През септември 1967 редакционния съвет на издателството на Калифорнийския университет след едно напрегнато вътрешно разискване взема решение да отпечата ръкописа на Карлос. Клемънт Миан се проявява като разпален адвокат. Той не само защитава научната стойност на труда, но набляга върху търговския му потенциал. Нима една книга, отнасяща се за опита с халюциногенни гъби, няма да привлече хилядите хипита, които в момента се мотаят около университета. Най – сетне на 23 септември 1967г. Карлос подписва своя договор. За него това е изключителен момент. За да отпразнува събитието, той незабавно отива при шивач и си купува нов сив костюм. През ноември заминава за Ню Йорк, а после за Вашингтон. Преди всичко изгаря от желание да види Карлтън Джереми.

Преспективата за скорошното отпечетване на ръкописа го наелектризира. Още повече, че някои професори в Ню Йорк вече се интересуват от него. Не би ли могъл да подготви доктората си в Колумбийския университет, където неговите произведения, които ще стават все по – известни, ще намерят най – добър прием? Книгата влиза в производство. Издателят иска психеделична корица. Първият вариант представлява силует на стар индианец и е вдъхновен от снимки, направени от автора. Карлос категорично го отхвърля. Във втория вариант заглавието е обградено със зелени гущери. Кастанеда обаче търси уважение и отхвърля и този вариант. Накрая книгата излиза със строга корица в бяло и зелено със следното подчертано академично заглавие: „Учението на дон Хуан: пътят на знанието на един индианец от племето яки.”

Така лелеяната рожба се появява на бял свят на 27 юни 1968г. Взривяване на ориентирите. Такава е заявената цел на една ккнига, която е откровено предизвикателство към закономерностите на литературните жанрове. Какво е тя: роман, критично есе, доклад за полево изследване или поетичен манифест? ....”Пълното отсъствие на бележки и забележителната несъстоятелност на анализа разкриват система, която е някъде по средата между сюреалистично видение и шизофреничното бълнуване”, отбелязва Даниъл Си Ноел още в първите страници на своята критична творба „Среща с Кастанеда, отзиви за Донхуановите книги на Карлос Кастанеда” Учението на дон Хуан се явява обикновено есе по антропология.

То непринудено приема вида на дисертация и класически се дели на два големи раздела: Феноменологично описание на срещите с дон Хуан, последвано от структурен анализ. Учението на дон Хуан е най – общо казано хибридно произведение. Но нима замисълът не е порочен още от самото начало? Авторът има претенцията, че представя по обективен начин преминаването в състояние на необикновена реалност. Той обаче не дава никакви доказалтества за съществуването на подобни състояния. Така че читателят може с чиста съвест да си помисли, че Карлос Кастанеда описва халюцинации, предизвикани от дрогата. При тези обстоятелства структурния анализ изглежда донякъде неуместен. Той играе ролята на пледоария в защита на донхуановота виждане.

В тази светлина Учението може да бъде възприето като възхвала на дрогата. По това време младежта настоява за правото си да бъде различна. Калифорния се обявява за епицентър на протестната култура ъндърграунд. В Лос Анджелес концертите на Дорс, Спирит и Лав събират огромни тълпи. Навсякъде в Америка се появяват множество паралелни печатни издания с психеделично оформление. Успоредно с това, кампаниите срещу американската военна намеса във Виетнам постоянно разпалват университетските духове до степен, че започва да се говори за поколенчески бунт, на който явно Калифорния ще даде тон. При тази наелектризирана обстановка Учението на дон Хуан се налага като манифест на хипи поколението. Очевидно книгата дължи успеха си на многобройните чудаци, които безогледно се нахвърлят върху даващите сила растения, препоръчани от дон Хуан.

Много скоро се оказва, че издателството на Калифорнийския университет е направило щастлив удар, тъй като графиката на продажбите расте с шеметна бързина. През лятото Карлос доверява на своя издател Джим Куебек, че вече работи над втора книга. По негов съвет Кастанеда си урежда среща с литературния агент Нед Браун, на когото става най – важният клиент. Фалангата на скептиците все пак остава непреклонна. Нима Университетът се опитва да наложи някаква психеделична мистификация? Кастанеда защитава научността на труда. Той все така има безусловната подкрепа на Клемънт Миан. В началото на учебната година, студентът се връща към учението. За съжаление славата има своето очарование и неудобство. Очаквал ли е Карлос, че някой ден ще дава автографи между две лекции?

Известността променя характера му. Той става подозрителен, дори параноичен. Когато тръгва за Мексико се старее да заличи следите си. Никой друг освен него в никакъв случай не трябва да се доближава до тайнствения дон Хуан. След 6 месеца става ясно, че книгата е на път да бие всички рекорди по продажби. Приемът от страна на академичните среди продължава да е сдържан и контрастира с народното въодушевление. През април 1969г списанието American Antropologist публикува забележителна статия на Едуард Холанд Спайсър. Професор по антропология в университета на Аризона. Спайсър е един от малкото познавачи на племето яки и преценката му е от сериозно значение.

Професорът заявява, че героят дон Хуан не разкрива нито една черта, присъща на племето яки: „Съвършено безпочвено е да се подчертава, както прави заглавието, някаква съществуваща връзка между сюжета на книгата и културните традиции на индианците яки. Самият текст не предоставя никакви данни, които да позволяват да се прави подобна връзка.” Не е ли това измама с търговска цел? Едуард Спайсър подчертава редица смущаващи факти: „Използването на трите растения даващи сила, не отговаря на етнографските познания за индианците яки, а дон Хуан не е описан като човек, който играе някаква роля в живото на това племе. Не е споменат нито един термин на индианците яки, дори във връзка с най характерните схващания за „пътя на знанието” на дон Хуан.”

С други думи, произведението не би могло да бъде представяно по никакъв начин като път на знанието за индианците яки. Със сигурност трябва да го възприемаме като литературен разказ. ...”Литературният талант на Кастанеда успя напълно да ме потопи в нещо, което много приличаше на действително преживяване. С таланта на майстор – романист той използва състоянието на съспензия при разгръщането на образите, както и завладяващо внушение, вместо подробно описание на места и ситуации.” В една полемична творба, излязла през 1993 „ Карлос Кастанеда, академичния опортюнизъм и психеделичното време на шейсетте” Джей Кортни Файкс отбелязва, че Хуан черпи от традициите на племето уикол. За разлика от индианците яки, уиколите използват пейота за религиозни цели.

Антрополог Файкс претендира, че ще прочисти тази научна дисциплина, която Кастанеда и други подобни са замърсили. Той се противопоставя най – вече на психеделичното представяне на индианските религии през 60 години. Той твърди, че дон Хуан е сборен образ и личността му е заимствана от две фигури на племето уикол: Рамон Медина Силва и учителят му дон Хосе Матсува. Карлос обаче е играч. Той поддържа версията си и изобщо не взема под внимание предупредителните светлини. На 26 август 1968г обаче получава писмо, което със сигурност трябва да го е разтревожило. Посланието идва от един от най – големите антрополози в Америка – Робърт Гордън Уосън.

„ Драги господин Кастанеда, Помолиха да ме да напиша отзив за Учението на дон Хуан за Economic Botany. Прочетох книгата и съм впечатлен от литературните и качества и халюцинативните усещания, които сте изпитали....Прав ли съм в заключението си, че никога не сте опитвали от гъбите и дори не сте виждали някакъв вид от тях?” Изречение след изречение обвинителната реч става все по – сурова. Как така Кастанеда е ял гъби в Сонора и Чиуауа, след като те не растат там? Уосън е озадачен и от начините на приемане, които не му се струват традиционни. Най – сетне открито изразява съмнение в съществуването на дон Хуан. Писмото е достатъчно обосновано, конкретно и обвиняващо, за да предизвика незабавна реакция.

На 6 септември 1968 Карлос Кастанеда изпраща на Робърт Гордън Уосън отговор от шест страници, написани на машина. Той изтъква номадския характер на дон Хуан. Признава, че не съществува пряка връзка между учението на дон Хуан и традицията на племето яки. Книгата му изобщо не е трябвало да има подзаглавие: „Пътят на знанието на един индианец от племето яки”. Защо присъства това подвеждащо заглавие? Виновен е издателят и Карлос няма нищо общо с това. Той уточнява, че обучението е било проведено на испански език, но дон Хуан свободно говори езиците на племената яки, юма и мацатеки.

В писмото си Уосън задава въпрос и относно самата личност на Карлос. В желанието си да премахне съмненията, Кастанеда предоставя на профероса някои „биографични” данни, на които не липсва пикантност. Той е роден в Бразилия и е прекарал детството си в Сан Паулу. По – късно е ходил на училище в Аржентина. Истинското му име е Карлос АранЯ. Освен това Кастанеда изпраща на професора множество страници, за които твърди че са от „бележниците със записки”, послужили ли му да пресъздаде срещите с дон Хуан. Карлос обаче никога не успява да убеди специалиста.

Коментари (2)

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: