Съзнанието изглежда действа на различни равнища и много от тях са извън субективното ни съзнание. При някои обстоятелства (например когато говорим насън) можем да осъществяваме сложни дейности, без да си спомняме или да осъзнаваме действията си. В други ситуации (когато изпълняваме добре заучени дейности) действията ни са почти автоматични. Когато за първи път се учим да шофираме например, в най-големи подробности осъзнаваме как изпълняваме всяка задача. С усъвършенстване на уменията много от тези процеси (например наблюдаването на трафика, приспособяването на скоростта или сигнализирането на завой) стават автоматични. Трансформацията от фокусирано осъзнаване на всяко действие към неосъзнаване е типична за повечето умения, които усвояваме с практиката - например печатането на машина или карането на колело.

Действането на автоматично равнище освобождава съзнанието да обръща внимание на по-непосредствените задачи. Когато шофирането стане автоматично, можем да водим разговор, докато караме; когато писането на машина се автоматизира, е възможно да внимаваме в онова, което печатаме, а не в механизмите на оказване на въздействие върху машината. Когато някаква функция стане автоматична, промяната е толкова съществена, че ако се опитаме да фокусираме съзнанието си върху някакъв аспект на добре усвоено умение, може да сгрешим - да напечатаме погрешна буква или да паднем от колелото. Тази автоматична страна на съзнанието обяснява защо имаме трудности при преподаването на определено умение на друг човек: трудно е да осъзнаем какво е необходимо да се каже на учещия.

Макар че психолозите не са постигнали съгласие върху това точно как тези равнища на съзнанието трябва да се категоризират, можем да използваме терминологията на 3. Фройд и да говорим за тях като подсъзнателни, предсъзнателни и безсъзнателни. Дейностите, извършвани на подсъзнателно равнище, се осъществяват изцяло извън субективното съзнание. Информацията (спомени и мисли), за която не мислим в момента, но може преднамерено да се извлече в съзнанието, заема предсъзнателното. Мисли и образи, които държим потопени - вероятно защото са болезнени или създават психологически конфликт - се намират в безсъзнателното.

Подсъзнателни процеси

Някои когнитивни (познавателни) процеси са подсъзнателни: стимулите се наблюдават, но не се регистрират в субективното съзнание. Макар да не сме в състояние активно да обръщаме внимание на всички дразнители около нас, съществуват свидетелства, че на някакво равнище получаваме и записваме голяма част от информацията, която сякаш игнорираме. Тези процеси се използват в рекламата. Възможно е да слушаме разговор на шумно парти, пренебрегвайки звънтящите чаши, фоновата музика и гласовете около нас; този феномен на коктейлното парти в действителност е акт на селективно внимание. Докато внимава обаче, мозъкът получава и записва фоновите стимули. Подкрепа за идеята, че мозъкът долавя информацията, на която не обръщаме внимание, идва от експерименти с дихотомно слушане. Изследваните лица носят слушалки, през които чуват две едновременни, но различни съобщения - по едно за всяко ухо.

Когато са помолени да повторят на глас съобщението, получавано по едното ухо, повечето хора могат да направят това също толкова добре, колкото и ако нямаше конкурентно съобщение, предавано на другото. След това те нямат спомен за второто съобщение - това, на което не е обърнато внимание: хората не могат да кажат дори дали е било смислено или безсмислено. Изследванията обаче показват, че те чуват второто съобщение на подсъзнателно ниво. Могат да кажат например дали “нечутото” съобщение е изговорено от мъж, от жена или от двама души. Нещо повече: ако името на лицето е споменато в “нечутото” съобщение, то незабавно го осъзнава. Съобщението, на което не е обърнато внимание, се регистрира достатъчно здраво в подсъзнателното, за да повлияе върху следващото поведение на човека, макар че той не осъзнава чуването му.

Например ако това съобщение се състои от думи за различни категории (“чинка”, “маргаритка”, “пудел”) и от човека се иска да назове член на категорията “птица”, той вероятно ще изрече “чинка”, макар че няма спомен да е чул думата. Такъв спомен, който влияе върху представянето, макар че не е възпроизвеждан съзнателно, е известен като имплицитна памет. Растящ брой доказателства сочат, че при някои типове амнезия имплицитната памет продължава да действа, въпреки че лицето вече не е способно да си спомня скорошните събития. Явно значително количество сложно когнитивно преработване се осъществява в подсъзнателното. Друг пример на когнитивна активност на подсъзнателно равнище е сляпото зрение.

Този феномен се появява у хора, чиито очи са незасегнати, но са претърпели увреждане на зрителната кора или на пътищата между нея и латералното ядро в таламуса. Те изобщо не са в състояние да виждат, но могат да “отгатват” посоката на движение на светлината и дори правилно да сочат към обекти. Макар и слепи, тези хора продължават да преработват зрителните стимули, въпреки че им липсва пряко съзнание за тях. Сляпото зрение сочи, че зрителната кора контролира съзнанието за зрението, но не контролира всички негови функции. Други свидетелства за подсъзнателна когнитивна дейност идват от изследванията върху подпраговото възприятие .

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: