Силвия беше жена на 40 години. Живееше с красивата си дъщеря  Меги в малък апартамент в един краен Софийски квартал. Дните и минаваха еднообразно. Веднъж Силви излезе със своя приятелка на кафе. В кафенето на съседната маса седеше сам  доста симпатичен господин. Когато седнаха Силвия се загледа в него. Той забеляза този  жест и кимна. Когато  реши да си тръгва, господинът се приближи до масата на двете жени и се представи.

 -Приятно ми е Георги.

Поприказваха няколко минути. Силвия неможеше да свали очи от него. Неразбра как стана но си размениха телефони. После той си тръгна.

 -Как си Слънчице?

Сърцето на Силви трепна. Нима е истина? Нима не сънува? Той се обаждаше. Размениха по няколко думи  и си уговориха среща да се видят на кафе.

 Така започна един прекрасен роман. Но съдбата беше решила друго за тези две нежни души. След няколко месеца те се разделиха. Без да си бяха казали нищо лошо. Просто ей така.

 От този миг насетне Силви се промени. Не се усмихваше. Понякога заставаше загледана в звездите и горещи сълзи се стичаха по отслабналите и бузи.Така мина почти година.

 През един слънчав ноемврииски ден тя седеше тъжна и сама в хола на апартамента си. Беше спуснала дори завесите. Не искаше да гледа слънцето, което се усмихваше през прозореца. В миг тишината беше нарушена от звънливия и щастлив глас на дъщеря и. Тя влетя с поруменели бузи и извика:

 -Мамо, мамичко,  знаеш ли срещнах любовта! -и започна на един дъх  да разказва.

 Отначало Силвия слушаше с лека усмивка на бледото си лице. Постепенно се заслуша внимателно,  усмивката  изчезна от лицето и и тя чу гласът си, който беше леден да пита:

 -Как се казва?

После впери празен поглед в Меги и зачака.

 -Жоро се казва и е фармацефт.

 -Какво? -изкрещя Силви

 -На колко е години този Жоро? Кога е роден?

 -На 32 - отговори Меги. Но защо така се държиш  мамичко? Какво лошо съм направила?

 Тя не отговори веднага. Гласът и беше изчезнал. Тя гледаше дъщеря си с ужас дишайки тежко. От очите и се лееха горещи сълзи. После Силви стана от креслото в което седеше прегърна уплашената Меги и я помоли да ги запознае.

 -Добре мамо, още утре става ли?

 -Утре към 16 часът ще ви чакам. След този разговор Силви се прибра в стаята си и спомените  нахлуха в глават и. Нима беше нейния Жоро, нейния  Аполон? Не, не сигурно е някакво съвпадение. Но след няколко часа тя щеше да разбере.

 На другият ден в определеният час двете с Меги седяха в хола и чакаха Жоро да се появи. Тишината беше нарушена от силният звън. Меги скочи и се затича да отвори. Силвия стоеше примряла с вперен поглед към вратата. Когато мъжът влезе, стаята се завъртя пред очите и и всичко изчезна.

 Тя се събуди в бонична стая. До леглото и стоеше само Жоро.Той държеше ръката и и я наблюдаваше. Когато забеляза,че тя отваря очи, той се наведе и тихо и прошепна:

 -Слънчице, съжалявам незнаех, че Меги ти е дъщеря. Но знам едно през тези месеци търсих теб във всяка жена. Обичам те и ше те обичам до смъртта си. После  я целуна по устните и си тръгна. Силвия не го видя никога повече. Само на рожден ния си ден, получаваше букет рози и картичка без надпис. Но тя знаеше от кого са.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: