истината е някъде тук...

Весели празници!

Advertisement

Te Quero SexNature.org

В момента 4 госта онлайн

Усмихни се

Посл. съобщение: 7 hours, 42 minutes ago
  • svetlana : и на теб
  • Kamino : до утре, приятна вечер
  • svetlana : до утре!
  • Kamino : :D
  • svetlana : да да да
  • Kamino : на който не му работи скайпа в редките случай когато моя е включен пише статии за наказание :)
  • svetlana : още утре :)
  • Kamino : да със статии ;)
  • svetlana : ще ти се реванширам, обещавам ;)
  • Kamino : Здрасти

Регистрирай се, за да чатиш!

Премини на кирилица!

Buenos dias






Забравих си паролата
Да се запознаем?

Мъдрост

Мнозина по време на война са елени, а по време на мир - лъвове. - Multi sunt in bello cervi, in pace leones.

Латинска сентенция

 
Начало
Зидаромазачите на Вавилон

Разбъркването на езиците, заради което уж бил замразен строежът на Вавилонската кула, е било съвсем прогресивно явление. Така във всеки случай смятат двама души: фантастът-киберпънкар Нийл Стивънсън и антропологът Борис Поршнев. Да започнем с по-несериозния от двамата - фантаста. В романа "Снежен крах" Стивънсън подхвърля една екзотична идея: шумерските клинописи са били нещо като днешните компютърни програми. (Например като дойде време за сеитба, от храма на земеделието ти донасят плочките с инструкции за сеитба и ти ги изпълняваш.) Нещо повече, според Стивънсън шумерският език е приличал на днешните машинни езици: думите са били всъщност команди, тоест неизпълнението им е било невъзможно.

А смешението на езиците било нарочно организирано от древния хакер Енки, който искал да спре разпространението на мозъчни вируси чрез този команден език, и затова разработил клинописен контравирус, убиващ в човека способността да разбира шумерски... А какво твърди сериозният чичко, тоест антропологът? Горе-долу същото твърди, само че на научен език. Борис Поршнев е известен най-вече с книгата си "За началото на човешката история", излязла чак след смъртта му. Той изследва зараждането на човешкия език и стига до категоричен извод: езикът в началото е служел не за обяснения и не за означаване на предмети, а за командване на другите хора и животни посредством т.нар. интердикция. Иначе казано, прачовеците са си говорели не "Това е чук" и "Това е копие", а "Дий, другарю!". (Майтапа настрана, но Оруел се е показал като тънък познавач на "първобитния комунизъм", макар че според Поршнев "Тпру, другарю!" се е появило преди "Дий, другарю!".)

Тоест първо са възникнали глаголите, при това - в повелително наклонение, и чак след това - съществителните. Поршнев твърди, че прачовекът почти не е можел да противостои на интердикцията, тъй като в онази епоха той е бил невероятно внушаем: късният неандерталец по този показател е приличал на днешните дълбоки олигофрени. И един от най-древните механизми за контрасугестия (контравнушение) е разделянето на езиците: една група хора се отделя езиково от друга, за да не важат за нея командите на втората група. Според Поршнев основен процес на човешката история е изграждането на все по-дебели стени от неразбиране, противостоящи на сугестията, и съответно, на все по-мощни оръдия за пробив на стените от неразбиране... Двадесети век стана прочут със своята комуникационна революция.

При това в споменатата революция влизат не само телефона и компютъра, а и "технологиите за формиране на съзнанието" - пропаганда, реклама, шоубизнес. Психологическата "артилерия" в най-новата епоха се развива по-бързо от "бронята"; императив на времето е всички да са разбрали, до всички да е достигнало, всички да са съпричастни... Само че тези много хубави пожелания в реалността са способни да направят огромни бели. Историците обичат да отбелязват една ситуация от времето на I световна война и малко след нея. Тогава се оказва, че европейците нямат почти никакви навици за психическа съпротива срещу пропаганда по наскоро изобретеното радио, и това ожесточава до крайност уж културните общества на воюващите страни, а по-късно радиопропагандата довежда на власт Мусолини и Хитлер...

Ще подчертая: проблемът не е в лошите чичковци, които стоят отгоре на системата и командват лоши работи. Проблемът е в съществуването на самата система - огромни, управляеми, склонни към истерия обществени мнения, които според мен са доста по-голяма заплаха за мира от обикновените деспоти от саддамски тип. Днешният свят прилича на Вавилон отпреди смешението на езиците, както го описва фантастът Стивънсън - разликата е само, че вместо с клинописни плочки ни управляват с ТВ репортажи и рекламни клипове... За наш късмет обаче нещата са на път да се променят. Ако се съди по всичко, отново се задава смешение - само че този път то е приело формата на субкултурно разпадане на обществото. Резултатът впрочем е същият: хората престават да имат общ език...

Началните признаци на това разпадане са вече налице и предизвикват буря от възмущение сред разнообразните "здрави сили на обществото" (които впрочем са на път да се превърнат просто в още едни субкултури). Загубата на обществена свързаност, бариерите от неразбиране между поколенията и субкултурите, липсата на общ език и общи ценности - всичко това плаши и се възприема като симптом на поредния край на света. Реално обаче това е извънредно положителен процес, дори може да се каже - спонтанна самозащита на обществото срещу прекалената управляемост. Колкото по-малко общи са културните кодове, толкова по-инертно и мъчно възбудимо става "голямото стадо", голямото обществено мнение. Към субкултурно разцепление подтикват обществото най-новите комуникации от типа на Интернет.

Макар сърфиращ в глобална мрежа, човек може буквално да се затвори в собствен "информационен пашкул", да не отвори никоя от милиардите страници, които излизат извън кръга на интересите му и на неговия "тунел на реалността" (по Тимоти Лийри). Получава се, по израза на Сергей Переслегин, феодализация на съзнанието: "...разделяне на света на малка "домашна" област, позната, достъпна и индивидуална за всеки, и външни територии, скрити в мъглата на пълната неизвестност, където е възможно всичко и където законите, усвоени у дома, не е задължително да действат". Интернет, за разлика от телевизията, е в състояние да поддържа огромно разнообразие от "информационни пашкули" (= реалностни тунели), с което неимоверно затруднява управлението на общественото мнение в голям мащаб.

За сравнение, масмедиите предават мозайка от информация с най-пъстър характер, която зрителят обикновено не "филтрира": той само включва и изключва телевизора. Докато сърфистът в Интернет може цяла година да не види нищо за царя или за Бритни Спиърс - а това от гледна точка на старите медии е жива катастрофа! (Естествено, може да гледа и само Бритни Спиърс, което е още по-голяма катастрофа...) Общества, разпаднали се на субкултури, се описват много често в съвременната фантастика - тъкмо такъв е стандартният модел на бъдещето в жанра "киберпънк". В същия "Снежен крах" на Стивънсън е описана Калифорния, където китайци, италианци, руснаци и пр. живеят в свои суверенни квартали със собствени закони, въоръжени сили и дори оръжия за масово поразяване.

Най-интересното е, че федералното правителство на САЩ е просто една от субкултурите, при това силно западнала, а президентът преговаря с шефовете на етническите мафии като със суверенни владетели... Какво става с държавата след субкултурния разпад? За да разберем това, трябва да тръгнем от парадоксалнато, но единствено вярно според мен определение: "Държавата е силова групировка, изпълняваща функциите на църква". Наистина, исторически държавата е възникнала, когато един народ е завоювал друг и се е качвал отгоре му като експлоататорска върхушка (тъкмо такъв е бил случаят с прабългарите и славяните). Функциите на църква пък държавата поема някъде около и след Френската революция: тогава обявяват свобода на вероизповеданието, а държавата поема функции като здравеопазване и образование, които преди са били грижа на църквата.

Едновременно възниква национализмът, идеята за дълг пред родината и т.н., тоест човек е бил длъжен да ВЯРВА в държавата - нещо непознато дотогава; в предишната епоха е съществувала само вярност към краля, и то не за всички, а само за онези, които са положили клетва... Но ако хората престанат да вярват в държавата (което неминуемо ще се случи при субкултурния разпад), тя ще остане просто силова групировка - макар по-голяма и по-организирана от другите. Но и това предимство откъм сила и големина може да се изпари бързо, и тогава тя ще остане само една от силовите групировки. И войните между прокурори и бандити например ще ги виждаме като войни между два вида бандити - или два вида прокурори, което впрочем е едно и също... Напомня ли ви това нещо? Някаква реалност, дадена ни във форма на усещания? Е, може би у нас киберпънкът вече е настъпил и държавата е само субект от ранга на СИК, ВИС, ТИМ и ВАЦ.




  Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
  • Моля, придържайте се към темата.
  • Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
  • Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата:

 
< Предишен   Следващ >
© 2008 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature