Краткото съобщение на някои вестници от 17. II. 1947 година въобще не привлича вниманието на читателите: „Екипажът на американски патрулен кораб, кръстосващ водите, където се придвижват айсберги, откри странна находка. . ." . . . Патрулният кораб с грохот се плъзга над пенестите гребени на вълните. Ледени пръски обливат лицата на малцината смелчаци. Вятърът яростно фучи. Зад кораба чезне нос Райс, най-югоизточната част на остров Нюфаундленд. На хоризонта, вдясно от кораба, се полюшват черни точки — риболовна флотилия в богатите с риба води на Нюфаундленд. Пред кораба, сред пенливите вълни израства странно видение. С величествените си кули и сводове то се извисява над морското ниво като приказен замък от зеленикаво-бял мрамор, заграден от искрящата огърлица на силния прибой.

Капитанът сваля далекогледа. — Погледнете, момчета! Подводен лед, дълъг километри. Голямата лодка с взривовете — готова за пускане! Откъм подветрената страна лодката бавно си пробива път към белия гигант. Привързани един за друг, с пикели и шипове, взривьорите бавно се изкачват (не на шега другарите им ги наричат морски алпинисти). Целта — широка площадка, е достигната. Ниско, долу в подножието на айсберга, като перушинка се люлее голямата лодка. Острието на сондата с пукот се врязва в леда. Динамитните патрони се плъзват в отверстията Размотават се кабели. . . Първи, втори. . . Ледените блокове е грохот политат към огромната бездна. Изведнъж. . . — Момчета! Момчета! В този прокълнат ледник е замръзнал човек! Четвърт час по-късно те освобождават ледения блок. Той наподобява стъклен ковчег, в който лежи човек, сякаш току-що заспал. На кораба моряците с широко отворени очи разглеждат странната находка — труп на мъж. Който при смъртта трябва де е бил на около 60 години.

Той има гъста посивяла коса и мустаци със сребрист цвят. Дори вратовръзката е още с изряден възел. — Я вижте! — възкликва някой — какви дрехи! Като че ли е с костюма на моя дядо! Кой е този човек? Как е попаднал в айсберга? През пролетта на 1910 година, а може би и на 1909 година от огромен ледник на западното крайбрежие на Гренландия се откъсва голям айсберг. И бавно заплавал в морето. Никой по всяка вероятност не е присъствувал, а даже не е известно къде точно се е случило това. Безспорно е само едно — че то се е случило. По всяка вероятност, след като плавал с месеци в северните морета, бил изнесен от Лабрадорското течение в северната част на Атлантическия океан. През нощта на 14 април 1912 година, минавайки 650 км южно от нос Рейс, този айсберг (който вече е бил значително по-малък, но все още е имал гигантски размери) пробил откъм десния борд дъното на „непотопяемия" грамаден океански кораб „Титаник", образувайки процеп от около 100 м.

Само за четири часа великолепният кораб отишъл на дъното, отнасяйки със себе си тайната, богатствата, ужаса и страданията на 1582 човека. Това била най-голямата морска катастрофа в мирно време. Светът на ледовете напомнил на човека за своята мощ, доказвайки, че той представлява реална сила, с която човек е длъжен да се съобразява. Човекът през тази зловеща нощ е скочил през борда, така както е бил, с официалните си дрехи. Спасил се на плаващ айсберг, но не отбягнал бялата смърт. А айсбергът „живял" след това повече от тридесет години! Така твърди глациологът проф. Джеймз Дайсън. Такава била загадката на странната находка. Светът на ледовете както на сушата, така и в морето постоянно привлича вниманието на учените. Където и да се намират областите над снежната линия — в планините или равнините, те са едни от малкото населени райони на Земята.

Освен създадените неотдавна научни станции, които едва ли могат да се вземат за селища в обикновения смисъл на думата — тук няма нито едно постоянно човешко селище. А тези райони съставляват почти 10% от световната суша — територия, близо 135 пъти по-голяма от нашата страна, или 1,5 пъти по-голяма от Европа. Човек разширява своето жизнено пространство, заселва даже склоновете на действуващите вулкани и пустините. Във всички тези места той е изменил лицето на Земята и е заставил природата да се подчинява на неговата воля. Той се разпростира в долините и планините, съедини ги със стомана, бетон и асфалт. А светът над снежната линия все още си остава непокътнат. Въпреки усилията ни, той не е покорен.

Раждането на ледниците

Ледниците, без тези от Антарктида, са геологически много, много млади. Някои от тях са образувани преди 200—300 години, а други преди 3000—4000 години. Там, където условията благоприятствуват, ледници се раждат и сега. Как възникват те? Има ли свидетели на раждането им? Колко сняг е необходим, за да се образува ледник? Единственото условие, необходимо за образуване на ледника, е — след топенето да остане излишък от сняг. Ако в течение на много години има такъв излишък, ледникът се „ражда". Където снеговалежът е слаб, са необходими сто или повече години, за да се натрупа достатъчно количество за възникване на ледника. Ако снеговалежът е обилен и „излишъкът" от сняг е голям, снежните маси могат да се превърнат в ледник само за десет години. Веднъж възникнали, ледниците просъществуват дотогава, докато източниците са над снежната линия.

Два ледника, образувани през последните няколко години, лежат върху вулкан. Макар и да звучи странно, тяхното рождение е свързано с разрушението на вулкана. До юни 1912 година планината Кетмаи, разположена в необитаемите части на Аляска, е била вулкан. От скованите от ледове върхове на планината са текли няколко ледника, дълги до 10 км. В началото на юни 1912 година мощен взрив разтърсил вулкана и за кратко време огнена пепел и прах засипали склоновете на планината. Първите хора, рискували да проникнат тук след катастрофата, видели, че на върха зее кратер с почти вертикални стени, на места високи до 700 м. Изригването „обезглавило" всички ледници. Част от новообразувания кратер останал над снежната линия. Тук на подходящи места възникнали два големи ледника между 1923 и 1930 година.

Те продължили да растат и за тридесет години се превърнали в огромни маси лед, на места дълбоки до 200 м и дълги 1,5 км. Тези два ледника са и най-младите в света. Ако климатът се затопли, макар и незначително, снежната линия ще се повдигне. А ако това затопляне е значително, от топенето на ледниците нивото на Световния океан ще се покачи с около 100 метра. Това ще рече, че редица държави като Холандия и Белгия ще се озоват под морското ниво. Историята с раждането на ледниците Кетмаи придобива особено важно значение и предизвиква голям интерес, защото повтаря историята с раждането и ранното развитие на почти всички ледници на нашата планета.

Какви ледници има?

По форма всички ледници се разделят на материкови и долинни. Към първите се отнасят ледовете на Антарктида и Гренландия. Те заемат 96% от ледниковата покривка на света. Към тях са големите острови Исландия, Шпицберген, Нова Земя. Всички материкови ледници се „захранват" само от падащите снегове. Много от тях лежат в равнини и плата. В този случай ледът се разстила на всички страни под тежестта на собственото си тегло. Той се движи със скорост от 1—2 см. до 20—30 сантиметра на денонощие и като стигне до морския бряг, с грохот пада в морето. Така се образуват айсбергите. Според данни на международната служба за наблюдение на айсбергите (създадена две години след гибелта на кораба „Титаник"), 26 000 айсберга ежегодно се откъсват от ледената покривка на Арктика и отплават в открит океан.

Всеки айсберг, пресичащ 48° северна ширина, попада под непрестанното наблюдение на службата. За неговия маршрут са оповестени всички кораби, пътуващи в тази част на океана. Откритият айсберг се подлага на бомбардировка от самолет. (Понякога за унищожението му са необходими повече от 15 самолетни бомби.) Долинните ледници лежат над снежната линия във високите части на планините. Основният източник за подхранването не са непосредствените снеговалежи, а по-скоро свличащият се сняг от стръмните склонове. Всички те се движат само в едно направление — по наклона на долината. Броят на долинните ледници е няколко хиляди. Само на територията на Кавказ те са повече от 2200.

Отчитайки значението на долинните ледници, акумулиращи огромни количества вода и същественото им влияние върху природата, Русия решава да бъде построена най-високата в света хидрометеорологична обсерватория в района на ледника Федченко. Невъзможно е цялостно да се обгърне с поглед ледника. Той започва в подножието на покритите с вечни снегове Язгумски хребети в Памир на височина 5300 м. и се простира от юг на север в протежение на повече от 70 км. Завършва на 2900 метра над морското равнище. Широчината му се колебае от 2 до 3 км, а предполагаемата дебелина на леда достига 1000 м. Цялата тази ледена маса, обемът на която достига 100 млрд. куб. метра, се движи на север със скорост до 1 метър в денонощие.

И тук, в тази безжизнена, сурова област, където атмосферното налягане е два пъти по-ниско от обикновеното, където ураганните ветрове достигат 40 метра в секунда, а температурата пада до минус 35°С, е трябвало да се заселят изследователи. На 7 ноември 1933 година това небивало строителство е завършено. Не е случайно и названието на ледника. Той е наименуван в чест на големия естествоизпитател и пътешественик Алексей Павлович Федченко — трагично загинал при изкачване на един от ледниците на връх Монблан.

Ще бъде ли Антарктида заселена?

Ще има ли някога постоянно население върху ледниците на Антарктида? Засега там съществуват само постоянни научни бази. Седмият континент крие много тайни за времето и климата на нашата планета. Подземните му богатства са също една загадка. За учените няма далечна земя. Учените живеят вече тук.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: