Луций Лициний Лукул е известен с приказните си богатства. И затова съвременниците му го нарекли „Римския Ксеркс”, тоест Ксеркс, облечен в римски дрехи. Имал огромно богатство, но пък и умеел да го пилее с царска ръка. Това негово прахосничество направило името му историческо. Когато казваме „лукуловско угощение”, разбираме разкошно пиршество, на което има и от пиле мляко. Не е трудно да си представим, че един такъв човек, който за да си направи удоволствие, разхищавал цяло състояние всеки път е бил егоист, суров, безмилостен и груб материалист. Но това, което не бихме могли да допуснем е че Лукул е бил и един от най-образованите хора и голям ценител на изкуството на своето време. Лукул натрупал богатството си сам по метода „в мътна вода риба се най-лесно лови”. Баща му бил осъден за кражба, а майка му нямала много добро поведение. От такива родители явно нямало какво да наследи.
Но Луций бил момче с бъдеще, станал политически деец и управител на провинции, а също така и ръководител на военни операции. Всичко това означава плячкосване и ограбване на държавната хазна и на чужди народи. Във войната срещу Митридат, цар на Понт и Тигран, цар и на Армения (74-66 г.пр.н.е.) единствената му цел била да завземе богатите азиатски градове и техните съкровища. Лукул бил красив мъж, умен и отличен оратор. Говорел и пишел на гръцки със същата лекота, с която говорел и пишел на латински. Най-ценното у Лукул било благоразумието му и късметът му. Както казва Плутарх, щастието го следвало навсякъде и съвместно с него ръководело всичко. Високомерен и себелюбив той презирал всички и ги считал за нищожества. Не правел компромиси нито с равните немо, нито пък ласкаел войниците си. Бил практичен и здраво стъпил на земята римлянин от онази епоха.
Постарал се да използва изгодната митридатска война, за да изгради здрава база. Не се интересувал толкова от победата над вражеските войски, колкото от завладяването на богати градове. В Рим противниците му го обвинили, че от користолюбие и властолюбие протака войната. Лукул завладял почти цяла Азия: Витиния, Понт, Палестина, Галатия и Армения до река Фасис в Южен Кавказ. Обвиненията, които противниците му отправяли не били несправедливи. Лукул действително бил един от най-големите римски грабители, най-добре организираният и който никога не се занимавал с грабеж на дребно. Напротив той бил грабител от голям калибър, както по-късно Атила, с тази разлика, че не бил Атила-варваринът, а Атила....с ръкавици! Нека видим как е започнал политическата и военната си кариера. Когато починал управителят на Киликия Октавий, мнозина искали да вземат тази богата провинция и ласкаели Цетег, най-силния политически деец по онова време.
Лукул не считал Киликия, такава, каквато била, за някаква голяма плячка, достойна за апетита му, но все пак трябвало да започне от някъде. Искал да вземе Киликия, защото се падала близо до Кападокия. И разчитал при това правилно, че Сенатът ще възложи на него да води войната срещу Митридат, която Сула оставил незавършена. А тази война била много сочна. И така Лукул направил всичко възможно, използвал всички средства, законни и незаконни, за да сложи ръка на Киликия. „ И се видял принуден – казва Плутарх да извърши нещо, което не било нито честно, нито достойно за похвала”. По онова време в Рим живеела една жена, прочута с красотата си на име Преция. Животът и съвсем не бил по-добър от живота на явните хетери, но тъй като имала много влиятелни покровители, Преция станала силен политически фактор. Един от любовниците и бил самият Цетег, който тогава се намирал на върха на силата и славата си и водел и управлявал държавата. Но Цетег, го управлявала Преция, следователно Преция управлявала Рим.
Нищо не ставало без Цетег да го пожелае, тоест без да го желае Преция. С подаръци и ласкателства Лукул успял да спечели покровителството на тази красива, сладострастна и всемогъща жена. И Цетег веднага от враг се превърнал в приятел на младия човек и станал негов покровител, а след това му дал Киликия. Заедно с това Сенатът го натоварил и с ръководството на войната срещу Митридат. Митридат Велики знаел гръцки, както и Лукул, но в областта на езиците надвишавал далеч своя противник. Знаел 22 езика – езиците на всички народи на Изтока. Митридат се съюзил със зет си Тигран, царя на Армения и нахлул във Витания със 120 000 пехотинци и 16 000 конници. Всички градове не само във Витания, но и в цяла Мала Азия разтваряли с готовност вратите си пред него. Дотегнала им била безмислената тирания на римляните. Дотогава през повечето страни на Западна Азия били преминали различни римски грабители, последният и най-големият от които бил Сула.
Като практичен човек Лукул избрал да нахлуе в непокорени страни, за да намери богатствата им непокътнати. Той уреждал покоряването на градовете не с война, а със споразумения. Кръв не се проливала, унищожаване на блага нямало, но войниците не били доволни. Те негодували срещу Лукул, затова, че превземал всички градове със споразумения, а не със сила и не давал и на тях възможност да се възползват от оплячкосването им. Лукул разбрал, че е попрекалил и затова им разрешил да ограбят лагера на Митридат, изоставен от понтийския владетел, който успял да избяга. Тъй като не ни интересуват военните дела на римляните, а само политическата им поквареност, отминаваме победата на Лукул над Митридат и Тигран. След завръщането си в Рим Лукул си устроил един величествен триумф, след което зарязал политиката и се отдал на насладите на живота. Разточителството и великолепието му не се поддавали на описание. Дворците, които издигал, градините, които устроил по крайбрежието и по хълмовете на Рим, каналите и къщите му сред морето, статуите и картините му предизвиквали възхищение у съвременниците му и у потомците им и именно затова го нарекли „облечения в тога Ксеркс”.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар