Първоначалният вариант на историята за Ромул и Рем, даден в изложението на древния римски летописец Фабий Пиктор и преразказан от Момзен, звучи по следния начин: Родените от дъщерята на предишния цар Нумитор, Илиа, близнаци, които били заченати в обятията на бога на войната Марс, по заповед на управителя на Алба - Амулий, трябвало да бъдат хвърлени в реката. Слугите на царя носели децата към река Тибър близо до Палатинския хълм; когато обаче се опитали да слязат от хълма към реката, за да изпълнят заповедта, забелязали, че нивото на реката се е повишило и не могат да стигнат до коритото на реката. Слугите хвърлили коритото с децата в плитчините до брега. Известно време то се задържала на повърхността, но скоро водата се отдръпнала и след като се ударило в един камък, коритото се преобърнало и плачещите деца паднали в крайбрежната тиня. Плача им чула една току-що родила вълчица, чието виме било пълно с мляко. Тя се приближила до децата и им дала да бозаят; докато сучели, вълчицата ги ближела с език.
Един кълвач, който летял над тях, започнал да пази децата и да им носи храна. Очевидно бащата се грижел за своите синове, защото вълкът и кълвачът са свещени животни на бога Марс, техния баща. Един от царските пастири, който изкарвал животните на пасището, от което водата се била отдръпнала, видял това. Поразен от зрелището, той извикал своите приятели и те намерили вълчицата, която като майка се грижела за децата, и децата, които се отнасяли с нея като със своя родна майка. С викове и силни звуци мъжете се помъчили да прогонят животното, но вълчицата не била страхлива и макар да оставила децата, тя не сторила това от страх; бавно, без да обръща внимание на пастирите, тя се скрила в гъстата гора, на свещеното място на Фавн, там, където водата стремително бликала от планинската клисура. През това време мъжете взели децата и ги отнесли при главния пастир на царя, Фаустул, тъй като решили, че боговете не искат тяхната гибел.
Жената на Фаустул току-що била родила мъртво дете и била потънала в скръб. Мъжът и дал близнаците и тя ги нахранила. Двамата съпрузи отгледали децата и ги нарекли Ромул и Рем. По-късно, когато бил основан Рим, цар Ромул построил дома си недалеч от мястото, където коритото било изхвърлено на брега. Клисурата, в която се скрила вълчицата, оттогава е известна като Вълча клисура, Луперкал. На това място била издигната желязна статуя на вълчица с близнаци, а самата вълчица, Лупа, била почитана от римляните като божество. По-късно легендата за Ромул претърпява множество промени, изопачения, добавки и интерпретации. Най-известна тя е във формата, изложена от Ливий, откъдето научаваме някои неща за предисторията и по-нататъшната съдба на близнаците. Цар Прока завещал царската титла на своя първороден син Нумитор. Но по-младият брат на Нумитор, Амулий, го сваля от трона и сам станал цар.
И за да не може родът на Нумитор да даде потомък, способен да отмъсти, той убива всички деца от мъжки пол. Амулий прави дъщерята на Нумитор — Рея Силвия, весталка и така я лишава от всякаква надежда за потомство, като я свързва с обет за пожизнена девственост, наложен и под вид на най-почетно отличие. Но девойката весталка била изнасилена от него и след като родила близнаци, тя назовала като баща на своите незаконни деца Марс, било защото сама била убедена в това, било защото и се струвало по-приемливо да представи като виновник за събитието един бог. Разказът за начина, по който децата били хвърлени в Тибър, гласи, че когато се отдръпнала, водата оставила на сушата коритото, което през цялото време се държало на повърхността. В коритото се намирали момчетата и една вълчица, която отивала да пие вода, но привлечена от детските викове, им дала да бозаят.
По-нататък се разказва, че децата били намерени от главния царски пастир, на име Фаустул, който ги отнесъл у дома при жена си Ларенция, където те израснали. Някои смятат, че Ларенция била наричана от пастирите Лупа, тъй като жертвоготовно (като вълчица) откърмила децата, и така възникнала забележителната легенда. Когато пораснали, юношите Ромул и Рем защитавали стадото от диви животни и разбойници. Веднъж Рем бил заловен от злодеи, които го обвинили, че той краде овцете на Нумитор. Но Нумитор, на когото го дали за наказание, се трогнал от неговата младост и като научил, че юношата има брат близнак, заподозрял, че братята може да са неговите внуци, от които Амулий искал да се избави. Докато развълнуван търсел сходство с чертите на дъщеря си и мислел за съвпадението във възрастта на юношата и времето, минало от деня, когато децата на дъщеря му били изхвърлени в реката, се появил Фаустул с Ромул; когато пастирите разказали как намерили децата, назрял заговор.
Юношите се хванали за оръжието, за да отмъстят, а Нумитор — за да си върне правото върху престола, от който бил незаконно свален. След като Амулий бил убит, Нумитор отново получил властта, а юношите решили да основат град на мястото, където били захвърлени и израснали. Започнал разгорещен спор по въпроса кой от братята да управлява току-що издигнатия град, защото нито един от близнаците нямал правото на първороден син, а резултатът от гледането по вътрешността на птици бил също толкова неопределен. Легендата разказва, че Рем, присмивайки се над брата близнак, прескочил новопостроената стена и Ромул толкова се ядосал, че убил брат си. След това Ромул станал единствен владетел. А градът в негова чест бил наречен Рим. Според схващането на историци и филолози (Ranke, Ribbeck, Trieber, Reich, Ed, Meyer, Soltau)1, които виждат определен прототип зад различните митични предания, легендата за Ромул (3 в. пр. Хр.) сигурно е била заимствувана от „Тира“ на Софокъл и пренесена в Рим.
Тира (Тирос), дъщеря на цар Салмоней, ражда от Посейдон двама сина, Нелей и Пелий, който по настояване на мащехата и (Сидера) са изхвърлени от жестокия владетел в едно корито в реката Енипей, но по чудодеен начин откърмени от една вълчица, съответно кобила, впоследствие биват намерени и възпитани от пастири. Салмоней хвърля в тъмницата дъщеря си и там тя е измъчвана от мащехата си Сидера. След като братята пораснали, те освободили майка си от тъмницата, смъкнали тираничния си дядо от трона и отмъстили на Сидера за страданията на майка си (Пелий заклал Сидера в храма на Хера, с което си навлякъл гнева на богинята; по-късно братята се скарали). Подобна е и легендата за основаването на Тива от братята близнаци Амфион и Зет, които положили първия камък на мястото, където после изникнал градът на Седемте врати. Огромните канари, които Зет донесъл от планините, под звуците на лютнята на Амфион се подреждали сами и изграждали станалите после прочути стени. Амфион и Зет се смятат за деца на Зевс и Антиопа, дъщерята на цар Никтей.
От страх да не бъде наказана тя избягала, а баща и се поболял от мъка. На смъртния одър той заклел своя брат и наследник на трона Лик да накаже съгрешилата Антиопа. По това време тя се омъжила за Епопей, цар на Сикион, когото Лик убил, а Антиопа отвел окована във вериги. По пътя близо до Китерон тя родила близнаци, където и ги изоставила. Момчетата били отгледани от един пастир, който ги нарекъл Анфион и Зет. По-късно Антиопа успяла да избяга от своите мъчители - Лика и неговата жена Дирке. Станало така, че тя потърсила убежище при двамата вече пораснали братя близнаци в Китерон.
Пастирът разкрил пред юношите, че Антиопа е тяхна майка, след което те наказали жестоко Дирке, а Лик бил лишен от власт. Останалите, твърде многобройни саги за близнаци не могат да бъдат подробно разгледани тук поради техния брой. Възможно е те да са резултат от усложняване на мита за раждането [на героя] с друг много древен и широко разпространен митологичен комплекс, комплекса за враждебно настроените един към друг братя, дискутиран на друго място. Явно по-късният и вторичен характер на митовете за раждането на близнаци оправдава отделянето на тази част на митологията от нашата истинска тема. Що се отнася до сагата за Ромул, то Момзен смята, че първоначално е ставало въпрос само за Ромул, а фигурата на Рем да е била привнесена доста по-късно и твърде нескопосано, когато консулската институция трябвало да бъде подкрепена и осветена с авторитета на древната традиция.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар