Така превел войската; и заобиколен от военните трибуни, пристигнали при него след изгонването си, разкъсал пред събранието дрехата на гърдите си и със сълзи на очи молел войниците да му бъдат верни. Казват, че дори обещавал на всички коннишко състояние ; но това се дължи на погрешно предположение: докато им говорел и ги увещавал, често вдигал палеца на лявата си ръка, за да ги увери, че на драго сърце ще даде и пръстена си на тези, които му помогнат да защити своята чест; а войниците от крайните редици го виждали по-добре, отколкото го чували, и вместо думите възприели това, което предположили от жеста; така плъзнала мълва, че им обещал коннишки пръстени и по четиристотин хиляди сестерции. Най-важните дела, които извършил оттук нататък, са следните: завладял Пицен, Умбрия, Етрурия ; Луций Домиций, който бил незаконно назначен за негов заместник и държал с войска Корфиний , принудил да се предаде и след това го пуснал; по Адриатическо море се отправил към Брундизий , където били избягали консулите и Помпей, с намерение да отплуват при първа възможност.
След като напразно се опитвал всячески да забави тяхното отпътуване, тръгнал за Рим. Тук се обърнал към сенаторите с реч за положението в държавата и веднага след това нападнал най-силните войски на Помпей, които се намирали в Испания под командуването на тримата легати Марк Петрей, Луций Афраний и Марк Варон; преди това заявил между близки, че отива при войска без предводител, а ще се върне при предводител без войска. И въпреки че по пътя го забавила обсадата на Масилия , която му затворила вратите си, а също и крайно недостатъчните припаси, за кратко време подчинил всички области. От Испания се върнал в Рим, преминал в Македония, обсаждал с мощни укрепления Помпей почти четири месеца, накрая го разбил при Фарсал и го преследвал в бягството му до Александрия; но го намерил там вече убит; разбрал, че Птолемей готви клопка и срещу него, и започнал една неимоверно трудна война в неблагоприятно време и на неблагоприятно място: през зимата, в града на много богат и много изкусен враг, докато сам бил неподготвен и без всякакви военни припаси.
След като победил, поверил египетското царство на Клеопатра и на нейния по-малък брат. Не рискувал да превърне Египет в провинция, да не би един ден при по-силен управител да стане източник на размирици. От Александрия се отправил в Сирия и оттам в Понт, обезпокоен от съобщенията, че Фарнак, син на Митридат Велики, използувайки благоприятните обстоятелства, започнал война и се бил възгордял от многократните си успехи. На петия ден след пристигането си, четири ч?са след като бил съгледал Фарнак, Цезар го разбил в едно-единствено сражение. Често споменавал щастието на Помпей, който дължал по-голямата си част от военната си слава на такива неспособни за война противници. След това победил Сципион и Юба, които подкрепяли останалите в Африка неприятели, а също и синовете на Помпей в Испания. През цялата гражданска война не претърпял нито едно поражение; губили са само неговите легати: Гай Курион загинал в Африка, Гай Антоний бил пленен от неприятелите в Илирик, Публий Долабела загубил флотата също в Илирик, а Гней Домиций Калвин – войската си в Понт. Самият
Цезар винаги се сражавал изключително благополучно и винаги с несъмнен успех освен два пъти: веднъж при Дирахий , където Помпей го разбил, но не го преследвал, та Цезар казал, че той не знае да побеждава; втори път при последното сражение в Испания, когато в съвсем безнадеждно положение дори мислел за самоубийство. След свършването на войната отпразнувал пет триумфа: четири в един месец, но през няколко дни – след победата над Сципион, и пети – след като надвил синовете на Помпей. Първият, най-пищният триумф бил галският, следващият – александрийският, след това – понтийският, веднага след него – африканският и накрая – испанският, всеки с различен разкош и украса. В деня на галския триумф, когато минавал през Велабър , насмалко щял да падне от колесницата, понеже се счупила оста. Възкачил се на Капитолия под светлината на факли, носени от двете му страни на четиридесет слона.
По време на понтийския триумф в шествието поставил надпис от три думи: “Дойдох, видях, победих”, който показвал не събитията във войната, както другите надписи, а бързината на спечелването. На всички пехотинци ветерани дал от военната плячка по осемдесет хиляди сестерции – освен двете хиляди, които им броил в началото на гражданските размирици. Раздал им и земи, но не в съседни парцели, за да не бъде изгонен никой от собствениците. На народа раздал по десет крини жито на глава, също толкова либри зехтин, по триста сестерции, които бил обещал, и още по сто заради забавянето. Отменил за една година до две хиляди сестерции в Рим и до петстотин в Италия. Устроил пир и раздал месо на народа, а в чест на испанската победа дал и две закуски; и понеже първата му се видяла оскъдна и несъответствуваща на неговата щедрост, пет дни по-късно устроил друга, изключително богата. Показвал най-различни зрелища: гладиаторски бой, театрални представления във всички квартали на града с актьори, говорещи на всевъзможни езици, също циркови игри, атлетически състезания, морско сражение.
В гладиаторския бой на форума се били до смърт Фурий Лептин, от преторски род, и Квинт Калпен, бивш сенатор и адвокат. Деца на първенци от Азия и Витиния изпълнили спартански боен танц. По време на театралните представления римският конник Децим Лаберий играл в свой мим и след като получил за награда петстотин хиляди сестерции и златен пръстен, от сцената минал през орхестрата и седнал на мястото си в четиринадесетте първи реда За надбягванията циркът бил разрушен и удължен, около него изкопали канал; най-знатните младежи карали четириконни или двуконни впрягове и правели акробатически номера на коне. Две групи момчета – по-малки и по-големи – изпълнявали Троянската игра . Ловните зрелища продължили пет дни и накрая завършили със сражение между две бойни редици, всяка от по петстотин пехотинци, двадесет слона и триста конници.
За да се води по-свободно сражението, били извадени конусите, около които се завъртат колесниците, и на тяхно място били построени един срещу друг два лагера. Атлетите се състезавали в продължение на три дни на стадион, построен за случая в района на Марсово поле. За морското сражение било изкопано езеро в Кодетско поле ; сражавали се тирийски и египетски кораби с по два, три и четири реда весла и с голям брой бойци. За всички тия зрелища отвсякъде се стекли толкова много хора, че повечето от пристигналите спели в палатки по улиците пътищата; и имало такава навалица, че не малко хора били смазани, в това число и двама сенатори. След това пристъпил към преобразования в държавната уредба. Поправил календара : по вина на жреците, които своеволно вмъквали дни и месеци, още от преди той бил толкова объркан, че нито празниците на жетвата се падали през лятото, нито празниците на гроздобера през есента; установил според движението на слънцето година от триста шестдесет и пет дни и вместо допълнителния месец наредил на всеки четири години да се вмъква по един ден.
За по-точно изчисляване на датите от следващите януарски календи нататък вмъкнал два месеца между ноември и декември и така с прибавянето на обичайния месец, който се случил през тази година, годината на тези промени продължила петнадесет месеца. Попълнил сената, приел нови патриции, увеличил броя на преторите, едилите, квесторите, а също и на по-низшите магистрати; лишените от звание по цензорско решение и осъдените за подкупи реабилитирал; правото за избор на магистрати поделил с народа: и с изключение на кандидатите за консули половината от длъжностните лица се избирали от народа, а другата половина – по негово желание. Посочвал ги в кратки бележки до трибата : “Диктаторът Цезар до еди-коя си триба. Препоръчвам еди-кой си и еди-кой си да получи длъжност по ваш избор.” Допускал до магистратски длъжности и синове на засегнати от проскрипциите. Съдопроизводството оставил на две колегии от съдии – коннишка и сенаторска, третата, на ерарните трибуни , премахнал.
Проверката на населението извършил не по установения ред и на обичайното място , а по квартали чрез притежателите на големи къщи; броя на тия, които получавали жито от държавата, намалил от триста и двадесет хиляди на сто и петдесет хиляди души. И за да не настанат след време нови смутове заради преброяванията, наредил всяка година по жребий между невключените в списъка да се определят лицата, които преторът да вписва вместо починалите. Осемдесет хиляди граждани били разселени по задморските колонии; но за да осигури население и за обезлюдения Рим, със закон забранил гражданите между двадесет и шестдесет години, които не били на военна служба, да отсъствуват от Италия повече от три години; сенаторските синове да пътуват в чужбина, освен във военна или гражданска свита на длъжностно лице; наредил на скотовъдците най-малко една трета от пастирите им да са свободни хора. На всички лекари и на учителите по благородни изкуства в Рим дарил римско гражданство, за да направи пребиваването им тук по-желано, а и други да привлече.
Дълговете не отменил и тъй разочаровал честите длъжници, но постановил да върнат заемите, като имуществата им се оценят по стойността от преди гражданската война и от дълга се извади лихвата в брой или в проценти. Така дългът спадал почти с една четвърт. Разпуснал всички колегии освен създадените в най-старо време. Увеличил наказанията за престъпления; и понеже богатите се решавали по-лесно да престъпят закона, тъй като и в изгнание запазвали наследствените си имоти, то, както пише Цицерон, за убийство на гражданин отнемал цялото имущество, а за други престъпления – половината. Съдел много съвестно и строго. Осъдените за изнудване дори изгонвал от сенаторското съсловие. Разтрогнал брака на един бивш претор, който се оженил за една жена два дни след развода и с предишния съпруг, макар че нямало подозрение за прелюбодеяние. Наложил вносно мито върху чуждестранните стоки. Забранил използуването на лектики и носенето на пурпурни дрехи и бисери освен за определени лица и възрасти и в определени дни.
Следял особено строго да се спазва законът срещу разкоша : по пазара за месо поставил стражи, които изземвали и му донасяли забранените лакомства; а понякога изпращал ликтори и войници да вземат от трапезата поднесените вече ястия,които стражите били пропуснали. За украсата и застрояването на града, а и за защита и разширяване на държавата, от ден на ден замислял все повече и все по-големи планове: най-напред да издигне невиждан дотогава храм на Марс, като затрупа и изравни езерото, в което устроил зрелище с морски бой; навръх Тарпейската скала ; да сведе гражданското право в определени рамки и най-доброто и най-необходимото от безбройните и несвързани помежду си закони да събере в колкото се може по-малко книги; да открие колкото се може по-богати обществени библиотеки с книги на гръцки и латински, грижата за събирането и подреждането на които възложил на Марк Варон ; да пресуши Помптинските блата ; да отводни Фуцинското езеро ; да прокара път от Адриатическо море през Апенините чак до Тибър; да прокопае канал през Истъм ; да усмири даките, нахлули в Понт и Тракия; веднага след това през Малка Армения да тръгне на война срещу партите , но да не влиза в сражение, без да проучи предварително силите им.
Тези планове и замисли осуетила смъртта. Но преди да разкажа за нея, ще бъде уместно да опиша накратко неговия външен вид, навици, облекло, нрав, а също и заниманията му през мирно и военно време. Казват, че бил висок на ръст, с бяла кожа, изящно тяло, възпълно лице, живи черни очи; здравето му било добро, само към края на живота си започнал често да губи съзнание и да се стряска насън. На два пъти в разгара на дейността си имал пристъпи на епилепсия. С грижите за тялото си даже прекалявал: не само старателно се стрижел и бръснел, но и както някои го упрекват, дори си скубел космите. Най-болно място му била грозната плешивост, заради която често се чувствал под прицела на подигравки. Затова обикновено сресвал напред оредялата си коса и от всички почести, гласувани му от сената и народа, с най-голямо удоволствие приел и използувал правото да носи постоянно лавров венец. Дори облеклото му, както разправят, биело на очи: носел сенаторска туника с широка пурпурна ивица и с ресни на ръкавите и винаги хлабаво препасана над пурпура оттук произлиза честото предупреждение на Сула към оптиматите да се пазят от лошо препасания хлапак.
Отначало живеел в скромно жилище на Субура , а след като станал вели понтифекс – в държавна къща на Свещения път. Изтънченият разкош, както разказват мнозина, го привличал неудържимо. Край езерото Неми в горичка на Диана започнал от основи и построил много скъпа вила; но понеже не била напълно по вкуса му,я разрушил изцяло, въпреки че тогава бил беден и потънал в дългове. По време на походите носел със себе си подове на плочки и с мозайка. Британия нападнал, с надежда да намери перли: понякога ги сравнявал по големина, като ги теглел на длан; скъпоценни камъни, гравирани съдове, статуи, картини от стари майстори събирал с най-голямо увлечение; купувал стройни и образовани роби на такава висока цена, че сам се срамувал и забранявал да се вписва в сметките. В провинциите непрекъснато устройвал пирове в две зали:в едната възлягали гости с войнишки плащове или с гръцка дреха, а в другата – гости с тоги заедно с най-знатните от провинцията.
Редът в дома му и в малките, и в големите неща се спазвал тъй грижливо и строго, че веднъж оковал пекаря, защото поднесъл на гостите хляб, различен от неговия; а свой любим либертин наказал със смърт, загдето прелъстил съпругата на един римски конник, въпреки че никой не се оплакал от това. .Честта му била опетнена само от връзката с цар Никомед, тежък и вечен позор, който му навлякъл всеобщи подигравки.Оставям настрана известните стихове на Лициний Клав : Всичко Витиня дето Имаше нявга, и тоз, който със Цезар бе спал. Отминавам речите на Долабела и Курион Стари, в които Долабела го нарича “съперница на царицата” и “постеля на царската лектика”, а Курион - “вертеп на Никомед” и “витински бордей”. Пропущам също едиктите, в които Бибул нарича своя колега “витинска царица, влюбена преди в царя, а сега в царската власт”. По това време, както разказва Марк Брут, и някой си Октавий, който поради слабоумието си говорел без никакви задръжки, пред многолюдно събрание нарекъл Помпей “цар”, а Цезар поздравил с името “царица”.
А Гай Мемий го упреква, че на многолюден пир прислужвал на Никомед като виночерпец сред другите му любимци, и споменава имената на някои римски търговци, които присъствували там. Цицерон не само описал в някои писма как царските слуги завели Цезар в спалнята на царя, как там в пурпурна дреха се излегнал на златно ложе и как непорочността на потомъка на Венера била осквернена във Витиния; но и когато веднъж Цезар защитавал пред сената интересите на Ниса, дъщерята на Никомед, и припомнял всички услуги, оказани му от царя, Цицерон го прекъснал: “Моля те, остави това, всички знаят какво си му дал ти и какво ти е дал той.” Накрая по време на галския триумф неговите войници между другите шеговити песни, с които съпровождали колесницата му, пеели и следната, станала много известна: Галия пред Цезар падна, Цезар - пък под Никомед. Ето Цезар триумфира, който Галия превзе - Никомед не триумфира, а пък Цезар той превзе.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар