Кир напердашил непослушния си поданик. Момчето много се разсърдило, че с него се отнасят така. И когато другите деца го пуснали, то отишло в града и се оплакало на баща си от начина, по който Кир се бил отнесъл с него. Той не споменал името на Кир, защото тогава не го наричали така. Казал, че това бил просто синът на пастира. Ядосаният Артембар отишъл със сина си при Астяг, за да се оплаче от това недостойно отношение с неговия наследник, и казал следното: „Велики царю, твоят слуга, синът на пастира, възмутително се е отнесъл с моя син“ — и му показал раменете на своя син. Когато изслушал и видял всичко, Астяг, за да утеши Артембар, решил да накаже юношата и изпратил да доведат пастира и сина му. Когато ги довели при него, Астяг погледнал Кир и казал: „Ти, сине на толкова незначителен човек, нима си имал наглостта така недостойно да се отнесеш със сина на човек, когото аз дълбоко уважавам?“

И момчето отвърнало: „Повелителю, той си получи само заслуженото. Защото момчетата, сред които беше и той, когато играеха в селото, ме избраха за цар, тъй като решиха, че аз най-добре от всички ще се справя с тази роля. И всички те правеха онова, което им беше наредено, само той не се подчини и не ме смяташе за нищо. Затова и беше наказан. Ако съм заслужил наказание, готов съм да го понеса.“ Когато момчето заговорило по този начин, Астяг веднага го познал. Защото в чертите на лицето му съзрял своите собствени, а и момчето отговаряло така, както подобава на юноша от знатен произход; освен това времето, изминало от деня, в който той се бил избавил от внука си, отговаряло на възрастта на момчето. Това поразило сърцето на царя и за известно време той загубил дар слово. Като се овладял с труд, за да се избави от Артембар и да разпита овчаря без свидетели, той заговорил: „Приятелю Артембар, ще се погрижа и ти, и синът ти повече да нямате никакви причини да се оплаквате.“ С тези думи той го отпратил. По заповед на Астяг Кир бил отведен в дворец, а овчарят трябвало да остане.

Когато се оказал насаме с него, Астяг започнал да го разпитва откъде е взел това момче и кой му го е предал. Но овчарят казал, че това е собственият му син и че жената, която го е родила, живее с него. Астяг го предупредил, че постъпва твърде неразумно, че го очакват тежки мъчение и заповядал на стражарите си да го хванат. Под страх от мъчения овчарят си признал всичко и след като разказал цялата истина от игла до конец, започнал да моли за милост. Астяг много се ядосал, но ядът му бил насочен не толкова към овчаря, който му разкрил истината, колкото към Харпаг; той наредил на стражата да го повикат и когато той се явил пред него, го попитал: „Приятелю Харпаг, как лиши от живот сина на дъщеря ми, когото ти предадох?“ Като видял овчаря, Харпаг от страх да не бъде уличен в лъжа не посмял да извърта и разказал истината. Астяг овладял гнева си, предизвикан от Харпаг, и първо му разказал всичко, което научил от овчаря, а после споменал, че момчето е живо и че нещата се били подредили добре.

Казал, че дълбоко съжалява, че е постъпил зле с детето, и че упреците на дъщеря му наранили душата му. „Но след като вече всичко свърши добре, прати сина си да поздрави завърналия се, а самият ти сподели моята трапеза, защото имам намерение да дам гощавка в чест на боговете, извършили това чудо.“ Като чул тези думи, Харпаг паднал в краката на царя, поздравявайки се, че неговата простъпка се е превърнала в благодеяние и че е поканен на царската трапеза като доказателство за щастливия завършек на нещата. Той тръгнал към дома си и когато се прибрал, веднага изпратил единствения си син — тринадесетгодишно момче, като му наредил да отиде при Астяг и да прави всичко, което му заповядат. После Харпаг радостно разказал на жена си какво се е случило.

Астяг обаче убил сина на Харпаг, когато той се явил пред него, нарязал тялото му на парчета, едната част изпекъл, а другата сварил. Когато всичко било готово, трябвало само да чака. Когато настъпил уреченият час за пиршеството, дошли Харпаг и другите гости. Ястията от овнешко били поставени пред Астяг и другите гости; на Харпаг поднесли плътта на неговия собствен син, само че без главата, китките и стъпалата. Липсващите части били скрити в една кошница. Когато Харпаг се нахранил, Астяг го попитал дали е било вкусно месото, и когато Харпаг отвърнал утвърдително, слугите, на които било заповядано да направят това, донесли в кошницата главата, китките и стъпалата на сина му, и като се приближили до Харпаг, го накарали да отвори кошницата и да вземе това, което си хареса. Харпаг се подчинил, отворил кошницата и видял останките от сина си. Но той не дал воля на ужаса си. Тогава Астяг го попитал знае ли що за дивеч е опитал; и Харпаг отвърнал, че прекрасно знае и че каквото и да направи царят, всичко е правилно.

Като казал това, той събрал останките от тялото на сина си и си тръгнал, очевидно, с намерението да ги погребе. Така Астяг си отмъстил на Харпаг. Що се отнася до Кир, царят свикал съвета и събрал мъдреците, които навремето му били разтълкували съня, и ги попитал как биха му обяснили видяното в съня. Мъдреците отвърнали, че момчето би трябвало да стане цар, ако е останало живо, а не е умряло преждевременно. На което Астяг отговорил: „Момчето е живо и се намира тук. Когато играел в селото, децата го избрали за свой цар. И правел всичко така, както го правят истинските царе, защото като истински господар си бил назначил стража, вратари, пратеници и други такива. Какво смятате, че означава това?“ Маговете отвърнали: „Ако момчето е живо и здраво и вече е било избрано за цар без ничия помощ, ти можеш да не се безпокоиш и да си възвърнеш самообладанието, защото той вече няма да бъде цар. Доста от нашите пророчества вече са се сбъднали, превръщайки се в истински дреболии; онова, което се основава на сънищата, често се оказва съвсем празна работа.“

На което Астяг отвърнал: „Напълно съм съгласен с вас, магове, че сънят се е сбъднал, когато момчето е станало цар само на думи, и че не бива да се страхувам от него. И все пак за всеки случай ме посъветвайте кое ще е най-безопасно за моя двор и за вас самите.“ Тогава пророците казали: „Махни момчето далеч от очите си, прати го в земите на персите, при неговите родители.“ Като чул това, Астяг останал много доволен. Той изпратил да доведат Кир и му казал: „Сине мой, заблуден от лъжливо съновидение, аз ти причиних голямо зло, но твоята щастлива съдба те спаси. Сега не унивай и тръгвай към земите на персите; ще се погрижа пътят ти да е безопасен. Там ще намериш друг баща и друга майка, които изобщо не приличат на пастира Митрадат и жена му.“ Тъй рекъл Астяг, и Кир бил изпратен надалеч. Когато пристигнал в дома на Камбиз, неговите родители, като разбрали кой е, го приели с огромна радост, защото го смятали за умрял и изгаряли от желание да научат как е успял да оцелее.

Кир им разказал, че се е смятал за син на пастир, но научил цялата истина по пътя за Персия от своите спътници, които Астяг бил изпратил заедно с него. Споделил, че го спасила жената на пастира, и през цялото време говорел добри думи за нея. Спако заемала важно място в разказа му. Родителите запомнили това име; така спасението на детето изглеждало още по-чудодейно, така била заложена основата на легендата, че изхвърленият Кир бил откърмен от кучка. По-късно Кир, подстрекаван от Харпаг, настроил персите срещу Мидия. Била обявена война и начело на персите Кир победил мидийците в сражение. Астяг бил взет в плен, но Кир не му причинил нищо, а просто го държал при себе си до края на дните му. Повествованието на Херодот завършва със следните думи: „И оттогава Азия била управлявана от персите и от Кир. Така се родил Кир, така израснал и станал цар.“

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: