истината е някъде тук...

Весели празници!

Advertisement

Te Quero SexNature.org

Усмихни се

Посл. съобщение: 8 hours, 19 minutes ago
  • svetlana : и на теб
  • Kamino : до утре, приятна вечер
  • svetlana : до утре!
  • Kamino : :D
  • svetlana : да да да
  • Kamino : на който не му работи скайпа в редките случай когато моя е включен пише статии за наказание :)
  • svetlana : още утре :)
  • Kamino : да със статии ;)
  • svetlana : ще ти се реванширам, обещавам ;)
  • Kamino : Здрасти

Регистрирай се, за да чатиш!

Премини на кирилица!

Buenos dias






Забравих си паролата
Да се запознаем?

Мъдрост

На бъдещите поколения ще бъде трудно да повярват, че някога такъв човек, от плът и кръв, е ходил по земята.

Айнщайн за Махатма Ганди

 
Пета част

Проблемът за вярата и разума, теологията и философията, за първи път обстойно е разглеждан от Климент Александрийски (150-215) в неговото съчинение “Стромата”. Преследвайки мисионерските си цели той е бил длъжен да се съобразява с разбиранията на аудиторията си. От тук той прави компромиси като от една страна “християнизирва” философията, а от друга – “философизира” християнството. “Резултат от този конформизъм бил, че от една страна Климент ни е оставил множество прекрасни разсъждения за високото достойнство на философията и дори, следвайки гностиците обявил превъзходството на знанието (гносиса) пред сляпата, непросветена вяра; от друга страна, следвайки Филон, той подчинил философията на теологията като застъпил знаменитата си теза, че “философията е слугиня на теологията.” (Str. I 5), и ограничил областта на гносиса в сферата на рационалната интерпретация на положенията на вярата, т.е. в сферата на бъдещата “рационална теология”. [1, с.81].

Отделно той подразделя “варварската” и “елинската” философии като пътища, по които се е движело човечеството към “християнската философия”. Под “варварска философия” той разбирал съобщеното на евреите от самия Бог чрез пророците, а “елинската” – като резултат от светлината на разума, свойствена за всички народи. [1, с.83]. И евреите и гърците са черпели мъдрост от един и същ източник – Логоса, макар за едните той да се е проявил непосредствено в словесната форма на Свещените писания, а при другите – опосредствано в природната форма на естествените закони на мисленето и нравствеността (Str. VI 5; 8). Интересна е постановката на Климент, споделяна и от Юстин, че гърците са заимствали най-доброто във философията си от Стария завет, защото знанието се придобива от учителя, от където следва, че гърците от някого трябва да са получили своята мъдрост.

Според тази “аргументация” мястото на “елинската философия” е по-ниско от това на “варварската философия” на евреите, но двете философии заедно са подготвителен етап преди появата на “християнската философия”. Августин Блажени (354-430) също пледирал за васалното положение на философията спрямо религията: “Има неща, в който отначало трябва да повярваме, за да можем по-късно да ги проумеем. Това следва от думите на пророка: “Ако не повярвате, няма и да разберете” [1, с.228]. Подобна е и постановката и на Анселм Кентърберийски. Като крайна степен в това направление може да се посочи твърдението на Петро Дамяни, че ако философията е изобщо допустима, то това е възможно само в качеството й на смирена прислужница на теологията. [3, с.162].

Според Джон Скот Еуриугена (810-?) философия и религия се припокриват, защото “Разумът трябва не просто да открива духовния смисъл на Светото Писание под буквалния, който често води до недоразумения, и да разгадава символите, той освен това е и длъжен да следва вярата, защото вярата може да достигне целта си само по пътеките на философската спекулация.” [7, с. 217]. Джон Скот Еуриугена стига до извода, че “истинната философия е истинна религия и обратното”. Като проблясък на ранната схоластика е скандалното за времето си изявление на Пиер Абелар (1079-1142), който смятал, че духовното извисяване на индивида зависело не толкова от благочестието, колкото на мъдростта на философията. Той също така определял обскурантизма на теологията (богословието) като “глупословие”. [11].

Дискусията около “двете истини” продължава и по-нататък. Според Тома Аквински (1225-1274) първо: не може да се премине от това, което е познаваемо чрез разума и чувствата, към това, което е познаваемо чрез откровение; и, второ: не може да има противоречие между истината на разума и истината на вярата, доколкото тези две области са несъизмерими. В духа на оруелското мислене той уточнява също, че ако се окаже, че дадена разновидност на истината, открита от разума, противоречи на истината на вярата, то това не е никакво противоречие, а това означава, че истината, открита от разума, е “лъжлива истина”. [5].

С тези свои постановки Тома се отграничава от еретичното мислене на авероистите, които са считали, че едно и също положение може да бъде едновременно истинно както за разума, така и за вярата. За ереста на Авероес мимоходом ще отбележим, че той е смятал, че има три нива на духовността. На най-високото стои философията, на второ – религията като теология и идеология, и на трето – това е обикновената, безхитростна вяра на обикновения човек. Уилям Окам (1285-1349) решително критикувал всички основни положения на томизма. По негово мнение “двете истини” – на разума и на вярата са абсолютно различни неща, при които не съществуват връзки на субординираност на философията спрямо теологията, защото не може да се докаже, че съществува само Бог, както твърди Тома. Според Окам науката за Бога и науката за природата не се развиват паралелно и не се конкурират: те просто нямат нищо общо помежду си.

Такова различие има и на политическо равнище: светската власт няма нищо общо с духовната. На основата на това разбиране той рязко критикувал папа Йоан XXII в съчиненията си, където го нарича еретик, оспорвайки правото му да се меси в светските дела. [5, с.269]. Всичко описано до момента прилича на някакъв театър на Абсурда. И това не е много далеч от истината. Защо? Ние наблюдаваме едно представление, траещо 2000 години. Там главните герои се опитваха да ни разкрият универсалната истина. Техните постановки въпреки силната вяра не издържаха на предизвикателствата на разума. Те ту отричаха разума, ту го привикваха за съюзник. Раздвоени и раз-троени, героите в своята шизофренност се опитваха да изравнят двете части на уравнението – рационалната и ирационалната. Но техните опити се оказаха безуспешни. Измислиха понятието “две истини”, в които противопоставяха (или обединяваха) “естествена теология” и “боговдъхновена теология”, “варварска философия” и “християнска философия”, “философизираха” християнството и “християнизираха” философията, в началото отричаха Платон и Аристотел, а по-късно ги реабилитираха и т.н., т.н.

следва... 




  Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
  • Моля, придържайте се към темата.
  • Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
  • Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата:

 
< Предишен   Следващ >
© 2008 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature