Шестата книга на Карлос Кастанеда е отпечатана през май 1981г под оригиналното заглавие The Eagles Gift. В началото на книгата авторът отново за кой ли път изтъква качеството си на университетска личност с вече изтъркания припев: „Аз съм етнолог, но това не е етноложки труд в истинския смисъл на думата”. Той признава, че се провалил в научния си замисъл. Нали е решил да усвоява практиката? Той набляга също и на понятието „група”. Карлос изражда списъка на тези, които съставят групата: „Върнах се в Мексико, където открих, че дон Хуан и Дон Хенеро имат девет други чираци – пет жени и четирима мъже. Най – възрастната жена се наричаше Соледат; следваше Мария – Елена, преименувана на Ла Горда; другите три жени – Лидия, Роза и Жозефина бяха по – млади и ги наричаха „малките сестри”.
Четиримата мъже са подреждаха по възраст така: Елихио, Нестор, Бениньо и Паблито. Списъкът обаче нараства и се променя. Ето че се появяват нови герои: жаната – нагуал, Емилито, Хуан Тума, Марта, Тереса, Сулийка, Соила, Силвио Мануел, Сесилия, Делиа, Кармела, Ермелинда, Висенте, Нелида и Флоринда. Дали тези герои съответстват на хората, които населяват всекидневието на Карлос и представляват „близкия кръг”? Много е възможно. Измислица и свръхреално се препритат. Самият Карлос се оставя да бъде наричан „нагуала”. И чрез семантично приплъзване терминът „нагуал” вече означава не само това, което е отвъд разума, но и този, който прониква в отвъдното.
В предишната книга той вече е подхвърлил мисълта, че дон Хуан се е определял по подобен начин. Дарът на орела все пак съдържа някои и друг бисер. Между два брътвежа се потапяме отново в тази „друга реалност”, която авторът съумява да опише с прости думи, което я прави още по – истинска. Голяма част от книгата е посветена на разказа за любовната история с Ла Горда. Споменавайки дон Хуан и някогашното време, Карлос разкрива, че старият човек е обичал най – много от всичко поезията на Сесар Валехо. От страница на страница Хуан ту се появява, ту изчезва, в противоречие на всякаква хронология.
Дон Хуан обяснява в какво се състои дарът на орела: „Силата, която управлява съдбата на всички живи създания, се нарича Орелът, не че тя самата е Орел или че е свързана по някакъв начин с птицата орел, а защото се представя на чародееца, който я „вижда” под формата на огромен орел, катраненочерен, с горда осанка, необятен като безкрая.” Орелът олицетворява божественото начало, възприемано по – скоро като принцип, отколкото като съзнание. В края на краищата Дарът на орелът не предизвиква никаква полемика. И точно в това е драмата. Творчеството на Кастанеда вече нито притеснява, нито вълнува някого. То е напуснало традиционната книжарница, за да се озове на рафтовете за езотерична литература.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар