Вероятно най-древното, но и най-просто изложение на нашия мит за героя, което го свежда до един основен мотив, идва от времето на основаването на Вавилон (около 2800 г. пр. Хр.) и засяга историята за раждането на неговия основател, Саргон Първи. Буквалният превод на тази история, която, съдейки по характера на изложението, е явно оригинален запис на самия цар Саргон, звучи дословно така: „Аз съм Саргон, могъщият цар, цар на Акад . Моята майка беше весталка, баща си не познавам, братът на моя баща обитаваше планините. Майка ми, весталката, забременяла с мен в моя град Асупирани, разположен на брега на Ефрат. Тя ме родила на скрито място. Поставила ме в кошница от тръстика и като замазала капака със смола, ме пуснала във водата, която не ме погълнала.
Реката ме отнесла при Аки, водоносеца. Водоносецът Аки имал добро сърце, извадил ме от водата; водоносецът Аки ме отгледа като собствен син и ме направи свой градинар. Докато работех като градинар, в мен се влюби Ищар, аз станах цар и царувах в продължение на четиридесет и пет години.“ Zimmern заедно с E. T. Harpner виждат във вавилонския мит за Етана паралел на легендите за раждането на първия цар, като например за Саргон, Кир, Ромул и т.н. Според Ward картинните сцени от запечатания цилиндър на Етана изобразяват ранния живот на героя от времето, когато той бил изхвърлен, когато пазел стада и сам се грижел са собствената си прехрана. Следва възкачване на Етана на гърба на орел до трона на небесната богиня Ищар, Великата акушерка, за да вземе родилната билка [помагаща за раждането на син]. Малко преди да достигне целта си, от страх Етана се сгромолясва заедно с орела в дълбините [на морето]. Същото се казва и за вавилонския бог Тамуз: „Като малък той лежал в един потънал кораб“
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар