На 40 км източно от Улан Батор, сред безлюдната степ се намират останките на възпоменателния комплекс на Тонюкук — виден политик на Източния тюркски каганат, съществувал през VI-VIII в. Тонюкук се появява на историческата сцена във важен момент. През 630 е. след изтощителни войни каганатът бил покорен от Китай и за 50 години загубва политическата си независи мост. Половин век по-късно избухнало антикитайско въстание, начело на което застанал Кутлуг, бъдещият Илтериш-каган. Негов най-доверен съветник и помощник станал неизвестният дотогава Тонюкук. Очевидно неговите заслуги били вече оценени и публично признати. Такъв извод може да се направи въз основа на данните от възпоменателния надпис, изсечен в негова памет. Там той е представен като верен съветник на кагана, непобедим военачалник и обединител на казаната.
В негова памет бил изграден и мемориал, който само с някои детайли се отличава от мемориалите на владетелите. Мемориалът на Тонюкук е открит през 1892 г. от експедиция на руското географско дружество и засега все още остава непроучен, не са правени разкопки. Независимо от това устройството му може да се възпроизведе със задоволителни подробности, тъй като по-главните елементи на паметника стоят на първоначалните си места и почти на повърхността на терена. Наистина преди всичко се налага впечатлението, че мемориалът повтаря устройството на планировката на каганските мемориали в долината на р. Орхон. Има форма на правоъгълник с размери около 50 х 25 м, ориентиран с дългата си ос в посока изток-запад. Входът се е намирал на източната страна — свещената посока за древните тюрки, страната на слънчевия изгрев, откъдето слънцето започва своя път по небето — бог Тенгри Правоъгълникът е очертан от полузасипан днес ров, край вътрешната страна на който някога се е издигала глинобитна стена.
Непосредствено до входа се издигат на първоначалните си места два побити камъка, символизиращи човешки фигури, които охраняват достъпа до светинята. В същата ос зад тях се извисяват две големи каменни стени, гъсто покрити с рунически букви. Това в надписът, в който подробно се описват деянията на Тонюкук и главно неговите заслуги за уреждането и укрепването на каганата. Според анализа и превода на изследователка И. В. Стеблева той е съставен от три повествователни цикъла, предадени в стихотворна форма, подчинени на предварителната идея да се възвеличат делата на покойника и оправдаят грижите за увековечаване на неговата памет. Не случайно като рефрен многократно се повтаря изразът „аз, мъдрият Тонюкук". Зад стените с надписите пространството е било застлано с тухли и оформено като парадна алея. От двете страни на алеята били поставени статуи на велможи и приближени на покойника, застинали в почтителни пози. Тези статуи отдавна са съборени, а някои от тях са унищожени. Характерно е, че и тук, както и в мемориалите на р. Орхон, обезателно липсват главите.
Предполага се, че това е направено от уйгурите, които след завладяването на каганата в 735 г. осквернили мемориалите на своите бивши политически противници, „ обезглавявайки" издигащите се там статуи като още един израз на победата си. В дъното на алеята, като своеобразен център на мемориала, се разполага внушителен величествен саркофаг-жертвеник. Той бил съставен от масивни плочи, върху които са скулптирани растителни елементи. До него и днес се виждат следи от площадка, застлана с дебел слой трамбована белезникава глина, подобна на площадките, върху които били издигани заупокойните храмове в мемориалите на р. Орхон. Но тук тя има значително по-малки размери и е разположена не в оста на централната алея, а встрани от нея. Изглежда върху площадката се издигал не храм, а малък павилион за нуждите на възпоменателните обреди. Друг белег, който отличавал мемориала на Тонюкук от тези по р. Орхон, е отсъствието на постамент-костенурка под стените с надписи.
Костенурката като древен централноазиатски символ на вечност е безпогрешен белег за това, дали един строеж, гробница или мемориал е свързан с владетелите или с лица с по-нисък ранг. От входа на мвмориала на изток се проследява верига от побити камъни — т. нар. балбали — чиято дължина е около 2 км. Както и при други подобни мемориали те най-вероятно са знаци на родовете и семействата, взели участие в заупокойния обред. Мемориали от описания тип, но с по опростено устройство, се срещат и 8 други райони на Централна Азия и изглежда са характерни само за определена етнографска група, населяваща тези места. Любопитно е обаче, че подобно по план съоръжение е открито и проучено далече на изток, на р. Днепър, при с. Вознесенка. Някои учени смятат, че съоръжението представлява гробница, но следи от гроб не са открити.
Представлява неголям правоъгълник, ориентиран по посоките на света, съставен от ров и вал. Във вътрешността е открит кръг, очертан от дребни камъни, а в кръга — яма, в запълването на която са намерени 40 юзди, 60 токи, 58 стремена и около 1400 украшения от конска сбруя, а в друга яма — 3 стремена, 3 ножници на мечове, украшения от бронз и др. Археолога А. К. Амброз убедително показва, че това е възпоменателно съоръжение, чиито аналогии трябва да се търсят в Монголия, и е свързано с бурната история на централноазиатските племена, които през VI—VII в. контролират част от земите по северното Причерноморие. А още по-далеч, в околностите на първата ни столица Плиска, се намират т. нар. дефташлари — побити в редици камъни, които по начина на подреждане и по ориентацията си на изток напомнят централноазиатските балбали. Така се документира връзката между две отдалечени географски области, които имат и други общи черти в културата си.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар