Автор: Кralicata

До тогава тя живееше тихо и спокойно без емоции. Когато го видя за първи път усети нещо странно, нечувствано до тогава. Нима той беше нейната мечта? Да така беше. Погледнато от страни той беше като всички други но не и за нея. Събитията след първата среща се развиха с шеметна бързина. Имаше страст, страх и защо ли в нейното сърце нещо крещеше - внимавай! Тя не го чуваше или неискаше да го чуе. Дните минаваха светкавично. В един студен ден преди Свети Валентин той и каза: Край до тук. Момичето загуби контрол, нечуваше нищо,невиждаше никой. Небето се сгромуляса върху нея.Опита се да приеме неговото решение но сърцето не го приемаше. Започна да върши глупости. Знаеше,че не трябва но защо ли го правеше? Защо ли можеше да мисли само за него?

На самият празник се скри от целият свят. Единственото за което се молеше беше да поговорят надяваше се да стане чудо. И чудото се случи. Те говориха. Тогава тя заживя за тези мигове. Независимо,че той се държеше студено тя беше щастлива. В своят дом тя си имаше свой остров където беше сложила неговата снимка и всички неща които беше купувала за него за всеки празник(макар че знаеше че няма да му ги подари). Вечер се сгушваше там слушайки неговите песни чувайки неговите думи. Така седеше с часове. Понякога умората я преборваше и тя заспиваше и сънуваше прекрасни неща. Но и това щастие било съдено да изчезне. Тя имаше своя тайна за която той знаеше. Това беше мечта за която много бяха говорили. Но никога не се случи на живо. Той го искаше, а тя се боеше да го направи сама за първи път и му каза. Това беше единственото което тя не направи за него.

Сърцето и кървеше защото искаше да му го даде, но се страхуваше от болката,осъзнаваше че той няма да е до нея да я прегърне ако много боли. Когато намери сили в себе си да сподели тези свои страхове той отказа да разговаря с нея. В този миг живота за нея спря. Никой и нищо не я интересуваше. Седеше до своят остров и от очите и се стичаха салзи които напояваха черната земя. Така и неможа да му разкаже за онова което направи за да се усмихва спокойно, за мъничкото същество което щеше да носи неговото име. Тя беше готова да се пребори със страха си от болката, но да може да говори с него. Защото той беше нейният живот и тя го обожаваше. На разцъфналото дърво до прозореца грачеше черен гарван. Дори тази зла птица като видя момичето замълча. От очите на грозната птица потекоха сълзи. Гарванът разпери криле и отлетя....

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: