Сула бил наречен „Щастливия”, Лукул – „Ксеркс”, а Крас по-просто, но по-изразително – „Богаташа”. И с право, той бил най-богатият човек на своето време. Крас имал обикновен ум, средно силна воля, но бил крайно славолюбив. Съвременниците му казвали за него, че всичките му добродетели били „засенчвани от само един негов порок – сребролюбието. Ала Плутарх поправя римляните и казва: „Всичките пороци на Крас били засенчвани от този най-голям негов порок.” А всъщност истината е следната: всички неспособности на Крас били компенсирини от една негова голяма способност – предприемчивия му дух. Егоист и користолюбив той се кланял на един-единствен бог – на Мамона. натрупал чрез безброй измами и нечестни дела огроми суми. И ги харчел, за да печели благосклонността на гласовете на народа. И всичко това вършел от празна суета. Искал да получава в изборите повече гласове от великия Помпей.
А Помпей бил горд и не се стремял да бъде първи с парите си, а с меча си. Но нека да проследим кариерата на Марк Крас. Тя е много показателна не толкова за неговата ловкост и умение, колкото за нравите на онази епоха и за начина по който е бил устроен живота тогава. Крас е асът на спекулантите в Рим. Цялото му бащино наследство не надвишавало 300 таланта. Но той ги умножил толкова много, че преди да тръгне на поход срещу партите (най-войнствения народ в древна Азия) седнал и пресметнал цялото си богатство. След като отделил една десета част от парите си, която принасял в дар на Херкулес, след като приспаднал стойността на житото, което давал на всеки римлянин в продължение на три месеца, открил,че му остават 7100 таланта или 200 милиона сестерции.
Крас натрупал всички тези пари като се отдал на политиката. Застанал на страната на Сула. Но когато Сула напуснал Рим и се намирал в Гърция, за да воюва срещу Архелай и Атинион, Марий се възползвал от това и се завърнал в Рим. Изплашен да не би привържениците на Марий да го убият като приятел на Сула, Крас избягал и потърсил убежище в Иберия. Когато след митридатската война Сула се завърнал като победител и отрупан с трофеи в Рим и станал почти абсолютен владетел на римската държава, Крас също се завърнал в столицата. По това време Сула вече бил обявил проскрипциите – избиването на враговете му и конфискацията на имуществата им. Това имущество Сула продавал на търг. А Крас в това отношение имал две предимства: първо бил политически приятел и второ бил „пострадал” от враговете на Сула. И като пострадал имал привилегии при публичните търгове.
И така този голям спекулант купувал на безценица имуществото на убитите. По този начин според закона на джунглата, който гласи: „Твоята смърт е моят живот”, Крас превръщал смъртта на съгражданите си в свой живот. Друг източник за забогатяване били пожарите. Улиците на Рим представлявали тесни сокаци, а къщите, особено в кварталите, където живеело простолюдието, били дървени. Пожарите били често явление. Когато пламвали огънят не можел да се локализира. Изгаряли цели квартали. След пожара обгорелите останки, а и самите места за строеж, имали нищожна стойност. И така Крас се явявал копувач на развалините за нищожни суми. По този начин успял да стане собственик на огромна част от Рим, а след това да препродава местата едно по едно на много по-високи цени. Друг важен източник на доходите на Крас били книгите. В онази епоха имало голямо търсене на ръкописи и всеки благородник, всеки политик и всеки образован човек искал да има своя библиотека.
Крас наемал роби-краснописци, купувал ги евтино и ги карал да правят преписи на най-известните произведения. Играел така да се каже ролята на „издател” в онази епоха. Освен сделките с места, изкупуването на имуществото на убитите и издаването на ръкописи, Крас имал сребърни мини и много ниви, които обработвал. Също така давал в заем пари срещу голяма лихва, бил лихвар и банкер. Банкерът давал в заем големи суми на влиятелни приятели и политици, на платежоспособни дружества и дори на цели градове. Когато давал пари в заем заради политическите си интереси, не вземал лихва. По-късно получавал от кредитираните от него политици или управлението на някоя провинция или ръководството на някоя приходоносна война. Ала, когато нямал нужда от длъжника си, кредиторът Крас си искала обратно всичките пари.
Така че безлихвените заеми ставали по-лоши от лихвените. И така виждаме, че за епохата си Крас е притежавал много предприемчив ум, но той вършел и нещо по-просто – грабежи. Големите военачалници грабели посредством войската си, а големите сребролюбци посредством бандите си. Крас организирал една шайка от 1500 души, с които обикалял из Италия и ограбвал градовете. Освен всичко това след публикуването на проскрипциите от Сула, Крас карал своите бандити да убиват и хора не включени в списъците, но затова пък богати. След това купувал имуществото им при публичния търг. Когато Помпей и Цезар си поделили държавата, взели за свой трети съдружник Крас. Не разбира се заради военните му способности или политическия му ум, а заради богатството му. Това е така нареченият първи триумвират. И когато другите му двама съдружници му възложили управлението на Азия, радостта на Крас била неописуема. Той решил да обяви война на партите и да оплячкоса необятната им страна. Мнозина в Рим негодували срещу тези опасни планове на Крас.
Защото се готвел да се бие срущу хора, които не били извълшили никаква несправедливост и освен това имали сключени договори с римляните. Ала и партити не били неподготвени за подобна изненада. Познавали много добре методите на римляните и тяхното неспазване на договорите, които подписват. Партите и арменците, които Крас се готвел да смаже, били не само най-войнствените народи в Азия по онова време, но и най- политичните. Били въоръжени до зъби, биели се яростно и използвали всички средства позволени и непозволени (измами, шпиони, засади и др.), за да подмамят врага в една безбрежна пустиня и да го разгромят. В началото Крас успял да ограби Тенодоция, голям град в Осроин, в северната част на Месопотамия и да продаде в робство жителите му.
Ала за тази си постъпка Крас заплатил твърде скъпо. Партите, посредством агентите си, които лековерният плутократ привлякъл за свои доверени съветници, го примамили във вътрешността на страната си в една пустиня без вода, дървета и планини, където конницата им можела да се разгърне нашироко и там избили 20 000 римляни и пленили други 10 000 – между тях Крас и сина му Поплий. Това било най-голямото поражение до тогава в историята на Рим. И Плутарх заключава: „Това станало пример за умните, пример за необмисленост и крайно честолюбие и алчност. Защото Крас не се задоволил с това, че бил по-знатен и по-силен от милиони други хора и все смятал че няма нищо, въпреки че всички признавали, че има само двама души, които стоят над него - Помпей и Цезар.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар