Този въпрос вероятно е гнетял човечеството още в зората на цивилизацията и до ден днешен си остава сред най-мъчителните човешки проблеми. Давани са му най-различни отговори, но вместо да се занимаваме с тях, нека по-добре да хвърлим един поглед към онзи доста специфичен и основен процес, който възниква винаги, щом някои си зададе въпроса: “Кой съм аз? Коя е истинската ми същност? Коя е моята основна идентичност?”Когато те запитат: “Кой си ти?” и решаваш да дадеш смислен, честен и повече или по-малко изчерпателен отговор, какво всъщност правиш? Какво ти минава през главата, докато формулираш отговора? В известен смисъл ти просто описваш наум самия себе си, такъв, какъвто се познаваш, като включваш в описанието си най-вече онова, което си преценил за уместно – и доброто и лошото, достойното за похвала, но и достойното за порицание
научно издържаното, но и чисто поетичното, философското, но и религиозното, изобщо всички факти, които смяташ, че играят фундаментална роля в твоята идентификация. Можеш например да си помислиш това: “Ами аз съм една уникална личност, притежаваща определени качества. Любезен съм, но понякога съм и жесток, общо взето, симпатичен човек, но от време на време на време мога да бъда и неприятен. Какво още? Баща съм и адвокат, обичам риболова и баскетбола…” И прочие в същия дух.
Но има един още по-базисен процес, заложен в цялата тази процедура на самоидентификация. Всъщност, когато си отговаряш на въпроса “Кой си ти?”, с теб се случва нещо съвсем просто. Докато описваш, обясняваш или просто усещаш своя аз, това, което в действителност правиш, независимо дали го знаеш или не, е да прокараш една мислена линия или граница през цялото поле на своя личен опит и всичко, което се пада от тази, вътрешната страна на въпросната граница, наричаш или възприемаш като своя аз, а останалото, оказало се от външната страна, определяш като не – аз. С други думи, твоята самоидентификация зависи изцяло от това къде си прокарал разделителната линия. Ти си човек, а не стол и си узнал това, защото къде съзнателно, къде несъзнателно си прокарал граница между хората и столовете и по този начин се успял да установиш своята прилика с първите.
Или, да кажем ти си едно доста високо човешко същество, което ще рече, че си прокарал мислена линия между високо и ниско и тя ти е помогнала да се идентифицираш като висок. Започваш да усещаш, че си това, а не онова, когато прокараш граница между тях и в крайна сметка установяваш, че си идентичен с първото. По същия начин, когато казваш “аз”, ти прокарваш една разделителна линия между това, което си и онова, което не си. отговаряйки на въпроса “Кой си ти?” ти просто описваш всичко онова, което се намира от вътрешната страна на тази граница. Така наречената “криза на идентичността” възниква, когато не можеш да решиш как или по – скоро къде да прокараш въпросната линия. С една дума “Кой си ти?” означава: “Къде ще мине границата?”
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар