Най-великата добродетел е да следваш Дао и само Дао Дао е неуловимо и непостижимо. О, непостижимо и неуловимо е, и все пак вътре има образ. О, неуловимо и непостижимо е, и все пак вътре има форма. О, то е тъмно, мрачно, и все пак вътре има същност. Тази същност е много истинска, и вътре в нея има вяра. От самото начало до днес името никога не е било в забрава. Така разбирам пътя на създаването. Как познавам пътя на създаването? От това.
ДВАДЕСЕТ И ДВЕ
Придобивай и преодолявай; Навеждай се и стой изправен; Изпразвай се и бъди пълен; Износвай се и бъди нов; Имай малко и печел; имай много и бъди объркан. Ето защо мъдрите прегръщат единственото и стават пример за всеки. Без да се излагат на показ, те блестят пред всички. Без да се оправдават, биват различавани. Без да се хвалят, ги разпознават. Без да се изтъкват, те никога не губят увереност. Те не се карат, тъй че никой не се кара с тях. Ето защо древните казват "Придобивай и преодолявай". Празни думи ли са това? Бъди наистина цялостен, и всичко ще дойде при тебе.
ДВАДЕСЕТ И ТРИ
Да говориш малко е естествено. Силните ветрове не духат цяла сутрин. Проливният дъжд не вали цял ден. Защо? Небе и земя! Ако небето и земята не могат да направят нещата вечни, как това да е възможно за човека? Онзи, който следва Дао, е насаме с Дао. Онзи, който е добродетелен, го стига Добродетел. Онзи, който губи пътя, се чувствува изгубен. Когато си насаме с Дао, Дао те приветства. Когато си насаме с Добродетелта, Добродетелта винаги е там. Когато си насаме със загубата, преживяваш я доброволно. Онзи, който не се доверява достатъчно, няма да получи доверие.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ
Онзи, който стои на пръсти, не е стабилен. Онзи, който крачи нашироко, не може да поддържа крачка. Онзи, който се изтъква, не е просветлен. Онзи, който мисли само себе си за прав, не получава уважение. Онзи, който се хвали, не постига нищо. Онзи, който се перчи, няма да издържи. Според последователите на Дао, "това е излишна храна и ненужен багаж." Те не носят щастие. Ето защо последователите на Дао ги избягват.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТ
Нещо, оформило се по тайнствен начин, Родено преди небето и земята. В тишината и празнотата. Само и неизменно. Винаги присъстващо и в движение. Може би това е майката на десетте хиляди неща. Не знам името му. Наречете го Дао. Поради липса на по-добра дума Го наричам велико. Велико, то тече. Изтича надалече. Отишло далече, се връща. Ето защо "Дао е велико; Небето е велико; Земята е велика; Царят също е велик." Това са четирите велики сили на Вселената, и царят е една от тях. Човек следва земята. Земята следва небето. Небето следва Дао. Дао следва онова, което е естествено.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ
Тежкото е коренът на лекото; неподвижното е господар на неуморното. Ето защо мъдрецът, пътувайки цял ден, не губи от поглед багажа си. Макар, че има хубави неща за гледане, той остава безстрастен и спокоен. Защо да трябва господарят на десетте хиляди колесници да играе леко пред публика? Да си лек — това е да изгубиш корена си. Да бъдеш неспокоен значи да изгубиш контрол над себе си.
ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ
Който ходи добре, не оставя следи. Който говори добре, езикът му не греши. Който смята добре, не му трябва рабош. На добрата врата не трябва ключалка, и все пак никой не може да я отвори. Доброто завързване не иска възли, и все пак никой не може да го отхлаби. Ето защо мъдрецът се грижи за всички и никого не изоставя. Той се грижи за всичко и не изоставя нищо. Това се нарича "да следваш светлината". Какво е добър човек? Учител на лошия. Какво е лош човек? Поръчение за добрия. Ако учителят не е уважаван, и ученикът нежелан, ще възникне обърканост, колкото и да е умен човек. Това е загадката на тайната.
ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ
Познай мъжката сила, но задръж женската грижа! Бъди поток на Вселената! Когато си поток на Вселената, винаги верен и неотклонен, стани малко дете още веднъж. Познай бялото, но запази черното! Бъди пример за света! Когато си пример за света, винаги верен и непоколебим, върни се към безкрайното. Познай честта, но запази унижението. Бъди долината на Вселената! Когато си долината на Вселената, винаги верен и находчив, върни се в състоянието на недокоснат каменен блок. Когато оформят блока, той става полезен. Когато мъдрецът го използва, той ръководи. Така: "Големият шивач реже малко".
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ
Мислиш ли, че можеш да завземеш Вселената и да я направиш по-добра? Не вярвам, че това може да стане. Вселената е свещена. Не можеш да я подобриш. Ако се опиташ да я промениш, ще я разрушиш. Ако се опиташ да я задържиш, ще я изгубиш. Тъй, понякога нещата са напред, понякога — назад; понякога е трудно да дишаш, понякога се получава лесно; понякога има сила, понякога — слабост, понякога човек е добре, понякога — зле. Ето защо мъдрецът избягва крайностите, прекаляването и самодоволството.
ТРИДЕСЕТ
Когато и да съветваш управник относно пътя на Дао, съветвай го да не използва сила, за покоряване на Вселената. Защото това ще причини само съпротива. Трънливи храсти изникват там, откъдето е минала армия. Години на оскъдица следват дирята на голямата война. Прави само онова, което е необходимо да се прави. Никога не се възползвай от силата. Постигай резултати, но никога не ги използвай за слава. Постигай резултати, но никога не се хвали. Постигай резултати, но никога не се гордей. Постигай резултати, защото това е естествено. Постигай резултати, но не чрез насилие. След насилието следва загуба на силата. Това не е пътя на Дао. Онова, което върви срещу Дао, бързо му идва краят.
ТРИДЕСЕТ И ЕДНО
Добрите оръжия са инструменти на страха; всичко живо от тях се страхува. Ето защо следовниците на Дао никога не ги използват. Мъдрият предпочита лявото. Войникът предпочита дясното. Оръжията са инструменти на страха; мъдрият не си служи с тях. Той ги използва само когато няма избор. Мирът и тишината са скъпи на сърцето му, и победата не е причина за радост. Ако се зарадваш на победата, тогава ще се наслаждаваш на убийството. Ако се наслаждаваш на убийството, не можеш да изпълниш предназначението си. В щастливи случаи се дава предимство на лявото, в тъжни случаи - на дясното. В армията генералът стои отляво, главният командир - отдясно. Това значи, че войната се управлява като погребение. Когато се избиват много хора, сърдечната болка трябва да бъде нашия траур. Ето защо победата трябва да се разглежда като погребение.
ТРИДЕСЕТ И ДВЕ
Дао завинаги остава неопределимо. Макар, че е малко в безформено състояние, то не може да бъде уловено. Ако царете и господарите могат да го обуздаят, десетте хиляди неща естествено ще им се подчинят. Небето и земята ще се съберат и нежен дъжд ще падне. Хората няма да имат нужда от наставления и всички неща ще поемат по пътя си. След като веднъж цялото е разделено, частите му се нуждаят от имена. Вече има достатъчно имена. Човек трябва да знае кога да спре. Да знаеш кога да спреш - това отклонява бедата. Дао в света е като река, която тече към своя дом - морето.
ТРИДЕСЕТ И ТРИ
Да познаваш другите е мъдрост. Да познаваш себе си е просветление. Да управляваш другите изисква сила. Да управляваш себе си – нужна е мощ. Онзи, който знае, че има достатъчно, е богат. Устойчивостта е знак за сила на волята. Онзи, който остава там където е – устоява. Да умреш, но не и да загинеш – това значи да присъствуваш вечно.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ
Великото Дао тече навсякъде, и наляво, и надясно. Десетте хиляди неща зависят от него; то нищо не задържа. То изпълнява целта си тихо и нищо не изисква. То храни десетте хиляди неща, и все пак не е техен господар. То няма цел; то е много малко. Десетте хиляди неща се връщат към него, и все пак то не е техен господар. То е много голямо. То не демонстрира величие, и затова е наистина велико.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТ
Всички хора идват при онзи, който се придържа към единственото, защото там са почивката, щастието и покоят. Минувачите могат да спрат заради музиката и добрата храна, но описанието на Дао е сякаш безплътно и без мирис, не може да се види, не може да се чуе, и все пак е неизтощимо.
ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ
Онова, което се свива, първо трябва да се разпростре. Онова, което се проваля, първо трябва да бъде силно. Онова, което се изхвърля, първо трябва да се отгледа. Преди да получиш, трябва да дадеш. Това се нарича: "да разбираш природата на нещата". Мекото и слабото надвиват на твърдото и силното. Рибата не може да напусне дълбоките води, оръжията на страната не трябва да се вадят на показ.
ТРИДЕСЕТ И СЕДЕМ
Дао съществува в не-действието, и все пак нищо не остава несвършено. Ако царете и господарите можеха да прозрят това, десетте хиляди неща биха се развивали естествено. Ако те все още имаха желание да действуват, биха се върнали към простотата на безформеното вещество. Без форма няма желание. Няма ли желание, има спокойствие. По този начин всичко ще бъде в покой.
ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ
Истински добрият не осъзнава добротата си, и затова е добър. Глупакът се опитва да бъде добър, и затова не е. Истински добрият не прави нищо, и все пак не оставя нищо несвършено. Глупакът все нещо прави, и винаги оставя много за вършене. Когато наистина мил човек прави нещо, нищо не оставя несвършено. Когато справедлив човек върши нещо, оставя много за вършене. Когато строг началник направи нещо и никой не отговори, той навива ръкави и се опитва да въведе ред чрез сила. Ето защо когато се загуби Дао, се появява доброта. Когато добротата е загубена, се появява милост. Когато милостта е загубена, се появява справедливост. Когато справедливостта е загубена, се появява ритуал. Сега ритуалът е обвивка на вярата и верността, начало на объркването. Познанието на бъдещето е само цветист капан за Дао. То е начало на глупостта. Ето защо истински големият мисли за истинското, а не за повърхностното, за плода, а не за цвета. Ето защо приемете едното и отхвърлете другото.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ
От древността нещата възникват от едно: Небето е цяло и ясно. Земята е цяла и здрава. Духът е цял и силен. Долината е цяла и пълна. Десетте хиляди неща са цели и живи. Царете и господарите са цели, и страната е на крака. Всички тези неща се дължат на целостта. Яснотата на небето го пази от падане. Здравината на земята я пази от разцепване. Силата на духа го пази от изтощаване. Пълнотата на долината я пази от пресъхване. Растежът на десетте хиляди неща ги пази от измиране. Водачеството на царете и господарите пази страната от упадък. Ето защо в скромното се корени благородното. Ниското е основа на високото. Князе и господари се смятат за осиротели, овдовели и ненужни. Не зависят ли те от своята скромност? Твърде много успех не е предимство. Затова не звъни като нефрит, не тракай като каменни камбанки.
ЧЕТИРИДЕСЕТ
Завръщането е движението на Дао. Пораждането е пътят на Дао. Десетте хиляди неща са родени от съществуващото. Съществуващото е родено от Не-съществуващото. Битието е родено от Не-бититето.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар