Луций Сергий Катилина е съвременник на Сула, Помпей, Цезар и Антоний. Ала Катилина е най-оклеветеният „обществен врек” в древния Рим. Всички, които са управлявали Рим от Сула насетне са били обществени врагове. Но щастието ги е съпровождало винаги. Били са побеители. Докато Катилина е бил победен. Претърпял е неуспех, макар че и той като съвременниците си е използвал всички познати средства в политиката. Той станал изкупителната жертва в римската история, човекът върху когото стоварили греховете на всички. Неговата история не е написана от самия него (както при Сула и Цезар), нито от негови хора, а от победителите и враговете му. Салустий и Цицерон представят бунта на Катилина като някакъв заговор на злодеи, чиято единствена цел била избиването на граждани и заграбването на имуществата им. И все пак този заговор като всички останали е бил политически заговор. А що се отнася до избиването на граждани и заграбването на имуществото им, трябва да се отбележи, че Катилина само го е желаел, а другите са го сторили. Там е разликата.
Убийствата и грабежите не са измислени от Катилина, а са били главно средство на политическия кариеризъм в онази епоха и при това тези, които са се борили против него и са го убили и са разказали историята му, не са били в никакъв случай по-добри от него, напротив – много по-лоши. Затова трябва да бъдем резервирани и снизходителни към този страшен Катилина. И най-вече, защото провалът на заговорът му и смъртта му не са донесли нищо добро на държавата. Напротив политическата поквара и разпуснатостта на нравите още повече са се усилили и увековечили, като по този начин подготвили почвата за възникването на самодължавието, а по-късно и за разпадането на огромната империя. Поквареният Салустий седнал и написал „Заговорът на Катилина”, а Цицерон този голям сребролюбец, държал „Катилинските” си речи в Сената. И двамата са майстори на стила и имат обиграни пера. И все пак от техните текстове не можем да разберем що за „страшен” заговорник е бил Катилина, чието име е останало пословично в историята – символ на политически ганстери за всички времена и страни.
В тези красиво написани и образцови в жанра си произведения на римската литеранура не виждаме зловещия лик на Катилина, а зловещия лик на епохата и враговете му. Катилина бил благородник от старо и аристократично семейство. Родоначалникът на това семейство, Сергест, бил един от другарите на Еней, тоест е бил един от основоположниците на Рим. Разбира се тази подробност нямала историческо значение, но имала психологическо...с подобни праотцовски легенди властолюбците се стремели да вземат власта в ръцете си и онези, които успявали в това или предците им били богове или пък те самите ставали богове. Катилина както ни го описва Салустий, бил изключителна личност: „Той притежаваше голяма физическа и умствена сила, но беше покварен по природа. Още от най-ранната му младост гражданските войни с убийствата и грабежите си били негова забавление. С тях беше откърмен. Имаше желязно тяло, способно да издържа на студ, жега и безсъние, до степен, която човек просто не може да си представи. Беше смел по дух, недоверчив и колеблив. Умееше да лицемери и да прикрива всичко.
Пламенен в старстите и красноречив, но без никакъв здрав разум. Неукротимият му дух търсеше постоянно изключителни, невиждани, химерични неща. От деня, в който Луций Сула установи тиранита си, този човек беше обладан от манията да вземе в свои ръце върховната власт. И за да постигне тази си цел той никак не подбираше средства.” Това обаче е не само портретът на Катилина, а портретът на всички патриции от онази епоха – на целия Рим. Но в историята на Катилина, Салустий прекалява с ораторстването си. Привържениците на Катилина не са били каймакът на поквареното римско общество, а по-скоро недоволните от анархията, от унищожаването на демокрацията и от деспотизма на патрициите с една дума, пострадалите от хищността и безсъвестността на патрициите. Катилина е бил по-скоро един народен водач, който е искал да смаже силата на олигархията, на рода и богатсвото и да възвърте на народа предишното му чувство на сигурност и по-почтен начин на живот.
Ето какво казва на народа Катилина, както ни го предава Салустий: „ Откакто държавата падна в ръцете на патрициите, на тях плащат дан чужди царе, управителите на областите и покорените народи...Те, патрициите, лапат обществените средства и си строят царски дворци. А на нас остават само съдебните процеси, присъдите, нащастията...” С такива думи се е стремял Катилина да въодушеви последователите си. А и това, което казвал не било лъжа. Но не бил и нита първият, нито последният, който извършвал държавен преврат, за да вземе властта. А също така и нито първият, нито последният, който за да вземе властта, би извършил убийства и конфискации, за да я задържи. Така или иначе не извършил нищо. И в това се състои грешката му. А че Салустий преувеличава нещата, се вижда от следната басня и човек може само да се чуди как така един сериозен историк е вярвал на такива скроени работи. „Разправят, че слад като завършил речта си, за да свърже съучастниците си с ненарушима клетва, Катилина им дал да изпият по чаша червено вино размесено с ...човешка кръв!”
Тази басня поставя на голямо изпитание историческата обективност на Салустий, който като управител на провинцията Нова Африка ограбил поданиците си и отнесъл в Рим несметни богатства, построил си дворци и си направил великолепни градини на хълма Квиринал. Самият той извършил същите неща, в които обвинявал Катилина, че искал да извърши и каквито вършели патрициите. Чисто и просто Салустий говори със злоба срещу подстрекаля на народа, защото Катилина заплашвал да отнеме всичко на патрициите. А пък Салустий имал твърде много. Римският наррод и плебеите подкрепяли бунта на Катилина, защото мразели произвола на Сената и алчността на патрициите. Този метеж е бил подкрепен и от някои недоволни патриции и имал съдействието на самия Юлий Цезар, който смятал да се възползва от него. През януари 62 г.пр.н.е. станало кръвопролитно сражение при Пистория между привържениците на Катилина и легионите на Гай Антоний. Катилина бил победен. Но нито той нито привържениците му потърсили спасение в бягство. Проявили удивително мъжество. Самият Катилина с малък брой свои привърженици се нахвърлил с меч в ръка върху най-гъстите редици на правителствените войски и всички загинали като храбреци.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар