Ако Катилина е престъпник-ганстер според римските историци, то Помпей е най-големият държавен мъж на Рим. Най-големият и за гръцките и за римските историци. Ала начините и средствата на политическия му възход са от същото естество като на другите политически дейци. Помпей произхождал от знатен род. Бил съвременик на Сула, Цезар, Антоний и Катилина. Бил красив мъж и може би затова народът го обикнал от самото начало. „Красивото му лице имаше израз, изпълнен с достойнство и царственост”, ни казва Плутарх. Приличал много на Александър Велики и затова мнозина го закачали, като го наричали Александър. Помпей приел с удоволствие този прякор. Умен, смел и голям стратег, Помпей преливал от здраве и жизненост. Той от малък следвал баща си в походите му и още тогава проявил храброст, благоразумие и самообладание. А когато баща му умрял Помпей се присъединил към Сула. Цина най-напред, а сетне и Карбон, един от друг по-тиранични, измъчили до такава степен цяла Италия, че походът на Сула срещу тях бил желан от всички.
Всички знатни и видни граждани, аристократи и плутократи търсели спасение в лагера на Сула. Там пожелал да отиде и младият Помпей. Но не като беглец, а като военачалник – като равен. Помпей, както и всички, които са управлявали държавата, знаел неотменимата догма: „Държавата това съм аз!” и я приложил много преди самият той да стане държава. Нямал още 23 години, когато се самопроизвел в чин генерал. Започнал да набира войници сред жителите на Пицена. Влизал от град на град, правел списъци на гражданите и ги взимал във войската си по този начин набрал три батальона и ги снабдил с всичко необходимо – храна, коне, коли. Откъдето и да минел всички му се покорявали. И след като победил трима пълководци, тръгнали срещу него, Помпей се отправил към мястото, където бил Сула, за да се присъедини към него. Когато се срещнали двамата се поздравили по следния начин:
- Здравей, Императоре! – казал смело Помпей.
- Здравей, Императоре! – отвърнал му Сула. С други думи, Сула му дал същата титла. И по този начин самопроизвелият се генерал получил своя чин от Сула, без да е заемал дотогава някаква държавна длъжност и без да е член на Сената. Защото само избраните от народа претори и консули имали по право и чин генерал. Великият Помпей действително извършил големи военни дела. Може да се каже, че без него нито Цезар, нито Август биха успели да затвърдят пожизнената си еднолична власт. Защото Помпей избавил римската държава от три смъртни опасности: робите, пиратите и Митридат. Колкото и смел и надарен да е бил Помпей не би могъл да сполучи в кариерата си, ако не е извършвал произволи, ако не бе станал и той човек на насилието, както всички негови съвременници, един от друг по-жестоки. Ето един случай, който показва неговата жестокост.
Перпена, водачът на опозиционната фракция на Марианците, намерил убежище в Сицилия и от ден на ден оказвал все по-опасна съпротива. Помпей бил изпратен срещу Перпена. Ала Перпена вместо да приеме сражението, се измъкнал от Сицилия с войската си. И тогава всички градове на острова започнали да се предават един след друг на Помпей. Само Мамертините, войнствено племе по месинското крайбрежие, не приемали да се подчинят, тъй като никой закон не ги задължвал да сторят това. Помпей хванал меча си и казал: - Какво ми говорите за закони, когато държа меч! По онова време върховен закон бил мечът на по-силния. Помпей не бил навършил още 24 години, когато Сула го изпратил да унищожи избягалите в Африка привърженици на Марий, начело с Домиций. За 40 дни прочистил Либия и подчинил вледетелите на Нумидия, а след това дни наред се занимавал с лов на лъвове и слонове. Когато се завърнал от Африка, Сула го посрещнал с големи почести и го нарекъл Magnus, тоест велик. Но тази титла му дали първо войниците.
Помпей я приел и започнал да се подписва с нея. След това той пожелал да извърши триумф, но Сула му отказал с думите:
- Не можеш да устроиш триумф, защото не си нито консул, нито претор.
- Обаче съм слънце, което изгрява, а ти си слънце, което залязва. Отвърнал Помпей. Сула не чул добре думите, но забелязъл, че лицата на присъстващите пребледнели. И самият Сула, също изплашен, отвърнал два пъти:
- Да се устрои триумф! Да се устрои триумф! Помпей завършил войната срещу робите през 71 г.пр.н.е., а после през 67 г за три месеца и войната срещу пиратите. След това се отправил към Азия. Когато минал през Атина народът се събрал да го види. Атиняните били написали на градската врата по случай пристигането му следните думи:
„Казваш, че си човек, но си бог!”
„Очаквахме те, приветстваме те, видяхме те, изпровождме те!”
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар