истината е някъде тук...

Весели празници!

Advertisement

Te Quero SexNature.org

В момента 1 гост онлайн

Усмихни се

Посл. съобщение: 12 hours, 27 minutes ago
  • Kamino : безсилието и яростта са лошо нещо в комбинация но ти сигурно си отговорила подобаващо на обидите
  • Kamino : от тези дето ми прати ще избера една :)
  • Merichka : :) :D
  • Merichka : имам една която се казва все там и подхожда, но пък като видях друга една в онзи сайт дето ти пуснах - не знам...
  • Merichka : до момента не знам каква картичк да ти пратя или пък направо да я вмъкна в написаното за гората
  • Merichka : подобаващо в процесите на ангажираност в сайта, направо бързо ми мина раздразнението
  • Merichka : А пък като видях, че отговаряш на напъните ми да се впиша
  • Merichka : Мислех още вчера да ти пиша Камино, но изпаднах в безсилие и ярост след един обиден за мен служебен разговор
  • Merichka : Здравейте!
  • svetlana : и на теб

Регистрирай се, за да чатиш!

Премини на кирилица!

Buenos dias






Забравих си паролата
Да се запознаем?

Мъдрост

Най-опасният враг на истината и свободата – това е сплотеното болшинство.

Х. Ибсен

 
Начало
Психогностика

Очевидно всичко е започнало от философското съчинение „Физиогномични фрагменти за поощрение на човешките знания и любов" на швейцарския писател Йохан Каспар Лафатер (1741—1801). Цюрихският пастор Лафатер станал европейска знаменитост, на неговите физиогномични сеанси се събирали аристократи от различни страни, мнозина му изпращали свои портрети, гипсови маски. Прорицателят в повечето случаи попадал, както се казва, в десетката. Веднъж в Цюрих пристигнал един достолепен абат с изискани маниери и остър ум. Лафатер, само като го погледнал, му предрекъл, че ще завърши живота си на бесилката. След известно време абатът извършил убийство...В какво се крие тайната на изкуството на физиогномиста? Лафатер смятал, че формата и очертанията на черепа и челото отразяват ума на човека, лицевите мускули, носа и бузите — емоционалния му живот, чувствеността, „животинското" начало у човека се очертавало в бръчките около устата и линията на брадичката. 

Впрочем още Аристотел сочел, че онзи, който има щръкнали нагоре като четка коси е страхлив, а който има широка уста — смел и храбър. Широкият като на бик нос — писал Аристотел, — означава мързел. Широкият с големи ноздри нос като на свинята — глупост. Интересно, че подобни представи не са загубили актуалността си и до днес. Мнозина и сега смятат, че квадратната брадичка е признак на силна воля, голямото чело — на ум, щръкналите коси — на непокорен характер, пълнотата е свидетелство за добродушност, дебелите устни - повишена сексуалност и т. н. След смъртта на Лафатер широка известност получил виенският астроном и лекар Франц Гал (1758—1828). Именно той за пръв път започнал да разглежда кората на главния мозък като субстрат на психичната дейност и предложил „карта" на мозъка, на която умозрително локализирал в извивките на кората всички психични функции, способности и черти от характера на човека.

Гал смятал, че развитието на отделни участъци от мозъка влияе на формата на черепа и опипвайки го определял характера на човека не по-зле от Лафатер. Така например веднъж при Гал довели шестнадесетгодишния Шамполион, бъдещия знаменит откривател. Юношата вече бил полиглот, а нищо неподозиращият Гал възкликнал: „Ах, какъв гениален лингвист!" Сега всичко това е история. История на човешките заблуди. Съвременната наука твърдо е установила становището, че личностните способности на човека тясно свързани със строежа на лицето или черепа, са напълно погрешни. А учението за локализацията на определени психични функции в извивките на мозъка се оказало чиста заблуда.

Но щом е така, то каква „тайнствена" способност позволява от пръв поглед да се прочете „книгата на човешката личност"? Точно сега е моментът да си спомним за интуицията — една не по-малко загадъчна човешка способност. Мозъкът извършва сложна психофизиологична работа, осмисляйки получената от различните сетивни органи информация, сравнява я с натрупания вече жизнен опит, който се пази в паметта. При това тази дейност става като че ли на две нива, и на всяко от тях са присъщи свои специфични особености. Първото ниво е дискурсивното (разсъдъчното) мислене. Второто ниво е подсъзнателната, интуитивна дейност на мозъка. Тя протича като че ли автоматически (ние не я осъзнаваме) и подхвърля на съзнанието „изненади" във вид на готови, неизвестно откъде взели се решения. Това особено ясно се проявява при хората способни бързо да извършват наум сложни математически операции.

В преобладаващото число случаи тези феномени не знаят как го правят. И онези, които ги гледат, могат да останат с впечатлението, че тези хора имат не мозък, а компютър в главата си. Такова сравнение не само е повърхностно, но и невярно, тъй като компютърът не притежава никаква интуиция. Интуицията, която все още не е достатъчно проучена, позволява понякога да се дават всевъзможни мистични тълкувания. Макар че Лафатер бил уверен, че определя личността на човека по строго определените черти на лицето, а Гал — по изпъкналите места по черепа и единият и другият са действали подсъзнателно, интуитивно.

„Моята наблюдателност — пише Балзак — придоби остротата на инстинкт. Без да пренебрегва телесния облик, тя разгадаваше душата — или по-точно би било да се каже, тя така възприемаше външността на човека, че мигновено проникваше в неговия вътрешен свят и ми даваше възможност да живея живота на онзи към когото беше насочена моята наблюдателност, тъй като ми даваше възможност да се отъждествявам с него..." Без съмнение и Лафатер, и Гал, и Балзак са притежавали необикновено развита способност да усещат човека, или другояче казано психогностика (от гръцките думи „психо" — душа и „гнозис" — знание). Но ако Балзак не се е опитвал да обясни своята способност да усеща човека, то Лафатер и Гал са й дали съвсем погрешна интерпретация. Впрочем грешката им е обяснима, както вече подчертахме, възприемането на информацията и нейната обработка на второто ниво — подсъзнанието — не се осъзнава.

Колкото и да крие човек своите чувства и мисли, неговата психична дейност винаги намира външен израз. И. М. Сеченов във „физиология на нервната система" пише: „Смее ли се детето при вида на играчка, усмихва ли се Гарибалди, когато го преследват за прекалено голямата му любов към родината, потръпва ли девойка при мисълта за любимия, създава ли Нютон всемирните закони, записвайки ги на книга — винаги окончателен фактор е движението на мускулите." Психичните процеси се съпровождат не само с действието на произволно, но и на автоматично управление на мускулите (щръкнали коси, разширени или стеснени кръвоносни съдове, зеници и т. н.), а също така и на жлезите с външна и вътрешна секреция, (хипофизата, сълзите, потоотделянето и др.). Всичко това се отразява във външния облик на човека, в мимиката на очите му, в гласа, в движението на ръцете... А по-нататък, както се казва, всичко е въпрос на техника. И на тренировка, защото не всеки, който има очи — вижда...




  Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
  • Моля, придържайте се към темата.
  • Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
  • Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата:

 
< Предишен   Следващ >
© 2008 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature