В УКЛА от есента на 1959 посещава лекции по етнография, водени от Клемънт Миан. Миан е чудесен преподавател. Студентите му го обожават, а лекциите му се ползват с огромна популярност. Именно Клемънт Миан дава на Карлос идеята да отиде в пустинята, за да се запознае с индианските традиции. Сладкодумният професор всяка година сключва със студентите си любопитен договор. Всеки, който успее да се срещне с автентичен индианец и да го интервюира, автоматично получава най – висока оценка. Миан знае, че предизвикателството е голямо. Повечето „туземци” мразят да разговарят с белите. Трудно е да бъдат заговорени, камо ли да бъдат разпитвани за духовния им живот. Клемънт Миан е специалист по шаманизма. В преподаването си набляга на лечителската страна на индианския анимизъм.
Карлос Кастанеда се интересува преди всичко от етноботаниката, която изучава предимно свещените гъби. Той се потапя в изследванията на Робърт Гордън Уосън. Проучва също Уестън Лабар, който публикува през 1959 г една важна творба The Peyote Cult /Пейотовият култ/. Съществува цял един свят между фолклорната измислица на Андриха Паурич и тези истински антрополози, които гледат на изучавания обект по строго научен начин. В групата на Миан има 60 студенти. През пролетта на 1960 само трима от тях успяват да се срещнат с индианци. Един от тях е Карлос. Той проявява изключително умение.
Най – напред се запознава с индианец от племето кауиля в областта Палм Спрингс. После се присламчва към група, която живее в Колорадо. Добър студент той не престава да чука на вратата на Миан, за да му иска съвети и да го осведомява за бързия си и изумителен напредък. За разлика от другите студенти той явно не изпитва никакви трудности да се вмъкне в индианските общности. Дори както изглежда неговите събеседници постоянно го представят на нови свои събратя. Така накрая се запознава с тайнствен информатор, който го осведомява най – вече за свойствата на растението датура. Клемънт Миан проявява изключителен интерес към последователните разкрития на Карлос.
Той никога не поставя под съмнение истиността на твърденията на своя студент: „ Неговият информатор знаеше ужасно много неща неща за растението датура – дрога, използвана от някои калифорнийски племенни групи по време на религиозните им церемонии и която аз и повечето от антрополозите смятахме за изчезнала от 40-50 години”, въодушевено споделя той. Възможно ли е растението датура да продължава да се използва при тайнствените церемонии? Проучването на Карлос предизвиква интереса на изследователите. Дали първенецът на групата обаче казва цялата изтина? Миан отхвърля този аргумент с махване на ръката: „Доколкото знам, цялата тази история с растението дотура не е била публикувана никъде досега...Той очевидно е получил сведения, до каквито антрополизите не са се добрали.”
Кастанеда предава проучването си през пролетте на 1960 и получава най – високата оценка. Пътят му сякаш най – сетне е очертан. Под ръководството на Миан, той въодушевено се ориентира към етноботаниката. В същото време се отдалечава от Маргарет. От януари кавгите зачестяват. Той отсъства с дни. През юли 1960 се настанява обратно в апартамента, който е заемал преди това. В черния фолксваген натрупва книгите си с испаноезична поезия, скулптурите си, биографиите си, накрая слага и пишещата машина. Повече няма да се върне. Запознава се с млада студентка, която работи в библиотеката на УКЛА – Мери Джоун Баркър. Тя става приятелка, а по – късно и любовница на бъдещия писател.
В Джоани няма нищо индианско, тя обаче е прекарала цялото си детство в малкия град Банинг, разположен на границата с резервата Моронго. Малко след срещата им тя го завежда да види мястото. Трийсет години по – късно Карлос Кастанеда ще я представи на последователите си като „първата ученичка на дон Хуан”... Карлос и Маргарет отиват в Мексико през септември 1960 г и узаконяват раздялата си пред представителя на гражданската служба, който ги е бракосъчетал. Мъчителната им връзка обаче не приключва. През есента разпадналата се двойка се запознава с рус атлетичен юначага, който е мормон и се нарича Ейдрийн Геритсън. Това, което се случва остава под въпрос.
В книгата си Магическо пътуване с Карлос Кастанеда Маргарет Ръниан твърди, че се е влюбила в него. Ейдриан Геритсън обаче застъпва друга теза. Карлос Кастанеда го е помолил през 1960 г да направи дете на Маргарет. Договорът бил сключен през есента по време на вечеря в ресторант Индийска звезда в Холивуд, на която присъствали Карлос, Ейдриън и Маргарет. На пръв поглед това твърдение може да се стори съмнително. Защо по дяволите Карлос би искал друг мъж да направи дете вместо него? През 2003 в автобиографичния разказ, за своята връзка с Кастанеда – „Ученичка на чародееца, животът ми с Карлос Кастанеда” Ейми Уолас хвърля нова светлина върху случая, разказвайки, че навремето Карлос си бил направил васектомия. Постъпката му добива смисленост. Във всеки случай тя дава представа за сложните му отношения с Маргарет.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар