В Учението на дон Хуан Кастанеда пише, че уроците на дон Хуан започнали в петък, 23 юни 1961 г. Маргарет обаче твърди, че той тръгва да пътува за пустинята в средата на декември 1960г. Можем да си представим как по време на първите срещи Карлос се е хвалел, че е антрополог и се е представял за изследовател. През юни 1961 той става чирак. В Една отделна реалност обяснява метаморфозата: „През 1961, една година след първата ни среща дон Хуан ми откри, че притежава тайно познание за лечебните растения. Заяви, че е брухо, испанска дума, която може да се преведе като магьосник, врач, лечител. От този момент отношенията ни се промениха, аз станах негов чирак.” Клемънт Миан силно го окуражава. Още през 1961 професора предвижда дори академична публикация. В събота 12 август 1961 г.
Маргарет Ръниан ражда малкия Карлтън Джереми, когото много скоро всички наричат Си Джей. В акта за раждане е записано, че двамата родители са Маргарет Ивлин Ръниан, на трийсет и девет години и Карлос АранЯ Кастанеда, на трийсет и пет. И така твърденията на Ейдриън Геритсън явно се потвърждават. Във всеки случай Карлос Кастанеда се явява законен баща на Карлтън Джереми. Студентът вече прекарва почивните дни от седмицата извън Лос Анджелес. Официално той е заедно с дон Хуан. Мери Джоун Баркър остава негова постоянна приятелка. Карлос безспорно е непостоянен баща. Той не живее с Маргарет, но подържа с нея връзка, основана на болката и се грижи за детето само за кратки периоди.
Въпреки това той много го обича, за което свидетелства следния пасаж в Една отделна реалност: „Знаех в какво се състои сложността на моят живот. Ставаше дума за малкото ми моче. Моето най – съкровено желание се състоеше в това да бъде негов баща. Нравеше ми се мисълта да моделирам хараткера му, да го изведа на разходка, да го науча как да живее, но същевременно ненавиждах идеята, че ще трябва да му наложа своя начин на живот.” Учението на дон Хуан има голямо родство и с науката феноменология. То се основава преди всичко на показването, на постепенното разкриване. Карлос Кастанеда посещава лекциите на един последовател на Едмунд Хусерл – Харолд Гарфинкъл.
Гарфинкъл се интересува от „съгласието” около реалността. Когато повече от десет души заявят, че са видели летяща чиния, съществуването и вече не подлежи на никакво съмнение. Дали обаче летящата чиния е прелетяла наистина над квартала? Реалността в случая до голяма степен зависи от колективизма. Когато коментира виденията на Карлос, дон Хуан набляга на едно основно нещо: в случая не става дума за халюцинации. По – правилно е според него да се говори за различни състояния на реалността. Благодарение на Харолд Грифинкъл Карлос открива Едмунд Хусерл и е въодушевен от него. Хусерл е философ, основател на феноменологията.
Открива ли Кастанеда във феноменологията философското потвърждение на учението на дон Хуан? Разсъждението би могло да се обърне – вероятно Донхуановото учение произтича от прочита на Едмунд Хусерл. Харолд Грифинкъл се оказва строг учител. След първото приемане на пейот през август 1961 г., Кастанеда прави писмен анализ на своите видения. Грифинкъл подлага текста на сурова критика: „ Нямам нужда от обяснения. Представи ми най – подробно само грубите факти, такива каквито са били. Много подробности, това е главното.” Не можем да не отбележим и влиянието на автор като Алан Уотс върху творчеството на Кастанеда. Именно Уотс изследва състоянията на различна реалност в своя труд Това и онова публикуван през 1958 г.
През септември 1964 г малкият Карлтън Джереми постъпва в началното училище. Той е записан в Montessori в Санта Моника – известно, но скъпо учебно заведение. Карлос изнемогва за издръжката на детето. Финансовите затруднения скоро стават толкова крещящи, че го принуждават да напусне УКЛА по средата на учебната година. Той продължава да присъства на лекциите на Клемънт Миан като външен слушател. Хипициклонът вече се задава. В тези времена на културно противопоставяне лозунгът е “drop out” /захвърли всичко/. Хипитата трябва да зарежат предишния си живот и да тръгнат на път. През този период на несигурност напусналия факултета студент е обхванат от съмнения.
Не е ли вече на 38 години? Той продължава да се вижда често с Маргарет, а през 1965 се впуска в нова любовна авантюра – колежка на бившата му съпруга. Карлос постоянно е запращан обратно към собствените си провали. Неуспял художник, пропаднал скулптор, писател в зачатък, прекъснал студент....той трупа поражения. Въпреки всичко се вкопчва в спасителния пояс на писането. Нужно му е да облече в плът натрапчивата си идея. На всяка цена трябва да завърши доклада си и да го предаде на Миан. През есента на 1965 е напълно обезкървен.
Вече няма нищо: нито живопистта, нито скулптурата, нито учението. Остават му единствено пустинята и преструвките. През пролетта на 1966 Маргарет нанася съкрушителния удар. Тя решава да напусне Лос Анджелис, като отведе Карлтън Джереми. Намира си работа във Вашингтон и до лятото се пренася. Според собственото й признание тя иска да приключи с една убийствена връзка. Със заминаването на Маргарет адското свличане го запраща направо на дъното на бездната. Но това може и да е знак за възраждане. Карлос най – сетне е сам със себе си в Лос Анджелес. Страницата е девстевно чиста. В живота му са останали единствено тайнствения дон Хуан и няколко жени.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар