Покварата, алчността и жестокостта на римските властници може, разбира се да се обясни с основните белези на тази власт – безотговорността и абсолютизма и. Но все пак тази власт не е възникнала изведнъж. Последица е от гражданските войни; гражданските войни от военщината, а военщината от римското имперство. Това имперство укрепнало, тоест покварило неимоверно олигархията, а олигархията, за да има подкрепата на народа, покварила самия народ. По този начин военачалниците (победители, консули или претори), опрени на оръжието на легионите си, се стремели да свалят демократичния строй и да съсредоточат в ръцете си абсолютната власт на „един мъж”. Но, за да стане притежание само на един мъж от тази власт трябвало да изчезнат другите мъже. Така пламнал дълъг низ от граждански войни, които разделяли хората и ги карали да се избиват помежду си.
А от това разделяне и взаимно изтребление винаги народът на Италия и на провинциите понасял щетите – и когато част от него побеждавала и когато бивала победена. Той плащал разноските за победата или поражението. Сред тази драма продължила около век и половина, се появил Единият, който унищожил всички останали – Октавий и установил пожизнената си диктатура под името империя. На тези именно граждански войни започваме историята – защото тъкмо тя ще ни даде възможност да разберем особеностите и смисъла на имперската институция. И освен това ще ни позволи да разберем, че покварата, алчността и жестокостта на владетелите на Рим не са били нещо ново и незаконно, а узаконяване на стара, с много дълбоки корени поквара на римската цивилизация. Започваме с Луций Корнелий Сула. Той е най-свирепият и коварен звяр от периода на гражданските войни. Едновременно лъв и лисица, жесток към слабите и ласкател към силините.
Сула бил властолюбив, користолюбив и лицемерен. Аристократ, егоист, отмъстителен , недоверчив към приятелите си и непризнателен към покровителите си. Човек, който се интересувал само от личния си интерес и пет пари не давал за всичко останало. „И затова – казва Плутарх – той причинил повече зло на Рим, отколкото му били причинили войните дотогава.” Избил десетки хиляди граждани, не само тези, които му пречели, но и които не му пречели. По този начин придобивал имуществото им. Сула бил червенокос и синеок с остър поглед, винаги намръщен, но и винаги деен. Когато пиел, ставал приветлив, но и бил неспособен за каквато и да е сериозна работа. След като унищожил съперниците си и преустроил режима-направил го още по-аристокротичен, Сула започнал да прекарва времето си в гуляй и в компанията на шутове и артисти.
До такава степел вярвал в богинята на Щастието и считал себе си за неин любимец, че се нарекъл Щастливия (Felix). Но той не е единствения, нито първият и последният щастливец от този род в римската история. Сула е предшественик на следващите короновани особи. По негов образец са издялани Тиберий, Калигула, Нерон, Доминициан, Хелиогабъл. По същия образец са издялани и безбройните второстепенни властници: консули, претори, трибуни. Един такъв „второстепенен” злодей е трибунът Сулпиций, съвременник на Сула и негов съперник, водач на партията на Марий. Той поддържал три хиляди главорези и голям брой конници като телохранители, наричал ги „ Антисенат”. Слупиций откривал сергия на пазара и там продавал открито обществените длъжности и звания. Той успял да прокара гласуването на закон, който забранявал на сенаторите да имат дълг по-голям от 3000 драхми. Но, когато той самият умрял оставил дълг от 3 милиона драхми.
Противникът на Сула Гай Марий бил селянин, необразован и недодялан. В една епоха, когато римската аристокрация се елинизирала, той имал пренебрежително отношение към гръцкия език, като към език на роби. Ала той е един от най-добрите военачалници в древността. „ Груб и суров по нрав”, както го характеризира Плутарх, Марий бил силен човек и споделял с войниците си техния живот, трудностите и лишенията им. Копаел заедно с тях валове, ядял корав хляб и спял върху слама. Затова войниците му го обичали и преданно го следвали. Заради тази му каленост и упоритост го нарекли „мулето Марий”. Бил лидер на демократичната партия. Но бил повече демагог, отколкото демократ. Преструвал се, за да закрепи властолюбието си и да спечели поддръжката на народа. Разполагал с разкошно жилище с всички удобства за разгулен живот, а не за живот на суров войн и достатъчно заграбени богатства. С други думи и той бил толкова двуличен, лъжлив, алчен, свиреп и жесток, колкото и Сула.
Казахме вече, че Сула бил патриций. Той познавал като никой друг от онова време римската и гръцката литература. Културата му обаче не оказвала голямо влияние нито върху характера му, нито върху духа му. При толкова култура Сула бил суеверен и макар че бил елинист, никак не се посвенил да разруши и разграби огнището на гръцката култура Атина. Родителите на Сула на били богати. Той прекарал младежките си години в големи лишения, но кагато навлязъл в политиката и станал ковчежник на Марий, който по това време воювал с Югурта в Африка, Сула се завърнал много богат в Рим. И тогава някой го оскърбил: - Как може да си честен, след като имаш толкова много пари, та нали бащата не ти остави пукната пара! Тези думи биха могли да обидят всеки друг, но не и Сула.
И Плутарх ни обяснява: „Макар че животът беше загубил предишните си чисти нрави и беше потънал в сластолюбие и разкош, все пак продължаваше да се счита за позорно човек да загуби състоянието си или да не поддържа бедността на дедите си”. Когато бил още млад и неизвестен, Сула дружел с артисти и смешници и гуляел заедно с тях. Когато станал господар, диктатор се обграждал пак с такива и позорял званието си. Един от тази негова компания, Митровий, бил съобразно тогавашните нрави, негов любовник. И Плутарх добавя: „Макар, че бил вече навлязъл в години, Сула продължавал да го обича и никак не криел това.” Когато се завърнал от Нумидия, Сула изцяло се отдал на политиката. Първо бил избран за претор чрез купуване на народните гласове. На петдесетгодишна възраст бил избран за консул (88 г.пр.н.е.). по това време Митридат, царят на Понт, открито обявил война на Рим и Сенатът възложил на Сула да ръководи похода срещу Митридат.
Прекрасен случай за грабеж и плячка, но и прекрасна предпоставка за бъдещата кариера на Сула. Увенчания с лаври пълководец Марий счел за лична обида тази постъпка на Сената. Той считал, че походът трябва да бъде възложен на него – опитния и прославен победител на Югурта, на кимварите и тевтонците. И тогава трибуна Сулпиций, приятел на Марий подтикнал народа към бунт срещу сената и Сула и принудил Сената да отнеме водачеството от Сула и да го предаде на Марий. Ала Сула не бил от хората, които се колебаят или се примиряват. Измъкнал се бързо от Рим и отишал в Нола, в Кампания. Там се намирала войската му. И без да губи време, вдигнал легионите си и ги повел срещу Рим. Народът не го искал. Когато влязъл в града, демократите го замеряли с камъни от прозорците и покривите. Сула дал заповед на войниците си:
- Какво чакате? Подпалете къщите им! Грабнал една запалена борина и пръв пристъпил напред. Стрелците му започнали да хвърлят върху дървените къщи запалени стрели. И какъвто бил отмъстителен, Сула не правел разлика между приятели и врагове и подпалвал всичко наред. Тогава, за да успее да се справи с това бедствие Марий обявил робите за свободни, но не могъл да ги въоръжи. И победен бил принуден да напусне Рим. Сула свикал Сената и го принудил да гласува осъждането на смърт на Марий, Сулпиций и техните привърженици. Марий успял да избяга, но Сулпиций бил предаден от някакъв роб и му отсекли главата. Същия този роб Сула най-напред освободил, а след това убил – хвърлил го от една скала! „Гневът и настървението – казва Плутарх – диктували всички негови постъпки. Ето един пример за непризнателност от негова страна.
Когато Сулпиций се надигнал срещу Сула, последния отишъл да търси убежище в дома на Марий. Марий го приел с почит и му помогнал да избяга в Нола. А сега, когато се завърнал като победител Сула забравил всичко и обявил награда за главата на Марий. По това време Марий се намирал в Африка и не разполагал с никаква военна сила. Междувременно Сула вдигнал легионите си и ги повел срещу Митридат Понтийски. Първата му работа била да омиротвори Гърция. Защото началникът на флото на Митридат, Архелай, завладял Цикладските острови и Евбея, а тиранът на Атина Аристион или Атинион вдигнал възтание срещу римското владичество. Но кой бил Аристион? Един авантюрист, който служел в двора на Митридат и когото Архелай изпратил в Атина с 2000 войника и с тяхна помощ Аристион се обявил за диктатор. „Заради този тиран – казва Плутарх, атиняните били принудени да приемат чуждото господство.”
Сула обсадил Атина, но не успял да я превземе, защото войската на Аристион изгорила всичките му обсадни машини. В отговор Сула изсякъл всички свещени гори на Атиняните, а също така и градината на Академията на Платон, за да си направи нови машини и укрепления. И понеже му трябвали пари изпратил свой хора да ограбят най-богатите храмове в Гърция: Епидавър, в Олимпия и в Делфи. В Делфи Сула изпратил Кафис от Фокеа да прибере съкровищата и даровете, след като ги преброи и претегли добре, за да не би...да го изиграят! Но Кафис не дръзнал да се докосне до тези свещени скъпоценности. Жреците го уверявали, че били чули китарата на Аполон да свири вътре в храма. Изплашеният Кафис написал на Сула за това чудо, но Сула му отвърнал подигравателно: „Чудя ти се как не си разбрал, че щом богът пее, това ще рече, че е доволен и следователно ни дава всичките си богатства от все сърце...”
Междувременно обсадата на Атина предизвикала голям глад сред жителите и. Тези, които имали храни, ги укрили и по този начин цената им достигнала невиждани размери. Когато най-сетне съпротивата на Аристион била прекратена и Сула влязъл в града откъм Керамикос, той подложил жителите на клане. „Не знаем – казва Плутарх – точно колко хора е изклал, но можем да предположим техния брой по пролятата кръв. Много атиняни се хвърляли в краката на Сула и го молели за милост.” Също така всички сенатори, които придружавали консула, го молели да прекрати това злодеяние. Най-сетне след като се наситил на мъст, дал заповед да се прекрати изтреблението. И произнесъл със сатанински сарказъм:
- Подарявам живота на останалите заради....прадедите им! След Атина превзел и Пирея и изгорил много къщи. От Гърция Сула преминал в Азия през Дарданелите. И за да предотврати бедата, която щяла да го сполети, Митридат приел условията за мир, предложени от Сула. Едно от условията било Митридат да заплати 2000 таланта обезщетение. Но извън тази сума Сула наложил глоба на цяла Азия в размер на 20 000 таланта. Освен това задължил жителите на Азия да дават подслон на войниците му, да ги хранят и да им плащат по 12 драхми на ден. Много голяма сума. Така Сула научил войската си да живее на чужд гръб. Когато се завърнал в Гърция от Ефес, пак през Дарданелите, той отишал в Атина и ограбил прочутата библиотека Апеликон, в която се съхранявали всички произведения на Аристотел и Теофраст. Заграбил също така и много шедьоври на изкуството, статуи, картини, колони и потеглил за Италия, като преди това се отбил в Едипос, за да направи бани тъй като страдал от подагра.
Положението в Италия се било променило през време на отсъствието му. Марий се върнал в Рим и сломил съпротивата на привържениците на Сула. Касапите на Марий не само колели, но и обезчестявали децата и жените на жертвите си и заграбвали всичко, което им попаднело. Злото взело такива размери, че Цина и Серторий, приятели на Марий, се уговорили и нападнали през ноща лагера и избили всички. Водачеството на партията поел сина на Марий – Марий младши. Завръщайки се в Италия Сула мислил само за едно – за отмъщение. И така започнала новата гражданска война (82 г.пр.н.е.). И само след няколко сражения Сула излязъл победител. Останал единствен господар на Рим, той обявил проскрипции в продължение на шест месеца.
Проскрипциите представляват списъци на „врагове”, които всеки можел да убие срещу определено възнаграждение. А като последица от убийството му, конфискацията на имуществото му. Това била основната цел на проскрипциите. И тъй като на всички тези убийства краят им не се виждал, веднъж Гай Метел запитал Сула в Сената: - Кога ще престане това зло? А Сула отвърнал: - И аз не знам още! А дотогава бил избил 5000 души! Сула обявил проскрипции не само в Рим, но и в цяла Италия. „Не останал нито храм, нито дом неоскварнен от кръв – мъжете били избивани до жените си, а децата до майките си!” Онзи, който укривал гражданин, чието име било включено в списъците, бивал наказван със смърт, независимо от това дали искал да спаси баща си, брат си или сина си. Междувременно успели да заловят Марий младши.
Но той предпочел да се самоубие, вместо да се остави да го убият. От конфискациите на имуществата на „враговете на отечеството” Сула събрал около триста и петдесет милиона сестерции. И когато не останал вече нито един „враг”, обявил себе си за диктатор, след като от 120 години насам това изключително звание не било давано на никой римлянин – давало се само във време на извънаредно голяма опасност, когато „спасението на отечеството било върховният закон” – salus patriae summa lex esto! Сула задържал диктаторската си власт три години. Години на оргии и наслади. В следствие на които се разболял тежко и починал през 78 г.пр.н.е. на гроба му издълбали следния надпис, който бил съчинен от самия Сула: „Никой не е навреждал толкова много на враговете си и не е облагодетелствал толкова много приятелите си, колкото Сула.”
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар