През септември 1971г. Карлос Кастанеда е поканен да преподава в университета в Ървин, малък град в Южна Калифорния. Семинарът, който ще води е на тема: „ Феноменологията на шаманизма”. През този бурен период оспорваният преподавател усилено подготвя докторската си дисертация. Темата й е „Чародейството: описание на света”. Скоро тя ще бъде отпечатана в третата му книга Пътуване към Икстлан. Дванайсет студенти са се записали за семинара в Ървин. В първия ден обаче почти 30 души са се наблъскали в една прекалено малко сграда. Някои са принудени да стоят прави. Но на какво ли не биха били готови само, за да са близо до учителя. В малкото учебно заведение Карлос се отпуска, преобразява се в педагог, а понякоге према образа и на „духовен водач”.
В лекциите му няма нищо традиционно. Той не ги подготвя предварително – задоволява се да споделя собствения си опит. Поетът отново взема надмощие над изследователя – за най – голямо удоволствие на студентите, очаровани от ниския мъж с орлов поглед. Семинарът се оказва неповторимо време. Карлос е непринуден и разкрива същността на мисълта си: „ Преди време смятах, че психотропните дроги играят основна роля. Не и сега. Те чисто и просто са били помощно средство. Дон Хуан ми бе казал, че всичко на което ме е учил, има за цел да бъде спрян светът.” Да се спре светът, т.е. да се излезе от потока на времето, да се премахнат ориентирите за време, за да се проникне в същността на времето. Дрогите позволяват да се набележи една временна картография. Те отварят вратите на възприятието.
Когато обаче тези врати са вече отворени, няма нужда изследователят повече да приема датура, пейот и други субстанции. Кастанеда поучава учениците си да преустановят всякаква своеволна консумация на дрога. Той ги призовава към вътрешно обновление. Нима вратите не могат да бъдат отворени и само със силата на душата? Той продължава често да изтъква „бразилския” си произход, говори за баща си, който бил „виден университетски професор”. Студентите попиват думите му. От 1972г нататък медийните му изяви намаляват. Той вече избира определени журналисти. През пролетта се съгласява да разговаря в кафене Фигаро с една млада журналистка от женското списание Seventeen, Селест Фримън, по това време 24 годишна. Връзката им ще продължи година и половина без да надхвърля рамката на приятелството.
По думите на самата Селест – Карлос става за нея „учител, чичо и приятел”. Писателят постоянно се обгръща с дебела пелена от тайнственост. Ако Селест иска да го види, трябва да му остови съобщение в катедрата по антропология в УКЛА. Няколко дни по – късно той и се обажда от обществен телефон. Връзката им има характер на „посвещаване”. Карлос говори като дон Хуан. Той съветва младата жена. Същевременно обаче я обърква, очарова, екзалтира. Селест Фриман минава за привилегирована. Много са тези, които напразно чукат на вратата на Карлос. Той ще се отдръпне от младата журналистка през 1973г. През този период преустановява публичните си лекции и се съсредоточава върху работата си на преподавател в Ървин.
Семинарът продължава до лятото на 1972г. На него Карлос говори за възможните прилики между учението на дон Хуан и будистките текстове. Накрая завежда групата си в планината на север от Лос Анджелис, за да посетят „място на силата”. Карлос твърди, че дон Хуан е видял това място в свой сън. Той го описва съвсем точно. Намира се недалеч от каньона в Малибу. Сред студентите, които участват в екскурзията са: Роузмари Лий, Ръс Реугер, Джон Уолъс и жена му Рут. Кастанеда води конвоя, който се установява в притихнал пустинен район. Тогава той се впуска в някакъв танц, нещо между бойни изкуства и жестикулиране, който има за цел да „очертае линиите на света”. Студентите с усилие се опитват да повторят движенията.
Небето обаче не се разтваря. Не настъпва слънчево затъмнение. Не се появяват последователи. Всеки се прибира у дома си със смесени чувства. Поведението на Карлос не може да не ни накара да се замислим. Вероятно семинарът в Ървин е повратен момент. От 1971 нататък, той сякаш иска да облече костюма на учител, докато някои от учениците му се превръщат в заслепени последователи. Всъщност в какво се състои учението, преподавано в Ървин? Също както дон Хуан настоява Карлос да следва съветите му буквално, така педагогиката на Кастанеда изисква студентите да възприемат донхуановото кредо. Те трябва да променят всекидневния си начин на живот, така че да могат да доловят необичайните състояния на реалността.
Когато води послушниците си сред природата, Карлос чисто и просто ги прави чувствителни към необичайното. Нали странното не се крие зад уличния ъгъл, нали не всеки може да се превърне в брухо, в курандеро, във воин? Според студентите му в Ървин Карлос притежава свръхестествени дарби и действително принадлежи към категорията магьосници. Джон Уолъс, който впрочем е професор по психология в Ървин, се проявява едновременно като прехластнат последовател и като послушник. Той се запазнава с Карлос през пролетта на 1972г. Писателят ясно му подсказва, че има данни за магьосник. Джон Уолъс разказва по този повод един знаменателен анекдот. Двамата мъже се уговарят да обядват заедно. В часа на срещата обаче Кастанеда не се появява.
Ядосан Уолас, веднага се обръща към асистентката му Роузмари Лий. Тя го успокоява: наложило се е Карлос незабавно да замине за Мексико. Джон Уолъс излиза разведрен от кабинета и се сблъсква…..с Карлос. Не трябва ли да се намира в Мексико? С невъобразима самоувереност Кастанеда отвръща: „Та аз съм в Мексико”. И продължава по пътя си , все едно всичко е наред. Джон Уолъс остава стъписан от този чародейски отговор. И така, Карлос често използва аргумента за въздесъщността си. Способен ли е да бъде едновременно на две различни места? Джон Уолъс иска да му вярва. Маргарет Ръниан многократно намеква, че бившият й съпруг се отличава от обикновение простосмъртни.
Тя споменава необясним случай от 1960г. Маргарет очаква обаждане от Карлос, който се намира в Мексико. Изведнъж чува в кухнята остър трясък, подобен на изстрел . Втурва се да види какво става една кристална купа се е разтрошила на хиляди парчета. Счупването е напълно необяснимо. Купата е била грижливо прибрана в шкафа и никой не я е пипал. На следващия ден Карлос позвънява. Той обяснява, че предишната вечер се е опитал да се свърже с нея. За съжаление линията била заета. И жената прави извода, че в мига в който купата се е саморазпаднала, Карлос Кастанеда е набирал номера й.
Както и да е, писателят очевидно иска да обучи последователи. Можем ли да смятаме, че от 1971г започва да се свормира група, в който вероятно са влизали: Бевърли Мадж Еймс, Маргарет Нието, Катлин Поулман, Мери Джон Баркър, Мериан Симко, Глория Гарвин, Реджайн Тал, Роузмари Лий и Джон Уолас? Носят се разни слухове. Възможно ли е да се създаде приближена група от жени, едновременно чародейки, ученички, сътруднички, съюзнички и любовници? Ейми Уолъс, много по – късно любовница на Карлос, потвърждава съществуването на изключително дискретна група.
Тя смята обаче, че Кастанеда я е създал непосредствено след излизането на Учението на дон Хуан през 1968г. Около Кастанеда кръгът на последователите не престава да нараства. Чираците въодушевено вървят по стъпките на учителя и навлизат в тайните на чародейството. На 3 октомври 1972г Катлин Поулман подава молба за промяна на гражданското си състояние. Тя става Елизабет Остин. По – късно ще приеме самоличността Каръл Тигс. Същата година Бевърли Мадж Еймс приема името Бевърли Еванс. Всеки е готов да заличи собствената си биография за добро или за лошо.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар