От всички книги на Кастанеда тази се смята за най – силната, най – лиричната и най – съдържателната. Някои виждат в нея нещо като творчески апотеоз. С тази книга приключва тетралогия. Тя приключва с трогателния разказ за „изчезването” на дон Хуан след един последен урок за смъртта и възкресението. Какво да мислим за този трагичен литературен и философски край? Индианецът наистина ли умира през 1973г? В Колелото на времето Карлос дава следното обяснение: Сказания за силата разказва за моя пълен провал. В момента на събитията, за които се говори в тази книга, аз преживявах безпрецедентна криза....Дон Хуан току – що бе напуснал този свят, оставяйки след себе си четерима самотни ученици.” Разказът се отнася за последния цикъл от обучението, започнал през есента на 1971г., когато Карлос се впуска в преподавателска кариера в Ървин.
Последната част от книгата е посветена изцяло на практиката „напускане на тялото”. Карлос се отдава на едно последно преживяване. След като се съблича гол, той се хвърля от ръба на бездната. По време на полета надолу тялото му се разпада: „После и главата ми изгуби тежест и всичко, което остана от мен, бе някакъв квадратен сантиметър късче, зрънце, подобно на камъче. В него бяха съсредоточени всичките ми чувства: после късчето сякаш се взриви и в един миг се разлетях на хиляди парчета...Аз бях самото съзнание.” Няколко секунди по – късно той отново е на скалата. И пак трябва да скочи, за да „разтвори крилете на възприятието и да докосне едновременно тонала и нагуала”. И така всеки скок го отвежда все по – далече по пътя на нагуала. Карлос се подготвя за последния скок.
Този финален скок ще бъде извършен заедно с дон Хуан и дон Хенаро, който се обръща не само към Карлос, но и към един друг ученик, наречен Паблито. „Може би някой ден той отново ще влезе в очите ви.” Настава и часът за последния скок, който съвпада със здрачаването, „пролуката между световете”: „Дон Хуан и дон Хенаро се отдалечиха и като че ли се стопиха в мрака. Паблито ме държеше над лакътя и ние си казахме сбогом. После някакъв странен порив, някаква сила ме накара да се затичам с него към северния ръб на платото. Усещах как ръката му ме държи, когато скочихме, после бях сам.” Мистичната смърт на Карлос съвпада ли с „реалната” смърт на дон Хуан? „Сам” е запомняща се дума. Карлос не ще може повече да разчита на своя водач. Той ще трябва съвсем сам да си проправя път към нагуала.
Сказания за силата е разказ за възкресението. Старият човек е мъртав. Карлос ще разпери криле и на свой ред ще стане магьосник. Произведението излиза от печат през октомври 1974г. На 27 октомври Елза Фърст публикува в Ню Йорк Таймс рецензия за Сказания за силата под заглавието: „ Дон Хуан е за Карлос Кастанеда това, което Карлос Кастанеда е за нас”. След излизането на Сказания за силата през 1974г. Кастанеда на практика става недостъпен. Следите му най – неочаквано се появяват на 5 май 1974г., когато посещава индийски „мъдрец” ползващ се с голяма популярност в САЩ и пъддържник на автентичната традиция: Свами Муктананда. Пътят на този човек роден в Индия е показателен. Роден през 1908г., Муктананда е „открит” през 1970 г от един американски гуру, Ричард Алпърт или Баба Рам Дас.
Използвайки славата на Рам Дас, Муктананда за кратко време събира тълпа хипита. Движиенито му за медитиране „Сидха йога” бързо пуска корени на територията на САЩ. Много скоро Свами Муктананда ръководи 31 ашрама и места за медитиране разпръснати из целия свят. Този дребен брадат мъж облечен в оранжево, пътува само с частен самолет и в черна лимузина. Сред неговите най – прочути ученици през 70 години фигурират един бъдещ губернатор на Калифорния, известни певци и астронавта Едгар Мичъл. Колкото до координаторката на големия ашрам в Оукланд, Калифорния, Ерика Хъгинс, тя е бивша ръководителка в партията на „Черните пантери”. Свами Муктананда защитава чистотата на традиционата йога.
Според свидетелствата на бившите ученици обаче Муктананда се е възползвал от положението си, за да прелъстява млади момичета, живеещи в неговите ашрами. Младите последователки не смеели да отблъснат този, когото смятали за светец, проповядващ въздържание. Гуруто умира от сърдечен удар през 1982г. И така на 5 май 1974г. – срещата се осъществява благодарение на посредничеството на Кати Спийт и Клаудио Наранхо. Тя става в един ашрам в Пидмонт, Калифорния. Джинендра Джей изпълнява ролята на преводач. Когато четем разказа за срещата, си даваме сметка, че Кастанеда се поставя на равна нога с индийския учител: „През целия си живот дон Хуан е имал само двама ученици – и аз съм единият от тях.
При това те идват при него, чак когато е на преклонна възраст, на 80 години” , заявява той още в началото. Муктананда иска да узнае повече за този духовен учител, който доста напомня за индийски гуру: „Дон Хуан още ли е жив?” Карлос не се поколебава за секунда и „събужда” мъртвеца: „О, да!” Муктананда предлага да се срещне с него. Събеседникът му обаче е уклончив: „Той никога на идва в САЩ. Много обича да пътува, но не напуска Мексико.” Ясно се вижда, че сред вулканичността на 70 години „съдбата” на дон Хуан все още не е решена.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар