Италия постоянно се мержелее на хоризонта като неосъществена мечта. В Активната страна на безкрайността Кастанеда говори за едни престой там в годините на следването му, през който учи склуптура. Без да споменава името на града, в който е отседнал, той се разпростира върху приятелството, което завързал с един чудат и развратен шотландец, който го завежда в някой и друг публичен дом. Истината обаче е друга. Карлос чисто и просто продължава обучението си в гимназията San Ramon в Кахамарка. През 1948 семейство Арана се установява в Лима, в апартамент, в района Porvenir. Карлос е вече на 21 години. Той се записва в националния колеж Nostre Senora de Guadalupe. След това се записва в Академията за изобразително изкуство в Лима. През 1949 г семейството е сполетяно от трагедия. Сусана Кастанеда Новоа умира след кратко боледуване.
Карлос е съкрушен от смъртта на майка си. Той изпитва такава мъка, че отказва да присъства на погребението. В продължение на три дни остава затворен в стаята си, без храна и вода. Тази криза се оказва решаваща. Младият Карлос поставя под въпрос увлечението си по изобразителното изкуство. Вероятно бижутата, които майсторски е изработвал през детството си, са били предназначени за майка му, която е обожавал повече от всичко на света. След драматичното усамотение, може да се каже, че от стаята излиза мъж. Мъж или може би „воин”, за да използваме термина, който по – късно ще вложи в устата на дон Хуан. Карлос си поставя нова цел – иска при първа възможност да емигрира в САЩ, за да се наложи там като художник и скулптор. Той все още се увлича по изкуството от предколумбовата епоха.
Той напуска семейния дом и наема апартамент заедно с двама студенти, които са неговите най – добри приятели: Карлос Релус и Хосе Бракамонте. Последния говори за Карлос с лека насмешка. Той го представя като „ хитрец неизчерпаем на номера, който се издържа основно от комар и е буквално обсебен от желанието да отиде в САЩ. Друг негов приятел е Виктор Делфин. Той се забавлява с безкрайните лъжи на Карлос: „ Беше невероятен лъжец и първокласен прелъстител. Спомням си, че момичетата по цели сутрини го чакаха в Академията по изобразително изкуство. Наричах ме го „златната усмивка” Карлос Арана – университетски Дон Жуан? У студента няма нищо аполоновско. Момичетата обаче примират, когато ниския прелъстител с черна коса ги стрелне с кадифения си поглед. Карлос развива парадоксалното у себе си.
Той обича празненствата и жените, но същевременно проявява забележителен аскетизъм. Не пуши, не пие и се обгражда с тайнственост. Състудентите му не зная нищо за него. Той не им е казал, че баща му живее на две крачки разтояние. Вероятно се е срамувал от този провинциален златар, който по своя воля е избрал скромния живот. Карлос успява да прелъсти една студентка от китайско – перуански произход на име Долорес дел Росарио. Ухажва я в продължение на доста месеци. Момичето обаче държи на честта си и не отстъпва. Но Карлос знае всякакви номера. Като не помагат аргументите, накрая и обещава женитба. Момичето забременява. Месец по – късно Карлос Арана изоставя Долорес.
На 10 септември 1951 младият перуанец, който е на 24 години, се качва в Каляо на товарния кораб Явари заедно с още шестнайсет пътници и заминава без мисъл за връщане. Явари хвърля котва в Сан Франциско на 23 септември 1951 г. Карлос не се е обадил на никого. За семейството си, приятелите, роднините той е чисто и просто изчезнал. Едва след много седмици ще се задоволи да пише на братовчедка си Лусия, споменавайки за тайнствена военна кариера, съпътствана от ранявания и бой. В страните на Латинска Америка никак не са бласклонни към самотните майки. Долорес става за присмех. Дъщеря й Мария е отгледана в манастир. Колкото до Карлос той ще спомене за този случай години по – късно. Връзката му с Долорес става повод за увлекателен разказ, изпъстрен с истини и измислици. В него най – вече ще твърди, че емигрира в САЩ, за да избяга от китайка, която пушела опиум. Понякога споменава и за малко момиче, родено в Бразилия. Ще го кръсти Карлота. Очевидно младият прелъстител изобщо не се притеснява за последиците. По пътя му вече откриваме първите наранени.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар