Югурта не е римлянин. Той е мавър, цар на Нумидия. Но е свързан повече от всеки друг с историята на обществените нрави на владетеля на света Рим. Югурта не бил обикновена личност. Притежавал всички качества, но и всички недостатъци на своето време. Бил племеник на цар Микипса. Микипса забелязал ума и смелостта на племенника си, осиновил го и го направил наследник на церството наравно със собствените си деца – Адхербал и Хиемпсал. Но осиновил змия. Щом старият умрял, трите момчета си поделили царството му – Нумидия, днешен Алжир. Салустий ни дава следния портрет на Югурта: „Той бил красив, силен и умен и не се оставил да бъде покварен от разкоша и безделието. Прекарвал времето си с коне и в надбягвания и лов на диви зверове. Бил първи по подвизи, но последен се хвалел с тях. Интриганти в Рим убедили Югурта, че ако убие Микипса втория си баща, този който го осиновил, ще стане единствен господар на Нумидия.

Югурта не сметнал за разумно да да убие баща си. Ала убил след смърта на Микипса брат си Хиемпсал и взел дела му. Добро начало! Нека първо укрепне, пък сетне ще дойде ред и на другия му брат – Адхербал. И действително, скоро запачнал война срещу брат си и го победил. Адхербал поискал помощ от Рим. А Рим тъкмо това и чакал. Щом обаче пратениците на Адхербал заминали за Рим, Югурта също така веднага изпратил свои хора, но натоварени със злато и сребро. Наредил им да отрупват с дарове старите му приятели и да му създадът нови, пак с подаръци, без да жалят златото и среброто. И те още щом стъпили в Рим, изпратили дарове на старите приятели на господаря си, а също и на най-влиятелните сенатори от онова време. И положението веднага се променило. От престъпник, Югурта станал протеже на аристокроцията.

Подкупените от Югурта благородници се заели с всеки сенатор поотделно и по този начин „почтеното и прадревно Събрание на старейшините осуетило наказването на черния цар”. Така ни описва нещата Салустий. Но злото не спрябо дотук. Сенатът издал решение (сенатско предписание), че Югурта е имал право да убие Хиемпсал, защото той го е обидил; и че е имал право да се бие срещу Адхербал и да го победи, защото Адхербал го нападнал пръв. А след това самата „римска добродетел” (virtus romana) изпратила в Нумидия десетчленна комисия, която да разпредели „справедливо” царството между двамата съперници. Новата история ни е научила, щом чуем думата комисия да потръпваме. И тогава било същото. Председател на комисията бил Луций Оптимий, човек с голям авторитет и много враждебно настроен срещу Югурта. Но Югурта познавал машинката. С подкупи и с обещания за още по-големи, но след като свиршел работата си, той го накарал да пожертва репутацията, честта и дълга си.

И така при подялбата на царството Югурта взел най-богатите и най-гъсто населени области. Въпреки този си успех Югурта не спрял до тук. Искал да остане единствен владетел на цяла Нумидия и знаел, че няма да е трудно да постигне това с парити си – като купи съгласието на покровителя Рим. И отново започнал война с Адхербал. Прид това стремително нападение на брат си, Адхербал се видял принуден да изостави своите земи и да се затвори в крепостта Цирта, днешния град Константин в Алжир. Оттам успял да изпрати по двама доверени свой хора писмо до Сената, с което молел за незабавна помощ от....покровителя Рим. Подкупените от Югурта сенатори направили всичко възможно, за да предотвратят вземането на каквото и да е решение против Югурта. И Салустий добавя тъжно: „ И този път обществените интереси били пожертвани пред личните интереси.” Рим решил да изпрати нова комисия, съставена от достопочтени членове на Сената, която да посредничи между противниците.

Югурта обаче протокал преговорите, докато превземе Цирта, пленил самия Адхербал и го убил. На всичкото отгоре изклал и цялото население на града – нумидийци и римляни! Когато в Рим узнали за това ново и най-дръзки дотогава предизвикателство на африканския монарх, Сенатът се събрал, за да разисква какви мерки трябва да се вземат срещу него. Разискванията продължили дълго, докато се заличи първото впечатление от това страшно злодеяние. Те щели да протакат още, но народния трибун Гай Мемий разкрил пред народа всички интриги на благородниците и управниците, които целяли да издействат опрощаването на Югурта. Сенатът се уплашил от гнева на народа и решил да изпрати в Нумидия консула Луций Калпурний. Той притежавал големи добродетели ни казва Салустий, ала един негов недостатък развалял всичко – користолюбието. Неуморим с енергичен дух, предвидлив, той познавал добре военното дело и не трепвал пред опасностите и неочакваните обстоятелства.

И само блясъкът на златото го заслепявал, тогава той губел самообладанието си. Това е портретът не само на един римски управник (политически или военен); това е портретът на всички тях. Калпурний нахлул стремително в Нумидия. Завзел крепости и градове, заловил много пленници, но щом Югурта поднесъл пред очите му блясъкът на златото, се появили трудностите в този военен поход. Калпурний се оставил да бъде съблазнен и не само той, но и princes-ът на Сената, тоест първият по старшинство сенатор, Марк Скаврий, който бил прочет с неподкупността си и бил изпратен тъкмо затова – да предотвратява подкупването и измяната на Калпурний. Щом Йогурта успял да подкупи дори и Скаврий, нищо вече не можело да го спре. В лагера на Калпурний бил подписан мир съгласно който Югурта се предавал на римския народ, но в действителност си оставал независим. И цялата му загуба (военни репарации) била да заплати някаква смешна сума и да предаде голям брой овце, говеда и двайсет слона.

Така първият управник на Рим, консулът Калпурний и първият сенатор Марк Скаврий, предали родината си. Когато в Рим узнали за този позор, народът започнал да негодува и сенаторите се изплашили. Тогава народният трибун Гай Мемий започнал да настройва хората срещу управниците и изобщо срущу продажната класа на патрициите. „Червя се като си помисля, че от 15 години насам сте играчка в ръцете на шепа хора! И треперите пред тях, вместо вие да ги накарате да треперят! Не казвам да грабнете оръжието, а да ги сразите със същите средства, които те използват срещу вас...Чрез съдилищата. Виновните да бъдат дадени под съд и да бъде призован тук като свидетел самият Югурта...Патрициите искат да бъдат винаги ваши господари. Третират съюзниците ни като врагове, враговете – като съюзници.

Днес държавата е продажна и ако не накажем виновниците, тогава ще бъдем вечно техни роби, а те – вечно наши царе. Казвам царе, защото само царете не носят отговорност...” Така казвал Мемий на народа и предизвикал буря от негодувание в Рим. В Рим съществувала опасност от бунт, а в това време военачалниците, които Калпурний оставил в Африка вдъхновени от примера на командира си, вършели всякакви скандални злоупотреби. Едни върнали на Югурта дванадесетте слона, а други пленниците и всичко това за пари, които нумидиеца щедро раздавал. Междувременно откритата и смела критика на Мемий, която изнесла на улицата скандала със сенатските първенци и патриции, дала резултати. Сенатът, изплашен от народното негодувание, изпратил претора Луций Касий в Нумидия с нареждане да доведе Югурта в Рим, за да бъде съден. С това си действие Сенатът целял да успокои народния гняв. Касий отишал в Африка срещнал се с Югурта и му предал заповедта на Сената. Хитрият нумидиец приел.

Не само защото притежавал голяма сила и безстрашие, но и защото разчитал на непобедимото си злато. Още щом стъпил в Рим той подкупил трибуна трибуна Гай Вевий. Това било голям успех, защото когато процесът започнал и попитали нещо Югурта, Вевий станал и извикал : - Забранявам му да говори! Такова било всемогъществото на длъжността трибун. Когато само единият, а по-късно и десетте архонти ставал и казвал „Вето!” – всичко спирало. Поради тази забрана процесът бил прекратен за неопределено време и Югурта се спасил. В Рим имало един внук на цар Масиниса, на име Масиба. След падането на Цирта той успял да избяга в Рим. Там консулът Спор Клавиний, приемник на Калпурний, убедил Масиба да поиска от Сената короната на Нумидия, тоест Масиба убедил Калвиний да му помогне да заеме престола. Този опасен кандидат за трона решителният Югурта си наумил да елиминира.

Но това не било лесна работа. Не можел да разчита на подкрепата на бившите си приятели, защото поквареността им била разобличена и сега не смеели да му помогнат. Били изплашени от общественото негодувание срещу тях. И така той се заел сам с тази работа. Възложил на един от свитата си, Вомилкар, да му намери няколко наемни убийци, за да го отърват от този досаден роднина Масиба. Политическите убийства били най-обикновеното нещо по това време. Убийци се намерили веднага. Устроили засада и убили Масиба. Ала властите заловили един от убийците и го принудили да признае истината. След това обвинили Вомилкар, че бил моралният извършител на убийството, но Югурта му помогнал да избяга в Африка, преди да го заловят. След това негово поредно предизвикателство Сенатът му наредил да напусне пределите на Италия. Тъкмо когато се озовал отвъд стените на Рим, слънцето изгрявало. Черният владетел се извърнал по едно време назад и дълго гледал красивата столица на света. Поклатил презрително глава и казал:

- О, продажен град! Скоро ще престанеш да съществуваш, ако се намери подходящ купувач! Щом си заминал, Рим веднага изпратил подире му консула Спор Калвиний да завърши войната. Но нумидиеца, с безкрайни преговори за мир, нападения и отстъпления накарал противника си да изгуби цяла година време, без да постигне никакъв резултат. И тогава мнозина в Рим отдали тези нуеспехи не на нехайството или на неспособността на консула, а на парите на нумидиеца. След като изтекла годината му, консулът Калвиний се завърнал в Рим и оставил на свое място брат си Авлий за заместник-консул. Но Авлий нямал нито глава, нито военен опит. Тогава Югурта подкупил много от офицерите и войниците на Авлий и заповядал нощна атака срещу римския лагер. Поражението на римляните било пълно. Победеният Авлий бил принуден да подпише унизителен договор с цря варварин (110-109 г. пр н.е.). Но Сенатът отказал да утвърди този договор. Попречил на това пак един от народните, трибунът Гай Мамилий Лиментан.

Този трибун предложил да се разследват всички онези, които са взели пари от Югурта и по този начин са го окуражили да се държи презрително с Рим и да воюва с него. Под натиска на Лиментан Сенатът се видял принуден да продължи войната срещу Югурта. И изпратил в Африка способния консул Метел, който в много сражения победил Югурта. А това ще рече, че не се оставил да бъде подкупен. Метел обсадил град Сотул, където се намирала хазната на Югурта. Югурта побързал да предложи преговори за мир, като изпратил на Метел 200 000 фунта сребро. Но Метел държал Югурта да капитулира. Така войната продължила.

Когато изтекла годината на консуствуването на Метел, римляните изпратили на негово място легата Марий, а за квестор Сула. Когато Югурта загубил почти цялата си територия и се затворил зад стените на Цирта, Бокх, царят на Мавритания, съюзник на Югурта, изпратил посланик в Рим и поискал да му дадат короната на Нумидия. Но Сенатът му отвърнал, че ще го направят, когато и той им направи подобаваща услуга. А по „услуга” те разбирали предаването на Югурта. Така и станало. Марий отвел окования във вериги Югурта в Рим. Там хвърлили нумидийския цар в мрачния затвор Тулиан, където го оставили да умре от глад. По такъв жесток начин си отмъстил Рим за нанесения позор. И така черният цар си получил заслуженото, ала никой от продажните му приятели не пострадал. Този случай бързо се забравил, а достойнството и честта на страната все тъй се продавали от управниците.

Коментари (2)

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: