Втората книга излиза от печат през юни 1971 г и е озаглавена: „Една отделна реалност. Следващи разговори с дон Хуан..” Произведението естествено е очаквано с голям интерес. То се появява , най – меко казано в благоприятна обстановка. Учението на дон Хуан се радва на масов успех. Освен това 1971 е година на бляскавия апогей на движението хипи. През Америка минава ураган, който като че ли не пощадява нищо. Във всяко семейство има по един потенциален бунтар. Карлос Кастанеда се явява нещо като гуру на протестната култура. Той се превръща във водач, учител и месия на едно поколение, завладяно от „новото съзнание”. Той изглежда е решил изобщо да не държи сметка за забележките на Робърт Гордън Уосън. Въпреки критиките продължава да използва определението „яки”.
В дълго въведение обяснява литературния си замисъл, като отново го обгръща с академичност. Връща се към обстоятелствата около срещата с дон Хуан и разкрива самоличността му, като заявява че той всъщност се нарича Хуан Матус. Не без известна жестокост, Маргарет Ръниан отбелязва по този повод, че любимото виното на Карлос е „Матеус”. Името „Матус” има наистина яки произход. През 1926г бунтовния генерал Луис Матус взема за заложник бившия президент на Мексико Алваро Обрегон. Той загива по време на атаката на правителствените войски. Във превратната история на племето яки се прославя един харизматичен герой, изпълнен с месиански видения, който между 1824 и 1833 води яростна борба срещу испанското владичество: Хуан де ла Крус Бандера. Така, че името Хуан Матус звучи познато на всеки човек, който е изучавал трагичната и превратна история на племето яки.
Въпреки касовия си успех, Една отделна Реалност поражда недуомение. Как да оценим този неопределим разказ, който претендира за академична „безпристрастност”, когато изцяло ни потапя в поезията? Противниците се увеличават, раздвоени между бурен смях и гняв, последните порицават комерсиалните машинации на един автор, който очевидно има поразяващо въображение. Професор в “ Duke University” и известен антрополог, Уестън Лабар принадлежи към лагера на противниците. Мнението му не може да не ни заинтригува. Лабар е смятан за един от най – големите американски специалисти по психотропни растения. Карлос се възхищава на работата му и жадно чете книгите му. Какво мисли професорът за произведенията на перуанския антрополог?
Най – малкото, което можем да отбележим, е, че той е още по – безпощаден от Робърт Гордън Уосън. Остро осъжда написаното от Кастанеда и осмива научните претенции в него. Без всякакви увъртания сразява Учението на дон Хуан: „ Приложението, което трябва да бъде „структурен анализ”, разкрива коренна промяна в стила и очевидно е било добавено по искане на академичната комисия, за да се придаде научност на една етнографска работа, която иначе би била неадекватна. Това не удовлетворява обаче нито комисията, нито читателя. Що се отнася до Една отделна реалност, изглежда съществува значителна публика, която харесва изкуствените цветя. Тази публика със сигурност ще бъде очарована от новото творение”.
Според Лабар Кастанеда се боксира на финала в категория популист. „ Поне за читател, който се интересува от психеделичните растения на индианците в Америка от десетилетия, тази отегчителна по своя характер творба, е крайно разочароваща и уморителна, пседоетнографска и интелектуално кичозна”. Уестън Лабар дава воля на гнева си. Други използват унищожителен хумор. Такъв е случаят с Уилям Бъроуз, който прави следния кратък коментар: „ Защо този дон Хуан не избра мен, вместо идиота Карлос?” междувременно Кастанеда е повече от всякога подкрепян от университетските институции. Една отделна реалност бие рекордите по продажби.
В УКЛА всеки ден се получават стотици писма от читатели, а край Хейнс Хол се тълпят хора, за да зърнат този който възприемат като гуру. Кастанеда е вече издаван от голямана издателска къща “Simon and Shuster”, която професионално организира представянето на заглавието. Неин замисъл са серията от лекции пред широката публика през пролетта на 1971г., които обикновено се провеждат в университетски аудитории. В повечето случаи авторът се озовава пред препълнени зали. Той вече е толкова известен, колкото рок звезда и е пазен от внушителна охрана. Пъстрата публика не иска да пропусне нищо. Карлос завинаги е влязъл в Пантеона на протестната култура.
Там той е редом с Алън Уотс, Тимоти Лиъри, Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз.... Джон Ленън е заявил неотдавна: „Йоко е моят дон Хуан.” Учителят най – сетне влиза...и всички недоумянват. Това наистина ли е Карлос Кастанеда, дози дребен притеснителен господин, в сиво сако? Той най – сетне проговаря: „Може ли да изведете навън кучетата?” Много от хипитата водят със себе си лабрадори и хъскита без каишка. Собствениците на кучета напускат залата, ругаейки ядосани нетолерантността на гуруто. Лекцията се оказва суха, научна, студена. Никаква поезия, никаква цветистост, леден доклад на законовед. Въпреки това популярността му не престава да нараства. Много са звездите, които се опитват да влязат във връзка с живия символ на новата култура. Той приема да се срещне с Джанис Джоплин, Шон Конъри, Клинт Истуд и със Стив Маккуин. Всички разказват, че е очарователен и с чувство на хумур. Новото му положение на прочут автор му приляга като ръкавица. След години на бедност, имигрантът вкусва най – сетне от плода на победата.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар