истината е някъде тук...

Весели празници!

Advertisement

Te Quero SexNature.org

Усмихни се

Посл. съобщение: 8 hours, 34 minutes ago
  • svetlana : и на теб
  • Kamino : до утре, приятна вечер
  • svetlana : до утре!
  • Kamino : :D
  • svetlana : да да да
  • Kamino : на който не му работи скайпа в редките случай когато моя е включен пише статии за наказание :)
  • svetlana : още утре :)
  • Kamino : да със статии ;)
  • svetlana : ще ти се реванширам, обещавам ;)
  • Kamino : Здрасти

Регистрирай се, за да чатиш!

Премини на кирилица!

Buenos dias






Забравих си паролата
Да се запознаем?

Мъдрост

Никога не сядай там, където могат да ти кажат „Стани“.
 
Начало Западна философия Зидаромазачите на Вавилон
Зидаромазачите на Вавилон

Разбъркването на езиците, заради което уж бил замразен строежът на Вавилонската кула, е било съвсем прогресивно явление. Така във всеки случай смятат двама души: фантастът-киберпънкар Нийл Стивънсън и антропологът Борис Поршнев. Да започнем с по-несериозния от двамата - фантаста. В романа "Снежен крах" Стивънсън подхвърля една екзотична идея: шумерските клинописи са били нещо като днешните компютърни програми. (Например като дойде време за сеитба, от храма на земеделието ти донасят плочките с инструкции за сеитба и ти ги изпълняваш.) Нещо повече, според Стивънсън шумерският език е приличал на днешните машинни езици: думите са били всъщност команди, тоест неизпълнението им е било невъзможно.

А смешението на езиците било нарочно организирано от древния хакер Енки, който искал да спре разпространението на мозъчни вируси чрез този команден език, и затова разработил клинописен контравирус, убиващ в човека способността да разбира шумерски... А какво твърди сериозният чичко, тоест антропологът? Горе-долу същото твърди, само че на научен език. Борис Поршнев е известен най-вече с книгата си "За началото на човешката история", излязла чак след смъртта му. Той изследва зараждането на човешкия език и стига до категоричен извод: езикът в началото е служел не за обяснения и не за означаване на предмети, а за командване на другите хора и животни посредством т.нар. интердикция. Иначе казано, прачовеците са си говорели не "Това е чук" и "Това е копие", а "Дий, другарю!". (Майтапа настрана, но Оруел се е показал като тънък познавач на "първобитния комунизъм", макар че според Поршнев "Тпру, другарю!" се е появило преди "Дий, другарю!".)

Тоест първо са възникнали глаголите, при това - в повелително наклонение, и чак след това - съществителните. Поршнев твърди, че прачовекът почти не е можел да противостои на интердикцията, тъй като в онази епоха той е бил невероятно внушаем: късният неандерталец по този показател е приличал на днешните дълбоки олигофрени. И един от най-древните механизми за контрасугестия (контравнушение) е разделянето на езиците: една група хора се отделя езиково от друга, за да не важат за нея командите на втората група. Според Поршнев основен процес на човешката история е изграждането на все по-дебели стени от неразбиране, противостоящи на сугестията, и съответно, на все по-мощни оръдия за пробив на стените от неразбиране... Двадесети век стана прочут със своята комуникационна революция.

При това в споменатата революция влизат не само телефона и компютъра, а и "технологиите за формиране на съзнанието" - пропаганда, реклама, шоубизнес. Психологическата "артилерия" в най-новата епоха се развива по-бързо от "бронята"; императив на времето е всички да са разбрали, до всички да е достигнало, всички да са съпричастни... Само че тези много хубави пожелания в реалността са способни да направят огромни бели. Историците обичат да отбелязват една ситуация от времето на I световна война и малко след нея. Тогава се оказва, че европейците нямат почти никакви навици за психическа съпротива срещу пропаганда по наскоро изобретеното радио, и това ожесточава до крайност уж културните общества на воюващите страни, а по-късно радиопропагандата довежда на власт Мусолини и Хитлер...

Ще подчертая: проблемът не е в лошите чичковци, които стоят отгоре на системата и командват лоши работи. Проблемът е в съществуването на самата система - огромни, управляеми, склонни към истерия обществени мнения, които според мен са доста по-голяма заплаха за мира от обикновените деспоти от саддамски тип. Днешният свят прилича на Вавилон отпреди смешението на езиците, както го описва фантастът Стивънсън - разликата е само, че вместо с клинописни плочки ни управляват с ТВ репортажи и рекламни клипове... За наш късмет обаче нещата са на път да се променят. Ако се съди по всичко, отново се задава смешение - само че този път то е приело формата на субкултурно разпадане на обществото. Резултатът впрочем е същият: хората престават да имат общ език...

Началните признаци на това разпадане са вече налице и предизвикват буря от възмущение сред разнообразните "здрави сили на обществото" (които впрочем са на път да се превърнат просто в още едни субкултури). Загубата на обществена свързаност, бариерите от неразбиране между поколенията и субкултурите, липсата на общ език и общи ценности - всичко това плаши и се възприема като симптом на поредния край на света. Реално обаче това е извънредно положителен процес, дори може да се каже - спонтанна самозащита на обществото срещу прекалената управляемост. Колкото по-малко общи са културните кодове, толкова по-инертно и мъчно възбудимо става "голямото стадо", голямото обществено мнение. Към субкултурно разцепление подтикват обществото най-новите комуникации от типа на Интернет.

Макар сърфиращ в глобална мрежа, човек може буквално да се затвори в собствен "информационен пашкул", да не отвори никоя от милиардите страници, които излизат извън кръга на интересите му и на неговия "тунел на реалността" (по Тимоти Лийри). Получава се, по израза на Сергей Переслегин, феодализация на съзнанието: "...разделяне на света на малка "домашна" област, позната, достъпна и индивидуална за всеки, и външни територии, скрити в мъглата на пълната неизвестност, където е възможно всичко и където законите, усвоени у дома, не е задължително да действат". Интернет, за разлика от телевизията, е в състояние да поддържа огромно разнообразие от "информационни пашкули" (= реалностни тунели), с което неимоверно затруднява управлението на общественото мнение в голям мащаб.

За сравнение, масмедиите предават мозайка от информация с най-пъстър характер, която зрителят обикновено не "филтрира": той само включва и изключва телевизора. Докато сърфистът в Интернет може цяла година да не види нищо за царя или за Бритни Спиърс - а това от гледна точка на старите медии е жива катастрофа! (Естествено, може да гледа и само Бритни Спиърс, което е още по-голяма катастрофа...) Общества, разпаднали се на субкултури, се описват много често в съвременната фантастика - тъкмо такъв е стандартният модел на бъдещето в жанра "киберпънк". В същия "Снежен крах" на Стивънсън е описана Калифорния, където китайци, италианци, руснаци и пр. живеят в свои суверенни квартали със собствени закони, въоръжени сили и дори оръжия за масово поразяване.

Най-интересното е, че федералното правителство на САЩ е просто една от субкултурите, при това силно западнала, а президентът преговаря с шефовете на етническите мафии като със суверенни владетели... Какво става с държавата след субкултурния разпад? За да разберем това, трябва да тръгнем от парадоксалнато, но единствено вярно според мен определение: "Държавата е силова групировка, изпълняваща функциите на църква". Наистина, исторически държавата е възникнала, когато един народ е завоювал друг и се е качвал отгоре му като експлоататорска върхушка (тъкмо такъв е бил случаят с прабългарите и славяните). Функциите на църква пък държавата поема някъде около и след Френската революция: тогава обявяват свобода на вероизповеданието, а държавата поема функции като здравеопазване и образование, които преди са били грижа на църквата.

Едновременно възниква национализмът, идеята за дълг пред родината и т.н., тоест човек е бил длъжен да ВЯРВА в държавата - нещо непознато дотогава; в предишната епоха е съществувала само вярност към краля, и то не за всички, а само за онези, които са положили клетва... Но ако хората престанат да вярват в държавата (което неминуемо ще се случи при субкултурния разпад), тя ще остане просто силова групировка - макар по-голяма и по-организирана от другите. Но и това предимство откъм сила и големина може да се изпари бързо, и тогава тя ще остане само една от силовите групировки. И войните между прокурори и бандити например ще ги виждаме като войни между два вида бандити - или два вида прокурори, което впрочем е едно и също... Напомня ли ви това нещо? Някаква реалност, дадена ни във форма на усещания? Е, може би у нас киберпънкът вече е настъпил и държавата е само субект от ранга на СИК, ВИС, ТИМ и ВАЦ.




  Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
  • Моля, придържайте се към темата.
  • Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
  • Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата:

 
< Предишен   Следващ >
© 2008 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature