Мъдрият ученик чува за Дао – и Го упражнява прилежно. Посредственият ученик чува за Дао – и се сеща за Него от време на време. Глупавият ученик чува за Дао – и се разсмива високо. Ако го нямаше смехът, Дао нямаше да бъде това, което е. И затова е казано: Светлата пътека изглежда неясна; Вървенето напред изглежда като отстъпление; Лесният начин изглежда труден; Висшата Добродетел изглежда празна; Голямата чистота изглежда омърсена; Богатството на Добродетелта изглежда не на място. Силата на Добродетелта изглежда крехка. Истинската Добродетел изглежда неистинска. Съвършеният квадрат няма ъгли. Големите таланти късно съзряват. Най-високите ноти трудно се чуват. Най-великата форма няма видима форма. Дао е скрито и няма име. Дао, единствено, храни всичко и го довежда до осъществяване.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДВЕ
Дао роди едното. Едното роди двете. Двете родиха трите. А трите родиха десетте хиляди неща. Десетте хиляди неща носят Ин и прегръщат Янг. Те постигат хармония, като съчетават тези сили. Хората мразят да бъдат "осиротели", "овдовели" или "ненужни", но точно така описват себе си царете и господарите. Защото човек печели, като губи, и губи, когато печели. На което учат другите, на това уча и аз. А то е: "Насилникът ще умре от насилие!" Това ще бъде същността на моето Учение.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРИ
Най-мекото нещо във Вселената надвива най-твърдото. Онова, което е невеществено, може да влезе там, където няма пространство. Следователно аз познавам стойността на не-действието. Да учиш без думи, да работиш, без да правиш – това го разбират малцина.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТИРИ
Славата или Азът: кое е по-важно? Азът или богатството: кое е по-ценно? Печалбата или загубата: от кое боли повече? Онзи, който е привързан към нещата, ще страда много. Онзи, който пести, ще претърпи тежка загуба. Доволният човек никога не се разочарова. Онзи, който знае къде да спре, не си навлича беди. Той винаги ще бъде в безопасност.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ
Голямото съвършенство изглежда несъвършено, и все пак не надживява полезността си. Голямата пълнота изглежда празна, и все пак не може да се изчерпи. Голямата правота изглежда изкривена. Големият ум изглежда глупав. Голямото красноречие изглежда неловко. Движението надвива студа. Неподвижността надвива горещината. Неподвижността и покоят подреждат нещата във Вселената.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТ
Когато Дао присъствува във Вселената, конете изхвърлят тор. Когато Дао отсъствува от Вселената, военните коне ги отглеждат извън града. Няма по-голям грях от желанието, няма по-голямо проклятие от недоволството, няма по-голямо нещастие от това да искаш нещо за себе си. Ето защо онзи, който знае, че достатъчното е достатъчно, винаги ще има достатъчно.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДЕМ
Без да излизаш навън, можеш да познаваш целия свят. Без да поглеждаш през прозореца, можеш да виждаш небесните пътища. Колкото по-далече отиваш, толкова по-малко знаеш. Така мъдрецът знае, без да пътува; той вижда, без да гледа; той работи, без да прави.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСЕМ
В преследването на знания всеки ден се сдобиваш с нещо. В преследването на Дао всеки ден изпускаш по нещо. Все по-малко правиш, докато достигнеш не-действието. Когато нищо не се прави, нищо не остава несвършено. Светът се управлява, като оставяш нещата да вървят по пътя си. Не може да се управлява чрез намеса.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ДЕВЕТ
Мъдрецът няма собствен ум. Той осъзнава нуждите на другите. Добър съм с хората, които са добри. Добър съм и с онези, които не са. Защото Добродетелта е доброта. Вярвам във верните хора. Вярвам и в онези, които не са. Защото Добродетелта е вярност. Мъдрецът е скромен и свит За света той изглежда объркващо. Хората го гледат и слушат. Той се държи като малко дете.
ПЕТДЕСЕТ
Между рождението и смъртта трима от десет следват живота, трима от десет следват смъртта, а онези, които просто преминават от раждането до смъртта, също наброяват трима от десет. Защо е така? Защото живеят на едро. Онзи, който знае как да живее, може да ходи из чуждите земи, без да се страхува от носорог и тигър. Няма да го ранят в битка. Защото в него носорогът не може да открие място, за да го намуши с рога си, тигрите – място, за да го одерат с нокти, оръжията – място, за да го пронижат. Защо е така? Защото в него няма място, през което да мине смъртта.
ПЕТДЕСЕТ И ЕДНО
Всички неща възникват от Дао. Добродетелта ги храни. Материята им дава форма. Околната среда им придава изглед. Така десетте хиляди неща уважават Дао и почитат Добродетелта. Уважението към Дао и почитта към Добродетелта не се изискват. Но те са в природата на нещата. И затова всички неща възникват от Дао. Добродетелта ги храни, развива ги, и се грижи за тях, дава им подслон и утеха, отглежда ги и ги пази. Да създаваш, без да изискваш, да правиш и да не се възползваш, да водиш, без да се намесваш, това е Първоначалната Добродетел.
ПЕТДЕСЕТ И ДВЕ
Началото на Вселената е майка на всички неща. Познаваш ли майката, познаваш и синовете. Ако познаваш синовете, но оставаш във връзка и с майката, това те освобождава от страха от смъртта. Дръж устата си затворена, дръж под стража сетивата си, и животът ти все ще е пълен. Отвори устата си, бъди все зает, и животът ти ще е отвъд надеждата. Да виждаш малкото – това е проникновение; да добиеш мощта – това е сила. Като използваш външната светлина, върни се към проникновението, и така се спаси от вредата. Така се учиш на постоянство.
ПЕТДЕСЕТ И ТРИ
Ако имам само малко разум, ще вървя по главния път, и ще се страхувам единствено да не се отклоня от него. Лесно е да държиш главния път, но хората обичат да бъдат отклонявани встрани. Когато дворът блести от великолепие, нивите са пълни с плевели, житниците са пусти. Някои се обличат в лъскави дрехи, носят остри мечове, затъват в ядене и пиене. Те притежават повече, отколкото могат да използват. Те са разбойнически барони. Със сигурност това не е пътя на Дао.
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТИРИ
Което е със здрава основа, не може да бъде изкоренено. Което е сграбчено здраво, не може да се изплъзне. Ще го почита поколение след поколение. Отглеждай Добродетелта в себе си, и тя ще стане реалност. Отглеждай я в семейството, и Добродетелта ще изобилства. Отглеждай я в селото, и Добродетелта ще нарастне. Отглеждай я в нацията, и Добродетелта ще е изобилна. Отглеждай я във Вселената, и Добродетелта ще е навсякъде. Ето защо гледай на тялото като на тяло; гледай на семейството като на семейство; гледай на селото като на село; гледай на нацията като на нация; гледай на Вселената като на Вселена. Как мога да разбера, че Вселената е такава? Като гледам!
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТ
Изпълненият с Добродетел е като новородено дете. Осите и змиите не го хапят. Диви зверове не се нахвърлят върху него. Хищни птици не го нападат. Костите му са меки, мускулите – слаби. Но хватката му е здрава. Не е изживял единението между мъжа и жената, но е цял. Мъжествеността му е силна. Той цял ден вика, без да пресипне. Това е съвършена хармония. Да познаваш хармонията е постоянство. Да познаваш постоянството е просветление. Не е мъдро да се суетиш насам-натам. Контролирането на дъха води до напрягане. Ако използваш твърде много енергия, следва изтощение. Това не е пътя на Дао. Онова, което върви против Дао, не е дълговечно.
ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТ
Които знаят, не говорят. Които говорят, не знаят. Дръж устата си затворена. Дръж под стража сетивата си. Смекчавай остротата си. Опростявай проблемите си. Прикрий ума си зад маска. Бъди едно със земния прах. Това е първоначалния съюз. Който е постигнал това състояние, не го е грижа за приятели и врагове, за добро и за вреда, за чест и позор. Така, това е висшето състояние на човека.
ПЕТДЕСЕТ И СЕДЕМ
Управлявай народа със справедливост. Води война с неочаквани действия. Стани господар на Вселената, без да се стремиш към това. Откъде знам, че това е така? Защото! Колкото повече закони и забрани има, толкова по-бедни стават хората. Колкото по-остри са хорските оръжия, толкова по-неспокойна е страната. Колкото по-умни и изобретателни са хората, толкова по-странни неща стават. Колкото повече закони и забрани, толкова повече крадци и разбойници. Ето защо мъдрецът казва: Не предприемам действия, и хората се променят. Наслаждавам се на покоя, и хората стават честни. Нищо не правя, и хората забогатяват. Нямам желания, и хората се връщат към добър и прост живот.
ПЕТДЕСЕТ И ОСЕМ
Когато страната се управлява с лека ръка, хората са простодушни. Когато страната се управлява със строгост, хората хитруват. Щастието се корени в нещастието. Нещастието се промъква под щастието. Кой знае какво го чака в бъдещето? Няма честност. Честността става безчестна. Добротата става магия. Човек остава дълго омагьосан. Ето защо мъдрецът е остър, но не реже, прицелен, без да пронизва, прям е, но не без задръжки, блестящ е, но не заслепява.
ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ
В грижата за другите и в служенето на небето нищо не е подобно на въздържанието. Въздържанието започва с отказ от собствените идеи. Това зависи от Добродетелта, събрана в миналото. Ако имаш добър запас от Добродетел, нищо не е невъзможно. Ако нищо не е невъзможно, тогава няма граници. Ако човек не познава граници, той е годен да стане управник. Принципът – майка на управлението държи доброто дълго време. Това се нарича да имаш дълбоки корени и здрава основа, Дао на дългия живот и Вечното прозрение.
ШЕСТДЕСЕТ
Да управляваш държавата е като да сготвиш малка риба. Приближи Вселената с Дао, и злото ще загуби сила. Не че злото ще стане безсилно, но силата му няма да може да бъде използвана във вреда на другите. Не само няма да навреди на другите, но и самият мъдрец също ще бъде под закрила. Така те не се нараняват взаимно и Добродетелта във всеки един ободрява и двамата.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар