Аполодор разказва следното за раждането на Парис: Цар Приам и жена му Хекуба имали син Хектор. Когато Хекуба трябвало да роди другото си дете, присънило и се, че е родила горяща цепеница, която подпалила целият град. Приам се обърнал за разтълкуване на съня към вещия Есак, своя син от първата си жена Арисба. Есак казал, че детето ще донесе разруха за града, и го посъветвал да се избави от него. Приам дал малкото момче на един роб, който го отнесъл на върха на планината Ида. Този човек се казвал Агелай. Пет дни мечка кърмела детето. Когато след това Агелай намерил детето все още живо, той го взел и го отнесъл вкъщи, за да го отгледа. Нарекъл момчето Парис, но когато детето пораснало и се превърнало в силен и красив юноша, започнали да го наричат Александър, защото пазел стадото и побеждавал разбойниците. Скоро научил кои са истинските му родители. Хигин разказва как станало това.
Според него момчето било намерено от пастири. Веднъж при тези пастири дошли пратеници на Приам, за да вземат един бик, който се давал като награда на победителя в състезанията, устроени в памет на Парис. Те избрали бик, който Парис толкова много харесвал, че последвал хората, които отвели животното, взел участие в състезанията и спечелил наградата. Това предизвикало гнева на брат му Дейфоб, който го заплашил с меч, но сестра му Касандра разпознала в него своя брат (при Еврипид Касандра, която също се противопоставя на приемането на Александър, казва, че Хекуба ще се превърне в кучка, и това превръщане е налице още в древните лирически стихове) и Приам с радост го приел като свой син. Нещастието, което по-късно Парис донесъл на семейството и родния си град с отвличането на Елена, е добре известно от поемите на Омир, а също и от последвалите ги цикли.
Определена прилика с разказа за раждането на Парис има и поемата за Зал от персийския героично-легендарен цикъл на Фирдоуси: Една от жените на Сам, царя на Систан, му родила син. Но тъй като детето имало бели коси, майката скрила новината за неговото раждане. Една прислужница обаче разказва на царя за раждането на сина. Огорченият Сам заповядал да изхвърлят детето. Слугите отнесли новороденото на върха на планината Албурс (Елбрус), където го отгледала могъщата птица Симург. Когато поотраснал, го видял един керванджия, който разказвал за него като за „откърмения от птица“. Веднъж Сам сънува сина си и тръгва да търси захвърленото дете. Когато накрая видял младенеца, той не успял да се изкачи по стръмните скали. Симург обаче свалила сина долу, при царя, който радостно го приел и обявил за престолонаследник.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар