истината е някъде тук...

Последни коментари

Попитах вятъра
от doktora
Попитах вятъра
от Kamino
Нирвана
от doktora
Българската челяд
от svetlana
Българската челяд
от Black Wolf

Te Quero SexNature.org

В момента 3 госта и 4 потребителя онлайн
  • Dinev
  • svetlana
  • riapa
  • Kamino

Усмихни се

Посл. съобщение: 1 hour, 7 minutes ago
  • Kamino : то ще дойде краят на годината ще кажете "искаме 13-та заплата" ;)
  • Kamino : добре съм ама много сте работни :) работилница за чудеса
  • svetlana : отивам да печатам
  • svetlana : ти как си
  • svetlana : камино здравей славка е предупредена
  • Kamino : ника с маймуните на Славка е променен на Slavka следващия път използвайте Slavka паролата си я знаете
  • Kamino : suso само толкова ли можеш намигване и изчервяване ;) я пробвай по-смело
  • славкР: светле здр
  • suso : :$
  • suso : ;)

Регистрирай се, за да чатиш!

Премини на кирилица!

Buenos dias






Забравих си паролата
Да се запознаем?

...

Advertisement

Мъдрост

Човек може да направи всичко, което иска, ако се захване само за това, което може.
 
Начало Лъжата Кастанеда Мозъкът и съзнанието
Мозъкът и съзнанието

От векове се е смятало, че съзнанието и мозъчната дейност са тясно свързани. Невронаучните свидетелства подкрепят тази идея от близо половин век. Например стимулацията на части от мозъчната кора при претърпели мозъчна хирургия пациенти създава съзнателни, макар и подобни на сън зрителни и слухови преживявания. Същевременно независимо от свидетелствата, сочещи тясната връзка между съзнанието и физиологичната мозъчна дейност, точната й природа все още не е открита. Много невроучени твърдят, че разграничението между съзнание и мозъчна активност е само семантично. Според тях съзнанието не е нищо повече от общия сбор на мозъчната активност. Това обяснение превръща съзнанието и мозъчната активност в две различни равнища на едно и също явление.

Ако е така, когато “изучаваме” съзнанието, просто изследваме същия психичен феномен на различно ниво, измествайки анализа от неврофизиологичната активност към субективното съзнание за нея. Носителят на Нобелова награда - психобиологьт Роджър Спери, оспорва такова становище. Неговите изследвания се фокусират върху пациенти с разделен мозък и той твърди, че съзнанието има роля в насочването на мозъчната активност и същевременно мозъчната дейност е необходима за появата на съзнанието. Можем да мислим за съзнанието като възникващо свойство на мозъчната активност по начина, по който ледът е възникващо свойство на водата. Идеята, че съзнанието се появява по някакъв начин от мозъчната активност, е привлекателна, защото отразява инстинктивното ни чувство, че със съзнанието е свързано нещо уникално, непосредствено и волево.

Дори ако приемем идеята на Спери обаче, все още не знаем точно какъв вид мозъчна дейност е необходима за съзнанието или колко сложен трябва да е мозъкът, за да се появи съзнанието. Невроните “работят” по един и същи начин при всички създания с нервна система; хората и животните учат по сходен начин. Животните имат ли психични преживявания? Съзнават ли потока на съзнанието? По-горе видяхме, че съществува повече от един вид съзнание. Какъв тип съзнание може да има шимпанзето, кучето, рибата? Обръщайки внимание на селективната природа на съзнанието, Джеймс пише: “Други умове, други светове от един и същи монотонен, неекспресивен хаос! Моят свят е само един от милионите, по същия начин вкоренен и реален като онези, които могат да ги абстрахират. Колко различен трябва да е светът в “съзнанието” на мравките, рибата или рака!”

Опитите да се провери взаимоотношението между мозъчната дейност и съзнанието са надхвърлили пряката стимулация на кората и са дали някои изненадващи резултати. Изследванията с пациенти с разделен мозък посочват, че познавателната дейност може да се осъществява и извън съзнанието. В един експеримент изследователите показват за миг снимка на гола жена на дясното полукълбо на пациентка. Жената казва, че не е видяла нищо, но се изчервява и започва да хихика, прикривайки устата си с ръка. Когато е попитана защо се смее, тя изглежда объркана и не може да обясни. Дясното й полукълбо е видяло голата снимка и й е реагирало, но вербалната й лява хемисфера не е видяла нищо. На друг пациент с разделен мозък Майкъл Гадзанига показва за много кратко време снимки на пилешки нокът на лявото полукълбо и на снежен пейзаж на дясното.

Помолен да посочи снимките пред себе си, които съответстват на току-що видяното, мъжът с дясната си ръка (ляво полукълбо) посочва пиле, а с лявата (дясно полукълбо).- лопата за риене на сняг Когато сме изправени пред такива доказателства за когнитивна дейност извън съзнанието, се опитваме да си обясним ситуацията. Помолен да посочи снимките, мъжът обяснява реакцията си в термините на това, което е видяла вербалната лява хемисфера: “О, това е лесно. Пилешкият нокът върви с пилето, а човек се нуждае от лопата, за да изрине курешките.” Гадзанига обяснява резултатите си с хипотезата, че в мозъка съществуват съвместно много умствени системи в един вид конфедерация. Съзнанието възниква от опитите на вербалната лява хемисфера да обясни действията на множеството умствени системи и именно тази способност за правене на умозаключения е уникално човешки аспект на съзнанието.




  Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
  • Моля, придържайте се към темата.
  • Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
  • Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата:

 
< Предишен   Следващ >
© 2008 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature