Най – интересното при тази граница е, че тя може да се мести и това много често става. Тя може да бъде преначертана. В известен смисъл човек може да преначертае границата на своята душа и да открие в нейната територия неща, за които изобщо не е предполагал, че са възможни, да не говорим, че никога не ги е желал. Най – радикалното преначертаване или промяна на границата се получава в миговете на “върховно тъждество”, когато личността разширява границите на своята самоидентификация до такава степен, че те обхващат цялата Вселена. Можем дори да кажем, че индивидът се лишава от всякакви граници, защото при отъждествяването с единственото “хармонично цяло” изчезват реалиите от типа на “вътрешност” и “външност”, т.е. вече няма къде да се прокара граница.
Има много различни типове граници, както и индивиди, които ги прокарват, но всички те попадат в няколко лесно разпознаваеми категории. Най – често срещаната разделителна линия, която хората прокарват или приемат за валидна, е тази на кожата, обвиваща всеки отделен или цялостен организъм. Това явно е универсално приетата граница между “аз” и “не – аз”. Всяко нещо под кожата е някаква частица от “мен”, докато всичко останало, оставащо извън нея, не е такова. Разбира се, има някои неща зад границата на кожата, които бих могъл да определя като “мои”, но никое от тях не бих възприел като част от моя “аз”. Например различавам неща като “моята” кола, “моята” работа, “моя” дом, “моето” семейство, но определено не се идентифицирам така директно с тях, както е с онова, което е под “моята” кожа.
Ето защо границата, наречена “кожа” е една от най – често използваните разделителни линии. Повечето от нас, които приемат за нещо нормално, че не друго, а нашата кожа служи за граница между “Аз и “не – Аз, прокарваме още една и то в рамките на собствения си организъм. Ако идеята за граница вътре в организма ви се струва странна, то тогава нека ви задам следния въпрос:”Как се чувствате – че сте тяло или че имате тяло?” повечето хора смятат, че имат или по – скоро притежават тяло, така както се притежава кола, къща и който и да било друг неодушевен предмет. Но по този начин тялото вече не ми се струва част от “мен”, а по – скоро попада в графата мое, което автоматично го поставя отвъд границата аз/не аз.
По този начин човек се идентифицира само с една част от своя организъм, тя е известна под най – различни имена – ум, психика, его, индивидуалност. От биологична гледна точка няма ни най – малко основание за подобно разчленяване или по – скоро радикален разрив между тяло и ум, психично и соматично, его и плът, но в чисто психологически план това явление придобива епидемични размери. Разривът между тяло и ум плюс съответния дуализъм е най – фундаменталната характеристика на западната цивилизация. Обърнете внимание на думата “психо – логия”. Самият термин затвърждава предразсъдъка, че човек всъщност е съзнание, но не и тяло.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар