Философията е изразителка на индивидуализма (Сократ, Ахил), докато религията (теологията) на колективизма, характерен за “избрания народ”. В това отношение Роже Каратини отбелязва, че “В продължение на три хиляди години [от Мойсей насам] западното човечество е встъпвало в ерата на Големия Брат” [5, с.722], т.е той. има предвид под това продължително встъпване едно все по-дълбоко и по-дълбоко потапяне в обезличаването; в духа на романа на Джордж Оруел “1984”, при който държавният глава – Големия брат – буквално подтиска всеки член на обществото, лишавайки го от всякаква индивидуалност.

В тази връзка, както отбелязва В. Оргиш, проектът за нивелиране личността за първи път е бил идеологически оформен и съзнателно приложен на практика именно от християнската църква; а за християнския мироглед допълва, че той е използвал философската мисъл на античността само като плацдарм, при това без да вникне в нейната идейна същина [4]. “Колкото и силно да е било влиянието на църквата, колкото и да се е опитвала да превърне философията в “слугиня на богословието”, ние все пак не отъждествяваме религията и философията. Също така ние не можем да отъждествяваме философията и с естествените науки, превръщайки я, образно казано, в “слугиня на естествознанието”. [10, с.27]. Философията, макар й “майка” на 2300 науки [3, с. 12], тя представлява една от седемте форми на общественото съзнание наред с политиката, правото, естетиката, морала, науката и религията.

Освобождаването на Европейската култура от християнските наслоения е продължителен процес. Изходът от тази “духовна” ситуация днес става и с помощта на културната помощ отвън, разбирана като благотворно проникване и освежаване от повеите на философиите и религиите, които са успели реално да просъществуват и развият до момента самостоятелно. Тук имаме предвид будизъм, конфуцианство, даоизъм, зороастризъм, дзен, йога и др. За отбелязване е фактът, че в момента християнството не присъства в проекта за Европейска конституция, което e забележително постижение на съзряваща Европа.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. МАЙОРОВ Г., “Формирование средновековой философии”, изд. “Мысль”, М., 1979

2. РАДЕВ Ради, “Средновековна философия”, изд. ИДЕЯ, С., 1994

3. КЮЧУКОВ Л., СИВИЛОВ Л., ДЕНКОВ Д., “ФИЛОСОФИЯ”, изд. “Арена”, С., 1991

4. ОГРИШ В.П., “Античная философия и произхождение християнства”, изд. “Наука и техника”, М., 1986

5. КАРАТИНИ Р., “Введение в философию”, изд. “Эксмо”, 2003

6. Г. В. Ф. Хегел, “История на философията”, т. III, С., 1966,

7. ЖИЛСОН Е., БЬОНЕР Ф., “Християнската философия”, УИ “Св. Кл. Охридски”, 1994

8. ГЕОРГИЕВ О., “За мястото на философията през Средновековието”, сб. “Неоплатонизъм и християнство – ч. II; Византийската традиция”, ИК “ЛиК”, С., 2004

9. ГАБРОВСКА Л. “Първата жена учен била пребита с камъни”, В-к “Новиар”, 2004-03-06, Година XI

10. ГРОМОВ М. Н., КОЗЛОВ Н. С., “Русская философская мысль X-XVII веков”, изд. МГУ, М., 1990

11. РАДЕВ Р., СЕТЕФАНОВ И., ЛИЧЕВ А., “ФИЛОСОФИТЕ – кратък речник”, изд. “Хр. Ботев”, С., 1992 12. “ФИЛОСОФСКИ РЕЧНИК”, Партиздат, С., 1977 13. ОРУЕЛ Дж., “1984”, С., 1989 (?)

14. “Нов Завет”, изд. INTERNATONAL IMPACT, INC, Тексас, САЩ, 1998

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: