Всеобщо мнение е, че и лесно, и разточително се отдавал на страстите си; съблазнил много знатни жени, между тях Постумия, жената на Сервий Сулпиций, Лолия – на Авъл Габиний, Тертула – на Марк Крас, и дори Муция, жената на Гней Помпей. Основателно двамата Куриони, баща и син, и много други упреквали Помпей, че от властолюбие се оженил за дъщерята на човека, заради когото изгонил жена си, майка на трите му деца, и когото с въздишка наричал Егист . Но повече от всички обичал Сервилия, майката на Марк Брут, и още в първото си консулство и купил бисер за шест милиона сестерции, а през гражданската война освен другите подаръци при наддаване на търг и отстъпил на безценица огромни имения. Когато мнозина се чудели на тази евтиния, Цицерон забелязал твърде остроумно: “Имайте пред вид, че покупката е на още по-ниска цена: отстъпена е една трета”; понеже съществувало подозрение, че Сервилия е свързала и дъщеря си Терция с Цезар.
Имал за любовници и царици, между тях мавританката Евноя, жена на Богуд; Според Назон обсипал и нея, и мъжа и с много и големи подаръци. Но най-много от всички обичал Клеопатра: с нея пирувал до зори и заедно щели да отплават на нейния специален кораб с кабини през цял Египет чак до Етиопия, но войниците отказали да ги следват; накрая я повикал в Рим; отпратил я едва след като я отрупал с големи почести и подаръци и разрешил новороденият и син да бъде наречен на негово име. Някои гръцки писатели съобщават,че приличал досущ на Цезар и по външност, и по походка; Марк Антоний потвърдил пред сената, че Цезар го признал за син и че Гай Маций, Гай Опий и другите приятели на Цезар знаят за това; от тях Гай Опий издал книга, в която доказвал, че момчето, посочено от Клеопатра, не е син на Цезар, сякаш това се нуждаело от защита и оправдание.
Народният трибун Хелвий Цина признал пред много хора, че имал написан и приготвен законопроект, който Цезар му заповядал да внесе в негово отсъствие; с него на Цезар се разрешавало да има колкото и каквито иска жени за създаване на потомство.И накрая, за да не остане у никого съмнение в позорната му слава на развратник и прелюбодеец, ще припомня, че в една своя реч Курион Стари го нарекъл “мъж на всички жени и жена на всички мъже”. Че пиел извънредно малко, не отричали дори и неприятелите му. На Марк Катон принадлежат думите: “Цезар единствен от всички започна трезвен държавния преврат.” А към храната бил дотолкова непридирчив, че според Гай Опий, когато веднъж домакинът поднесъл гранив зехтин вместо пресен, и другите не го хапнали, единствен той продължил да си взема с най-голяма охота, да не би да излезе, че упреква домакина в небрежност или липса на обноски. Честност не проявявал нито като военен, нито като магистрат.
Според спомените на негови съвременници, като проконсул в Испания изпросил пари от съюзниците си за погасяване на личните си дългове; някои градове на лузитанците плячкосал като неприятел, макар че те приели исканията и отворили портите пред него. В Галия ограбвал пълни с оброчни дарове светилища и храмове на богове и разрушавал градове, по-често за плячка, отколкото заради някакво провинение; в резултат на това разполагал с толкова много злато, че го продавал в Италия и провинциите по три хиляди сестерции фунта . По време на първото си консулство откраднал от Капитолия три хиляди фунта злато и го заместил със същото количество позлатена мед. Съюзи царства продавал за пари, като само от Птолемей взел близо шест хиляди таланта за себе си и за Помпей. А след това чрез явни грабежи и светотатства поддържал разходите за гражданските войни, триумфите и зрелищата. Като оратор и пълководец или достигнал, или надминал славата на най-видните. След обвинението срещу Долабела единодушно бил причислен към най-добрите адвокати.
Цицерон като изброява ораторите в “Брут” , казва, че не знае оратор, превъзхождащ Цезар, и че неговата реч е изящна, блестяща, дори величествена и благородна; а на Корнелий Непот пише за него следното: “Е и кого от ораторите,които се занимават само със своето изкуство, ще поставиш пред него? У кого мислите са по-богати? У кого думите са по-красиви и по-изящни?” Изглежда, на млади години образец на красноречие му е бил Цезар Страбон , дори някои места от Страбоновата реч “В защита на сардинците” дословно е пренесъл в своята предварителна реч по обвинението на Долабела. Казват, че говорел с ясен глас, с пламенни движения и жестове, но не без изящество. Оставил е няколко речи, но някои му се приписват неоснователно. Август съвсем правилно смятал, че речта за Квинт Метел не е издадена от него самия, а по-скоро е записана от бързописци,които не успявали да го настигнат, докато говорел: в някои екземпляри дори намирам, че заглавието е не “За Метел”, а “Речта, която написа за Метел”, макар че в нея Цезар говори от свое име и защитава Метел и себе си срещу обвиненията на общи зложелатели.
Август не смята също за негова речта пред войниците в Испания ; има впрочем две нейни версии: едната преди първото сражение, другата преди второто; а според Азиний Полион тогава той не е имал време за речи поради внезапното нападение на неприятелите. Оставил е и “Записки” за своите дела през време на галската война и на гражданската война с Помпей. Не се знае кой е точно авторът на записките за александрийската, африканската и испанската война: едни посочват Опий, други - Хирций , допълнил последната незавършена книга на “Галската война”. Цицерон, пак в “Брут”, преценява така “Записките” на Цезар: “Написал е “Записки”, които заслужават най-голяма похвала: прости, точни, привлекателни, сякаш от тях е свлечена дрехата на всички ораторски украси; но като е искал само да приготви материал за тези, които желаят да пишат история, може би е доставил удоволствие на някои глупци, които ще искат да понакъдрят съчинението му; а разумните хора след него няма да смеят да вземат перото”.
За същите записки Хирций заявява следното: “Всички ги одобряват толкова много, че изглежда, те по-скоро отнемат, отколкото дават възможност за проява на историците. Нашето възхищение от тази творба е по-голямо, отколкото на другите, защото те схващат колко добре и точно ги е написал, а ние знаем още и колко лесно и бързо”. Азиний Полион смята, че са написани недостатъчно грижливо и не съвсем достоверно, защото Цезар е приемал лекомислено доверчиво сведенията за чуждите дела, а и много свои е предал погрешно – било умишлено, било поради неточност в спомените. Полион предполага, че е имал намерение да ги преработи и поправи. Оставил две книги “За аналогията”, и още две книги “Срещу Катон” и поема, озаглавена “Път”. Първото от тези съчинения написал при преминаването през Алпите, когато се връщал при войската от Цизалпийска Галия след приключване на съдебните заседания; второто – по времето около битката при Мунда; последното – докато пътувал двадесет и четири дни от Рим за Отвъдна Испания.
Останали са също негови писма до сената и както изглежда, той пръв им е дал вид на книга със страници, докато консулите и военачалниците преди ги пишели само на големи листове от горе до долу. Запазени са и негови писма до Цицерон и до близките му по частни въпроси; ако в тях трябвало да съобщи нещо тайно, пишел го с шифър, тоест буквите били така разбъркани, че не образували никаква дума. За да се разшифрова и прочете, трябва да се замени всяка буква от азбуката с четвъртата след нея, тоест да се постави D вместо A и т. н. Говори се и за някои съчинения, които написал като младеж – “Похвали за Херкулес”, трагедия “Едип”, също и “Сборник сентенции”; всички тия книги Август забранил да се правят достояние на широката публика в едно съвсем кратко и ясно писмо до Помпей Макър, на когото бил възложил да уреди библиотеките. Оръжието и ездата владеел много изкусно, бил невероятно издръжлив. В поход винаги предвождал войската, понякога на кон, по-често пеша, гологлав, независимо дали греело слънце, или валяло; огромни разстояния до сто мили на ден преодолявал невероятно бързо с наемна кола без багаж; ако му се изпречвали реки, преминавал ги или с плуване, или с помощта на надути мехове, тъй че много често изпреварвал вестителите си.
Не може да се каже дали в походите си е проявявал повече предвидливост, или повече смелост; никога не превеждал войската си през удобни за засада пътища, преди да проучи внимателно местността; преминал в Британия само след като предварително се осведомил за пристанището, морския път и достъпа да острова. А когато разбрал, че лагерите в Германия са обсадени, преоблечен като гал, проникнал през постовете на неприятелите при своите. През зимата се отправил от Брундизий и Дирахий, като се измъкнал между неприятелските кораби; но понеже войските, на които заповядал да го следват, се бавели и напразно ги викал неколкократно, накрая сам тайно през нощта, завит в плащ, се качил на малък кораб; и не разкрил кой е, нито разрешил на кормчията да отстъпи пред бурята, докато вълните едва не ги потопили.
Никога религиозни скрупули не са го карали да изостави или забави някое начинание: когато по време на жертвоприношение жертвеното животно му избягало, не отложил настъплението срещу Сципион и Юба. Дори когато се подхлъзнал на слизане от кораба, лошото знамение обърнал на добро с думите: “Държа те, Африко!”. За да се подиграе на пророчествата, според които името на Сципионовци в тая провинция по повеление на съдбата носело щастие и непрестанни победи, държал при себе си в лагера един съвсем презрян човек от рода на Корнелиите, получил прякора Салцитон заради позорния си живот. Сраженията водел не само по предварителен план, но и според случая, често веднага след поход, понякога в много лошо време, когато най-малко очаквали да тръгне насреща. Едва към края на живота си започнал да влиза в бой по-предпазливо: смятал ,че колкото повече побеждава, толкова по-малко трябва да рискува, защото при победа няма да спечели толкова, колкото ще загуби при поражение.
Разбиел ли врага, превземал също и лагера: така не давал никаква възможност на изплашените неприятели да се съвземат. При сражение със съмнителен успех нареждал да отстранят конете, най-напред неговия собствен, та като отнеме на войниците възможността за бягство, да ги принуди да отстоят. А имал забележителен кон, с почти човешки крака и с копита, разцепени като пръсти; родил се в неговото имение и когато гадателите предсказали власт над целия свят за господаря му, отгледал го много грижливо и пръв го обяздил, понеже конят не понасял друг ездач; по-късно дори поставил негова статуя пред храма на Венера Прародителка. Отстъпващата бойна редица често сам връщал назад, изпречвал се срещу бягащите, задържал отделни войници, хващал ги за гърлото и ги обръщал към неприятеля – и то сред такава всеобща паника, че един знаменосец се нахвърлил върху му с острието на военния орел, а друг го оставил в ръцете му. Не по-малка била неговата решителност и за това съществуват много примери.
След битката при Фарсал изпратил войските напред към Азия и когато преминавал с малка товарна лодка през Хелеспонта , се натъкнал на своя противник Луций Касий с десет военни кораба; но не избягал, а се приближил и сам го подканил да се предаде – и Касий с молби на уста се прехвърлил при него. В битката за един мост в Александрия при внезапен пробив на неприятелите бил изблъскан в една лодка; но понеже в нея се хвърлили много войници, скочил в морето, преплувал двеста стъпки до най-близкия кораб, вдигнал лявата си ръка, за не се измокрят книжата, които държал, и влачейки със зъби плаща си, за да не стане плячка за неприятеля. Войниците оценявал не според нравите или имота им, а единствено според тяхната храброст и се отнасял към тях колкото строго, толкова и снизходително. Впрочем строгост проявявал не навсякъде и не винаги, а само когато врагът бил съвсем наблизо: тогава въдворявал извънредно сурова дисциплина, не съобщавал предварително кога ще предприемат поход или битка, но държал войската в непрекъсната готовност и напрежение, за да може да я поведе внезапно, когато пожелае.
Дори често го правел без нужда, особено през дъждовни и празнични дни. Много пъти нареждал да не го изпущат из очи, а сам внезапно се измъквал от лагера през деня или през нощта и удължавал прехода, за да измори изоставащите войници. За да повдигне бойния дух на войниците, изплашени от слухове за неприятелските войски, не отричал и не намалявал опасността, а напротив, я преувеличавал с измислици. Така, когато всички очаквали със страх пристигането на Юба, свикал войниците на събрание и казал: “Знайте, че след няколко дни царят ще пристигне с десет легиона, тридесет хиляди конници, сто хиляди леко въоръжени войници и триста слона. Затова някои трябва да престанат да разпитват и да правят предположения, а да повярват на това, което знам със сигурност; иначе ще заповядам да ги натоварят на най-вехтия кораб и ще ги пусна да вървят, накъдето ги отвеят ветровете.”
Не на всички прегрешения на войниците обръщал внимание и не винаги налагал наказание, отговарящо на провинението; бегълците и бунтовниците преследвал и наказвал много сурово, а към останалите бил снизходителен. Понякога след голяма битка и победа ги освобождавал от всички задължения и им разрешавал напълно свободно да се отдават на удоволствия, като се хвалел, че неговите войници могат добре да се сражават и когато са намазани с благовонни масла. Пред събранието ги наричал не “войници”, а по-ласкателно – “съратници”; грижел се много за снаряжението им, подарявал им оръжие, украсено със злато и сребро – и за радост на очите, и за да го държат по-здраво по време на сражение, от страх да не го загубят; обичал ги толкова силно, че като чул за поражението на Титурий , си пуснал брада и дълга коса и не се подстригал, преди да отмъсти на неприятеля.
Така успял да ги направи изключително предани и храбри. Когато започнал гражданската война, центурионите на всички легиони му предложили да въоръжат по един конник от собствените си спестявания, а всички войници му обещали безвъзмездна служба без храна и заплата, като по-богатите поели издръжката на по-бедните. През време на тази продължителна война никой не се отметнал от него; а мнозина пленени предпочитали да умрат, отколкото да се бият срещу Цезар. Глада и лишенията понасяли много твърдо не само когато били обсадени, но и когато те самите обсаждали; а Помпей, като видял в укреплението на Дирахий хляба от трева, с който залъгвали глада си, казал, че имал работа с диви животни, и заповядал по-бързо да го махнат и на никого да не го показват, да не би търпението и твърдостта на врага да сломят духа на неговите войници. Доказателство за тяхната голяма храброст е това, че след единственото неуспешно сражение, при Дирахий, сами поискали да бъдат наказани, та Цезар трябвало по-скоро да ги успокоява, отколкото да ги наказва.
В други сражения, макар и с по-малочислени сили, лесно побеждавали многобройни неприятелски войски. Една-единствена кохорта от шестия легион, охраняваща укрепление, задържала четири легиона на Помпей в продължение на няколко часа , макар че почти всички били пронизани от град вражески стрели – във вала били намерени сто и тридесет хиляди. Всичко това няма да предизвика учудване, ако си припомним и подвизите на отделни войници, на центуриона Касий Сцева или на войника Гай Ацилий, да не говоря за другите. Сцева, с извадено око, пронизан в бедрото и рамото, с щит прободен от сто и двадесет удара, продължил да пази вратата на повереното му укрепление. Ацилий в морската битка при Масилия се хванал за кърмата на неприятелски кораб с дясната си ръка, а когато му я отсекли, скочил на кораба и се втурнал само с щит срещу врага, подражавайки на прославения сред гърците Кинегир
Бунтове през десетте години на галските войни не вдигнали ни веднъж, през време на гражданските – няколко пъти, но бързо се връщали към дълга си не само поради снизходителността на Цезар, но и поради неговия авторитет: защото той не само никога не отстъпвал пред бунтовниците, но дори им се противопоставял; целия девети легион разпуснал с опозоряване при Плаценция ,макар че Помпей още не бил разбит; и едва след дълги и унизителни молби го свикал отново, като предварително наказал подстрекателите. В Рим войниците от десетия легион с големи заплахи искали уволнение и награди, макар че това застрашавало града и войната в Африка била в разгара си: въпреки че приятелите му го разубеждавали, без колебание отишъл при тях и ги разпуснал, наричайки ги “граждани” вместо “войници”: но с тази единствена дума успял да ги настрои и привлече към себе си и те веднага завикали, че са негови войници, и доброволно го последвали в Африка въпреки отказа му; но все пак на най-размирните отнел една трета от обещаната земя и плячка.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар