Бил избран за претор при разкриването на заговора на Катилина и когато целият сенат осъдил на смърт участниците в това престъпление, единствен той предложил да се конфискуват имуществата им, а тях да разпратят по муниципиите и там да ги държат под стража; като посочил каква народна ненавист очаква привържениците на по-строги мерки, им внушил такъв страх, че Децим Силан, избран за консул, се пресрамил да смекчи своето предложение – да го промени съвсем, би било позор – и заявил, че са го изтълкували по-строго, отколкото сам имал пред вид. Цезар щял да постигне своето – толкова много сенатори, между които и братът на консула Цицерон , били вече на негова страна, но речта на Марк Катон върнала решимостта на колебаещия се сенат. Ала дори тогава продължавал да се противопоставя, докато накрая тълпата римски конници, които с оръжие охранявали сената, ги заплашили със смърт за невъздържаното му упорство; с извадени мечове настъпили толкова близо, че седящите до него сенатори го изоставили и неколцина, за да хо защитят, го прегърнали и покрили с тогите си. Тогава, явно уплашен, не само се оттеглил, но и до края на годината не идвал в курията.
В първия ден от своето преторство наредил на Квинт Катул да даде пред народа отчет за възстановяването на Капитолия и дори направил предложение това дело да бъде поверено на друг. Но бил безсилен да се справи с единодушието на оптиматите и като видял как те изоставили веднага новоизбраните консули и се стекли на тълпи с твърдото решение да се съпротивляват, отказал се от това начинание. И все пак, когато народният трибун Цецилий Метел въпреки ветото на своите колеги внесъл изключително бунтовни законопроекти , Цезар твърдо го поддържал и защитавал, докато сенатът с декрет не отстранил и двамата от държавното управление. При все това имал дързостта да остане на длъжност и да продължи съдебните дела; но като научил, че се готвят да го отстранят с насилие и оръжие, разпуснал ликторите, съблякъл преторската тога и тайно се прибрал в къщи, с намерение, пред вид момента, да се оттегли на спокойствие. Усмирил тълпата, която на другия ден се стекла сама, без принуждение, и бурно предлагала помощта си, за да бъде върнат на длъжност.
Тъй като това било съвсем неочаквано, сенатът, свикан набързо във връзка с това събиране, му изказал благодарност чрез първенците си, поканил го в курията, похвалил го най-велеречиво, отменил последния декрет и го възстановил на предишната му длъжност. Но се натъкнал на нова опасност: бил обявен за привърженик на Катилина – и пред квестора Новий Нигер от доносника Луций Ветий, и пред сената – от Квинт Курий, на когото била определена държавна награда, защото пръв разкрил плановете на съзаклятниците. Курий твърдял, че научил това от Катилина, а Ветий дори обещал да представи собственоръчно писмо на Цезар до Катилина. Това според Цезар било съвсем нетърпимо; успял да склони Цицерон да му свидетелствува, че доброволно е приел от него някои сведения за заговор; с това лишил Курий от награда. Ветий наказал жестоко: залогът, внесен от него при доноса, бил задържан, имуществото му – конфискувано; и едва ли не разкъсан от тълпата пред трибуната, бил хвърлен в затвора. Там пратил и квестора Новий, задето допуснал обвинение срещу лице с по-висок ранг.
След преторството получил по жребий Отвъдна Испания; кредиторите, които го задържали, успял да отстрани благодарение на поръчители и противно на обичая и закона заминал за провинцията, преди да получи официално назначение и средства. Не е ясно дали се е страхувал от съдебното дело, което го заплашвало като частно лице, или е бързал да се отзове на молбите на съюзниците за помощ. Щом възстановил реда в провинцията, също тъй бързо, без да дочака заместника си, се върнал в Рим с искания за триумф и консулска длъжност . Но денят на изборите бил вече обявен и можел да участвува само ако влезе в града като частно лице; опитал се да заобиколи законите, но поради силната съпротива бил принуден да се откаже от триумфа, за да го допуснат до изборите за консул. От двамата си съперници, Луций Лукцей и Марк Бибул, привлякъл Лукцей; споразумял се с него, понеже бил богат, но не тъй влиятелен, той да обещае пари на центуриите от името на двамата.
Като разбрали за този съюз, оптиматите се уплашили, че Цезар няма да се спре пред нищо, ако на такава длъжност има за колега съюзник и единомишленик; подтикнали Бибул към същите щедри обещания и мнозина дори му дали пари, та и Катон не отричал, че тази щедрост е в интерес на държавата. И тъй,бил избран за консул заедно с Бибул. По същата причина оптиматите се погрижили на бъдещите консули да бъдат дадени съвсем незначителни провинции – само гори и пасища. Тази несправедливост го засегнала много дълбоко и той насочил всичките си действия в полза на Гней Помпей, който бил обиден на сената, загдето се бавел да одобри неговите разпореждания след победата над цар Митридат; помирил Помпей с Марк Крас – двамата неприятели враждували заради големите разногласия от времето на съвместното им консулство; сключил съюз с тях и се споразумели в държавата да не се върши нищо, което един от тримата не одобрява.
След като встъпил в длъжност, пръв наредил да се правят и обнародват ежедневно съобщения за събранията на сената и на народа. Възстановил също и древния обичай през месеца, когато фасциите не били в негово разпореждане, пред него да върви слуга, а ликторите да го следват . Когато внесъл законопроект за земята, а неговият колега се противопоставил, позовавайки се на лоши предзнаменования, Цезар го изгонил с оръжие от форума; на следващия ден Бибул подал оплакване в сената, но никой нямал смелост да внесе доклад срещу това ужасно дело или да предложи някакви мерки, каквито често били гласувани и по-малки безредици. Бибул бил така отчаян, че се оттеглил в дома си и до края на своята длъжност само чрез разпоредби се противопоставял на колегата си. От този момент Цезар сам ръководел всичко в държавата, и то по своя воля. Някои граждани шегобийци при подписване на документи дори сочели годината не като време на консулите Цезар и Бибул, а на консулите Юлий и Цезар, като споменавали един и същи човек с родовото име и прякора му.
Скоро сред народа се разпространили тези стихове: Нявга се случило туй – бил консул не Бибул, а Цезар, Бибул че консул е бил, хич не си спомням дори. Областта Стелат, обявена от прадедите за неприкосновена, и Кампанското поле , оставено за даване под наем в полза на държавата, разделил без жребий между дванадесет хиляди граждани с три и повече деца. Публиканите искали намаление на откупната цена: намалил я с една трета и ги предупредил открито да не предлагат неумерени суми при откупването на новите данъци. Щедро раздавал и всичко, каквото му поискали, без да среща ничия съпротива, а ако някой се опитвал да му пречи, заплашвал го. Марк Катон му се противопоставял при разискванията: заповядал на ликтора да го извлече от курията и да го прати в затвора. Луций Лукул, който му възразявал дръзко, така наплашил с клевети, че той сам паднал на колене пред него.
Цицерон при едно съдебно дело окайвал положението на държавата: същия ден в край на заседанията Цезар удовлетворил един отдавнашен стремеж на неговия неприятел патриция Публий Клодий, като го направил плебей . Накрая срещу цялата опозиционна групировка подкупил човек, който да направи признание, че го подстрекавали да убие Помпей, и пред трибуната да назове като инициатори предварително уговорени лица. Но едно-две имена били споменати съвсем неоснователно и предизвикали подозрение за измама; тогава загубил надежда за успех от прибързаното си начинание и както се смята, отровил доносника. По това време взел за жена Калпурния, дъщерята на Луций Пизон, негов приемник на консулската длъжност, а дъщеря си Юлия омъжил за Гней Помпей, като развалил годежа и със Сервилий Цепион, главен свой помощник в борбата срещу Бибул. След като се сродил с Помпей, него започнал да пита пръв за мнението му, въпреки че дотогава се обръщал най-напред към Крас: а според обичая през цялата година се запазвал този ред за изказвания, който консулът установявал на януарските календи (1 януари).
И тъй, с поддръжката на тъста и зетя си при гласуването от всички провинции си избрал Галия, чиито богати възможности и удобна обстановка подхранвали надеждата му за триумф. Отначало получил само Цизалпинска Галия с Илирик по Витиниевия закон; веднага след това сенатът му поверил и Транзалпинска Галия , от страх да не би, ако му я откаже, народът да му я даде. Преизпълнен от радост, не се сдържал след няколко дена да се похвали пред цялата курия, че въпреки нежеланието и жалбите на враговете си е постигнал своите цели и сега на всички ще стъпи на главите. А когато някой, за да го засегне, подхвърлил, че за една жена това няма да е лесно, отговорил полушеговито, че и Семирамида е царувала в Сирия, и амазонките са владеели някога голяма част от Азия. В края на неговото консулство преторите Гай Мемий и Луций Домиций пожелали да разгледат делата през изтеклата година: Цезар възложил разследването на сената, но понеже никой не се нагърбил с това, след три дни, пропилени в безплодни спорове, заминал за провинцията.
Веднага неговият квестор бил даден под съд по няколко обвинения- предупреждение за самия него. А скоро след това го обвинил народният трибун Луций Антистий; и единствено след като се обърнал към цялата колегия на трибуните, Цезар успял да отложи привличането под съд, докато отсъствува по държавни дела. За да си осигури спокойствие за в бъдеще, непрестанно полагал усилия да обвърже с някакво задължение висшите магистрати всяка година; а подпомагал и позволявал да бъдат избрани само тия кандидати, които се съгласявали да го защитават през отсъствието му; без колебание искал от някои клетва и дори писмено обещание за това. Но когато кандидатът за консулство Луций Домиций открито го заплашил, че като консул ще стори онова, което не успял като претор, и ще му отнеме войската, Цезар извикал Крас и Помпей в Лука, град в неговата провинция, и ги подтикнал да искат второ консулство, за да провалят Домиций. С тяхна помощ успял да продължи мандата си с още пет години. Окуражен от това, към легионите, получени от държавата, прибавил други, на които сам заплащал; дори един от тях, наречен с галското наименование “Алауда” (Чучулига), набрал от транзалпински племена.
Обучил ги и ги въоръжил по римски образец, а по-късно на всички дал римско гражданство. След това не пропущал ни един случай за война, дори несправедлива и опасна, и без да бъде предизвикан, нападал и съюзните, и вражески племена; стигнало се до там, че по едно време сенатът решил да изпрати комисия за проучване на положението в Галия, а някои предлагали Цезар да бъде предаден на неприятелите. Но тъй като работите му вървели успешно, в негова чест били уреждани по-чести и по-продължителни молебени, отколкото за който и да е друг пълководец в миналото. През деветте години на свето управление извършил, общо взето, следното: Цяла Галия с граници Пиренеите, Алпите, Цебена и реките Рейн и Родан,чиято обща дължина е три хиляди и двеста мили , превърнал в провинция, с изключение на съюзните племена и тези, които имали заслуги към Рим; наложил годишен данък четиридесет милиона сестерции.
Пръв от римляните направил мост през Рейн, нападнал германците, които живеели отвъд реката, и им нанесъл огромни поражения. Нападнал и британците, дотогава непознати, победил ги и изискал от тях пари и заложници. При толкова много успехи имал само три несполуки: в Британия, когато флотата му била почти унищожена от морска буря; в Галия, където при Герговия един негов легион бил напълно разбит; в пределите на германците били убити от засада неговите легати Титурий и Аврункулей. По същото време загубил първо майка си, после дъщеря си и скоро след това внука си. Междувременно убийството на Публий Клодий хвърлило в смут държавата и сенатът решил да бъде избран само един консул – Гней Помпей. Народните трибуни искали да го назначат колега на Помпей; но понеже краят на управлението му в Галия наближавал, Цезар уговорил с тях да се обърнат по-добре към народа с предложение да му бъде позволено да кандидатствува за второ консулство задочно,та да не напуща провинцията преждевременно, преди завършването на войната.
Постигнал това и изпълнен с надежди, си поставил още по-високи цели, като не пропущал случай и в частни, и обществени дела да проявява щедрост или да услужи на когото и да било. Започнал да строи форум от военната плячка, като само площта му струвала над сто милиона сестерции. Обещал на народа гладиаторски игри и пиршество в памет на дъщеря си – нещо, което преди това никой не бил прави. За да ги очакват с по-голямо нетърпение, доставил всичко необходимо за пира не само от условените месари, но и от своето домакинство. Навсякъде, където знаменити гладиатори се биели пред враждебни към тях зрители, нареждал да ги извличат бързо със сила и да запазят живота им. Новите гладиатори давал на обучение не на професионални учители в школа, а в частни домове на римски конници и дори на сенатори, които владеели оръжието; от писмата му се вижда, че настойчиво ги молел да се заемат с обучението на всеки един поотделно и лично да ръководят упражненията. На войниците от легионите удвоил заплатата за вечни времена.
Имало ли жито в изобилие, раздавал го без мярка и без сметка, а понякога давал на всеки войник по един роб от плячката. За да запази роднинството и приятелството с Помпей, предложил му за жена Октавия, внучка на сестра си, макар че била омъжена за Гай Марцел, а сам поискал да сключи брак с дъщеря му, годеница на Фауст Сула. Всички приятели на Помпей и голяма част от сената обвързал със заеми, безлихвени или с малка лихва; хората от другите съсловия го спохождали по негова покана или по свое желание, отпращал с най-богати дарове, също и либертините и робите, любимци на своите господари и патрони. Бил единствена и най-сигурна защита за подсъдими, длъжници и прахосници, с изключение на ония, които дотолкова били затънали в престъпления, бедност или разврат, че и той не можел да им помогне. Казвал им ясно и открито, че за тях е нужна гражданска война.
С не по-малко усърдие привличал към себе си царе и провинции по целия свят: на едни дарявал хиляди пленници, на други, без одобрението на сената и народа, изпращал на помощ войски, където и когато пожелаели; украсил със своите забележителни сгради и най-мощните градове не само в Италия, Галия и Испания, но и в Азия и в Гърция. Всички били поразени и се питали накъде води всичко това, докато накрая консулът Марк Клавдий Марцел, обявявайки с едикт, че ще действа в полза на върховните държавни интереси, предложил на сената да бъде изпратен заместник на Цезар преди изтичането на законния срок, защото войната е завършена, мирът – възстановен и победителят трябва да разпусне войските си; също да не се приема в комициите кандидатурата му задочно, понеже Помпей не бил направил уговорка за него в приетото народно постановление.
Случило се така: когато Помпей внасял закона за правата на длъжностните лица, в главата, в която се забранявало задочното кандидатствуване за длъжности, от разсеяност не направил изключение за Цезар; поправил грешката едва след като законът бил гравиран на медна плочка и прибран в държавната хазна. Но Марцел не се задоволил да отнеме на Цезар провинциите и привилегията: предложил и на преселниците, изведени в Нови Ком от цезар според Ватиниевия закон, да се отнеме гражданското право, защото било дадено противозаконно и с нечестни намерения. Това разтревожило Цезар; и понеже смятал, както често го чували да казва, че докато е първенец на държавата, е по-трудно да го изтикат от първото място на второ, отколкото после от второто на последно, съпротивлявал се с всички сили, отчасти чрез ветото на народните трибуни , отчасти с помощта на другия консул – Сервий Сулпиций. Когато на следващата година Гай Марцел, който станал консул след братовчед си Марк, си поставил същите цели, Цезар успял срещу големи суми да си осигури като защитници неговия колега Емилий Павел и най-нападателният трибун Гай Курион.
Но когато видял, че всички все по-упорито действат срещу него и че вече са определени консули от противната групировка, помолил с писмо сената да не му отнемат привилегията, дадена му от народа, или и останалите пълководци да напуснат войските си; надявал се, както смятат, че щом пожелае, ще свика ветераните си по-лесно, отколкото Помпей нови войници. Предложил на противниците си да разпусне осем легиона и да напусне Транзалпинска Галия при условие, докато стане консул, да си запази два легиона и Цизалпинската провинция или поне един легион с Илирик. Сенатът обаче не се намесвал, а противниците не се съгласявали на каквото и да е споразумение за държавата; тогава преминал в Отсамна Галия, завършил съдебните заседания и се установил в Равена, с намерение да отмъсти с война, ако сенатът вземе по-сурови мерки срещу народните трибуни , които се застъпвали за него. Това било само претекст за гражданска война, причините, както смятат, били други.
Гней Помпей твърдял, че понеже с частните си средства Цезар не можел нито да завърши частните си строежи, нито да задоволи очакванията на народа след завръщането си, решил да създаде смут и размирици. Други пък казват, че се страхувал да не го принудят да даде сметка за всичко, което сторил през първото си консулство, без да зачита поличбите, законите и възраженията на магистратите: наистина Марк Катон нееднократно заявявал и се кълнял, че щом Цезар разпусне войската, веднага ще го даде под съд; и сред народа се говорело, че ако се върне като частно лице, ще трябва като Милон да се защитава пред съдиите, заобиколен от въоръжена охрана . Това звучи толкова по-правдоподобно, защото и Азиний Полион разказва, че в битката при Фарсал цезар, гледайки победените и разбити неприятелски редици, казал следното: “Сами си го търсеха.
Въпреки всичките си подвизи аз, Юлий Цезар, щях да бъда осъден, ако не бях поискал помощ от войската.” А някои мислят, че бил свикнал вече да разполага с власт и затова, като претеглил внимателно своите сили и силите на неприятелите, използувал случая да стане върховен господар – негова младежка мечта. Както изглежда, и Цицерон е мислил същото, защото в третата книга на “За задълженията” пише, че в устата на Цезар винаги са били следните стихове на Еврипид, които той превежда така: За царска власт закона можеш да скверниш – в останалото спазвай благочестие. Когато му съобщили, че ветото на трибуните било отхвърлено, а те самите напуснали града, веднага изпратил тайно напред кохорти и за да не възбуди подозрение, нарочно присъствувал на обществено зрелище, обсъждал плана за строеж на гладиаторска школа, участвувал както обикновено в многолюдно пиршество.
А после, след залез слънце, на кола, запрегната с мулета от близката мелница, с малка свита тръгнал тайно на път; но факлите угаснали, отклонил се от пътя, дълго се лутал и едва на разсъмване намерил водач и пеша, по съвсем тесни пътечки се измъкнал на главния път. Настигнал кохортите при река Рубикон, границата на неговата провинция, спрял се за малко и премисляйки какво голямо дело предприема, се обърнал към свитата си с думите: “Дори сега все още можем да се върнем. Преминем ли този мост, всичко ще се решава с оръжие.” Докато се колебаел, явило му се следното знамение: изведнъж му се привидял човек с удивителен ръст и красота, който седял наблизо и свирел на тръстикова свирка. Когато освен пастирите се стекли да го слушат и много войници от постовете, а между тях и тръбачите, той грабнал тръбата на един от тях, скочил в реката, гръмко изсвирил бойния сигнал и преминал на другия бряг. Тогава Цезар се провикнал: “Да вървим, където ни зоват знаменията на боговете и несправедливостта на противниците! Жребият е хвърлен.”
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар