А киберпънкът междувременно ни готви още по-базисно бръкване в мозъка. Например интерфейс за пряко управление на хипоталамуса - мозъчен дял, регулиращ производството на т.нар. невротрансмитери (вещества, влияещи върху проводимостта на синапсите), а също така свързан с хормоналната регулация и с имунната система. Едно такова устройство би дало невероятно управление на емоциите: адреналинът, ендорфинът и прочие ще скачат и падат по команда, а не когато реши външната ситуация... Подобна система на нанотехнологичен принцип е описал Александър Тюрин в романа "Страхуват ли се компютрите от адския огън?". Същото нещо обаче може да бъде направено и на базата на биологична обратна връзка; редица експерименти изясниха, че средният човек лесно може да се научи да управлява волево пулса, алфа- ритъма на мозъка и дори активността на имунната система (изследванията в тази област получиха названието "технойога").
Най-очевадната и опасна, според днешните представи, възможност на тази технология е вулгарният режим "кеф до ламарината" - основно разнищен от братя Стругацки в "Хищните вещи на века". Макар че аз лично предполагам друга масова употреба на това нещо. Например: човек става сутрин, завърта "за разкършване" насам-натам копчето на регулатора (нещо като емоционална гимнастика), после го занулява и отива спокоен на работа - а там вече началникът не го дразни и вбесява, нали регулаторът поддържа всичките вещества на правилно ниво... Такова устройство би намерило употреба и в обучението: невротрансмитерите за мозъка са нещо като високото напрежение за запис в EPROM-чиповете, затова регулаторът може да се използва за импринтиране и реимпринтиране на различни умения и ценности. Но той едновременно може да служи и като защита срещу случаен "презапис", срещу нежелано нахлуване на външния свят/общество в емоционално бронирания субект.
И отново виждаме - от сегашната си гледна точка - селективна невменяемост с възможност за също селективна импринтна уязвимост; отново вместо текущия идеал за човечност се появява диагноза... Изброените вектори на еволюция - от първата към втората сигнална система, от силна към слаба връзка с общността, от силна към слаба внушаемост - могат да се допълнят с още такива, лежащи в сходна посока. Важна е историческата експанзия на абстрактното мислене за сметка на чувственото възприятие (водеща до все по-силно опосредстване дори на считаните за елементарни психични процеси). Важно е преминаването от лична към вещна зависимост (вместо от вожда и шамана, днес поведението ни се регулира от парите).
Още по-важно е, че нараства информационният капацитет на картината на света, както и когнитивната сложност на субекта (която изразява "размерността" на семантичното пространство; човек с висока когнитивна сложност е по-склонен към промяна на стереотипа, към развитие на мислените образи, по-толерантен е и едновременно с това по-слабо възбудим, като съществува и обратна зависимост - в състояние на силна емоционална възбуда когнитивната сложност намалява). Всички тези тенденции на развитие сочат отдалечаване на човека от "естественото" му състояние: земеделието е по-неестествено от лова, индустрията - по-неестествена от земеделието, а информационното производство - по-неестествено от материалното.
Затова и като "светло бъдеще" се очертава безчовечният (или по-точно човеко-машинен) киберпънк, а не някоя хуманна утопия... Трябва да се подчертае, че тези тенденции не са нещо мимолетно - действието им се проследява от палеолита чак до наши дни. Развитието им обаче не е било нито плавно, нито постъпателно, а скокообразно, като всеки "качествен скок" нагоре е идвал като решение на някоя цивилизационна криза (напр. неолитната революция, при която земеделието е заменило лова, или пък промишлената революция). Ако пък за някоя цивилизационна криза не се е намирало правилно решение, непременно е идвал регрес (пример - разпадането на Римската империя, или пък цикличните периоди на упадък и възход в имперски Китай). При това поредната цивилизационна криза - отговаряща на "информационната" революция - ако се съди по всичко, или предстои в най-близко време, или вече е започнала.
Иначе казано, още следващите поколения ги чака качествен скок. За съвременната епоха е характерно, че развитието на комуникационните технологии значително изпреварва възможностите на социума да ги асимилира и "окултури". Изграждането на културни норми, адаптиращи човека към поредната голяма иновация, е бавен процес и в нормални условия отнема поколения (в Европа "окултуряването" на печатната преса е завършило чак в края на XIX в. с въвеждането на масово задължително образование). При това новата технология често е водела до взрив. От Гутенберг следват Дон Кихот и Мартин Лутер (а от последния - религиозните войни в Европа, но и много важната за капитализма "протестантска етика"). През I световна война се оказва, че привикналите горе-долу към вестникарска агитация европейци нямат никакъв имунитет срещу пропаганда по радиото, и това в крайна сметка довежда до Мусолини и по-късно до Хитлер.
Дори телевизията, която на Запад е масов факт поне от 50 години, все още не е достатъчно окултурена - да не говорим за компютъра, Интернет и гореизброените човекомашинни интерфейси, които ни чакат в близкото бъдеще. Широко се твърди например, че разпространението на телевизията е довело до упадък на грамотността. Спадът в качеството на образованието се отбелязва като световна тенденция, при това - много силно корелирана с развитието на електронните медии (в САЩ процесът е по-напреднал, отколкото в Западна Европа, а тя на свой ред е по-засегната от Източна Европа). При това обаче коефициентът на интелигентност на учениците нараства - различни изследвания дават растеж средно с 3 единици за 10 години почти за всички западни страни! Значи имаме не затъпяване, а нещо по-сложно...
Една интересна хипотеза търси вината в рязкото снижаване на възрастта на внушаемост. Според доскорошната детска психология максимумът на внушаемост е някъде към 9-годишна възраст, а към 14-16 години тя рязко спада (което се е приписвало на пубертета). В последно време обаче внушаемостта спада още у 10-11 годишите деца! Предполага се, че това е следствие от информационно "преяждане", най-вече от ТВ (информационната плътност на учебното време е далеч по-ниска). Съществува понятието за психическо стареене, което е свързано тъкмо с количеството погълната информация, и очевидно днес и в бъдеще децата доста рано ще стават "информационно възрастни".
Но според споменатите вектори на психична еволюция това е тъкмо прогрес: внушаемостта пада, скалата на индивидуално развитие се свива, сякаш освобождавайки място в по-късна възраст за допълнителна еволюция, за поява на нов тип информационен метаболизъм - също както характерният за първобитната психика информационен метаболизъм с еволюцията се е изместил в днешната детска възраст... А регресът в образователната подготовка и грамотността идва от това, че образователните принципи, успешни в предтелевизионната епоха, днес са вече неефективни. Телевизията и рекламата са отнели от училището функцията по социализация на детето, при това се е сменил типът социализация - от теоретичен (свързан с усвояване на знания и символни схеми) към симпрактичен (базиран на копирането на моторни схеми - нали ТВ е визуална медия).
За преодоляване на тази ситуация предлагат различни решения. Едно от тях е създаване на "свръхплътна образователна среда", най-вече чрез игрово обучение, така че нужните теоретични схеми да се усвоят преди "втвърдяването" на психиката (т.е. да се възстанови теоретичната компонента на социализацията). Други предлагат да се търсят технологии за импринтиране и реимпринтиране на теоретични навици във вече "възрастната" психика - тоест търсят се по същество психеделични техники за обучение... Но образованието е известно като една от най-консервативните обществени подсистеми (с "характерно време за реагиране" около 50 г.). Така че засега радикални решения не се предвиждат, а междувременно става нещо много интересно.
И телевизията, и образованието изначално са замислени като отрицателни обратни връзки, стабилизатори на обществото: те правят така, че всички хора да работят с едни и същи мисловни схеми, да дъвчат една и съща информация. Но днес двете в комбинация изведнъж се превръщат в положителна обратна връзка, в сепаратор. Младите хора се разделят на две: симпрактично ориентирано мнозинство (със слаба теоретична база, а значи - когнитивно и технологически безпомощно) и теоретически много добре подковано малцинство, което обаче с голяма вероятност остава несоциализирано и дори асоциално. (Завръщането на това разделение, типично за Средните векове, е отбелязано от Умберто Еко и по друг начин - от Нийл Стивънсън в "In the beginning was the command line".)
Натрупва се извънсоциален когнитивен и технологически елит (или по-точно - контраелит), "нормалното" общество от своя страна губи адекватност; а това само по себе си е много явен симптом на наближаващата цивилизационна криза... "Това, което за хората означава край на света, за историята е знак, че настъпва бъдещето" - отбелязват Сергей Переслегин и Андрей Столяров. И наистина, бъдещото винаги идва "с взлом", с катастрофа. За да преминат от лов към земеделие, първобитните хора е трябвало първо да изтребят дивеча и да почнат да мрат от глад. За да премине Европа към капитализъм и индустрия, е трябвало да свърши свободната обработваема земя и "овцете да изядат хората" (Т. Мор).
При това, което е интересно, мощните обществени движения от онова време - най-вече Реформацията - са имали за цел съвсем не индустриална революция, а по-скоро настъпването на царството Божие на земята. Но в резултат на всичко господстващ в Европа става най-мразеният в Средновековието човешки тип - лихварят... Вероятно нещо такова ще стане и при идващата цивилизационна криза. Ще се водят някакви борби по някакви направления (надявам се, борбите няма да са чак толкова жестоки); властите от всички страни и народи - естествено, всяка по своему - ще се мъчат да приближат "светлото бъдеще" (= края на историята?), а в резултат ще се възцари, да речем, киберпънк. И господстващ човешки тип ще стане някакво днешно "дръпнато копеле" в облика, да кажем, на мнемохакер с куп импланти в главата.
Да отбележим, че идващата цивилизационна криза вероятно няма да засяга екологията или "реалната" техносфера. Тя се очертава да бъде криза на информационните обвивки - и по-скоро криза на способностите на човека да се справя с тези обвивки. (А може би обратното - обвивките да не могат да се справят с човека? Сигурно ще го има и едното, и другото, в зависимост от човека...) Да отбележим още, че "положителният" изход от цивилизационните кризи по правило се открива не в културите-лидери (предкризисни лидери), а в периферията. Причината се крие във факта, че водещите страни, като правило, имат мощни регулаторни системи, и в антикризисната еуфория "положителните" тенденции (които, да припомним, изглеждат като отрицателни!!!) биват зарегулирани до смърт.
В нашия случай това означава, че ще се контролират и информационните обвивки, и човешката психика - включително до принудително лечение ("подгонване на човешкия материал"). Докато някъде на периферията регулаторната система ще се окаже твърде слаба, и "пипалата, които бъдещето е пуснало в настоящето" (А. и Б. Стругацки, "Грозните лебеди") ще останат неотсечени. Но коя е тази периферия? Кризата е криза на европейската, или по-точно на евроамериканската цивилизация; нейната периферия - това са и Латинска Америка, и Русия, и Балканите... Значи киберпънкът може да настъпи първо при нас! Тук може да предложим едно интересно умствено упражнение - да се докаже, че днешният обществен строй у нас е "исторически по-прогресивен" от оня, който е в Европа.
При това, естествено, "исторически по-прогресивен" не значи нито по-богат, нито по-"духовен" (понятията "духовен" и "бездуховен", ако се съди по всичко, са производни от "свой" и "чужд"). Прогресивността трябва да я търсим като проява на изброените психоеволюционни тенденции: от силна към слаба внушаемост, от силна към слаба връзка с общността и пр. При това трябва да помним, че критериите за прогрес от днешна гледна точка ще се виждат като симптоми на разложение... (На мен лично ми идва наум изключително ниското ниво на доверие в обществото, стигащо според Андрей Бунджулов чак до "криза на самите механизми на възпроизводство на социалното". Доверието обаче е параметър, който в социалната еволюция постоянно е намалявал: най-високо е то в първобитните племена, където мисленето е магическо, лъжата - невъзможна, а самото племе наподобява тоталитарна секта с вожда и шамана начело...
Така че ако недоверието и разрушаването на обществените връзки у нас са стигнали по-далеч, отколкото на Запад, излиза, че ние сме исторически по-прогресивни от него! Впрочем и на Запад, ако говорим за политиката, доверието към правителствата спада постоянно почти навсякъде - от 40-60% средно през 60-те години до 10-15% в края на 90-те, с едно единствено изключение - Холандия. И още нещо интересно: Холандия е изключение и в онова изследване, където се зафиксираше световно нарастване на коефициента на интелигентност! Аз лично много се изкушавам да свържа тези две неща - растежът на КИ и на недоверието, - но кой знае...)
Впрочем спокойно може да се окаже, че всички тези съображения нямат значение. Тоест не че няма да има прогрес, а обратно: прогресът може да се окаже много по-бурен и да промени човека много по-радикално, отколкото си мислим. Столяров и Переслегин предполагат, че по-нататъшният социален и технологически прогрес ще се изразява не в смяна на обществено-икономически формации, строго разделени от "революции", а в "...извънредно бързо и постоянно обновяване на всички социокултурни конфигурации".
Историкът Агоп Назаретян направо твърди, че цивилизацията "на изхода" на XXI век ще бъде радикално различна от тази "на входа" - примерно както XX век се отличава от неолита. Според него човешката история завършва и започва постчовешката - на Homo Sapiens Autocreator, Самосъздаващия се човек. И също както навремето кроманьонците са изтласкали и унищожили неандерталците, така сега щафетата на разума може да бъде поета (изтръгната?) от някоя нечовешка или човекомашинна форма на разум. Но това вече е съвсем друга история.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар