„Три четвърти от всички неудачи и недоразумения по света ще изчезнат, ако се поставим на мястото на нашия противник и разберем неговата гледна точка. Ние или веднага ще намерим съгласие с него, или ще мислим със снизходителност за него.“
Възможно е през този период писателят да е подсилил структурата на тайното общество, което го заобикаля и пази. На 21 септември 1981г той дава пълномощно на Реджайн Тал, която отсега нататък може законно да го представлява. Преплитат ли се духовното и земното? В очите на младите момичета, които го заобикалят и обичат, Кастанеда често изглежда като баща и съветник. Пати Партин, наречена още Нъри Алегзандър, е негова любимка. Той следи за учението й и я насърчава да запише икономика в УКЛА. Катлин Поулман, наречена още Каръл Тигс, взема свидетелство за правоспособност по акупунктура. Ученичките на нагуала не се задоволяват с приемането на псевдоними или с промяната на самоличността.
Те трябва също да прекъснат всички мостове, да забравят за семейство и приятели: „ We dont need freeeeends” („Не се нуждаем от приятели”), повтаря Карлос, като набляга на провлачеността на английската дума, означаваща приятели. Реджайн Тал, наречена още Флоринда Донър, се налага като главатар на групата. Тази дребна руса жена, чийто тотем е жабата, от 1970 г учи антропология в УКЛА. Тя публикува през 1982 произведение, което привлича вниманието: „Сабоно: посещение в един далечен магически свят, скрит в сърцето на южноамериканската джунгла”. В много отношения този „научен” доклад подражава на Кастанедовия стил.
Флоринда до такава степен се е смесила с индианците, че започнали да я приемат за шаманка. През 1983 г обаче Ребека Би Де Холмс заявява в нашумяла статия в списание American Antropologist, че съществуват смущаващи прилики между произведението на Флоринда Донър и книгата на Еторе Биока: „ Йоноама – разказ за едно бяло момиче, отвлечено от индианците на Амазонка”, която разказва историята на Елена Валера, млада жена, отвлечена от венецуелските индианци. И така написаното от Флоринда Донър се оказва също толково спорно, колкото и творбите на Кастанеда. Ученичката върви по стъпките на учителя. През целия си последващ живот младата жена ще говори лъжи и ще скрие автобиографията си под куп измислици.
Карлос остава близък с Ейми Уолас. Спомняме си че той се запознава с дъщерята на Ървинг Уолас през лятото на 1973г. Оттогава никога не е прекъсвал връзката с нея. Редовно й се обажда и пише, интересува се как е, разказва й за своя живот. През 1983г тя получава странно телефонно обаждане. На отсрещния край на линията е Карлос. Той изглежда напълно отчаян. Ла Горда току – що е починала и той оплаква мъртвата в изблици на невероятна искреност. Ейми Уолас няма никакво основание да се съмнява в съществуването на Ла Горда. Тя е трогната. Значи този мъж е способен на страдение и е уязвим? Тази мъка не може да не ни заинтересува.
Нима Карлос е до такава степен убеден в истинността на своите герои, че чак ги оплаква, когато ги е убил на книга? По отношение на Ейми Уолас Кастанеда проявява очарователна черта на характера. От деня в който я е срещнал, когато тя е била 17 годишна, той знае, че му е предопределена. Отогава проявява невероятна настойчивост. „Сливането” в края на краищата ще стане чак през деветдесетте години. През 1984г. Кастанеда е потърсен от Федерико Фелини. Режисьорът мечтае да пренесе на екрана Учението на дон Хуан. Той се свъързва с Александро Йодоровски и го кани да напише сценария. Фелини се сблъсква обаче с големи трудности. Той не успява дори да установи връзка с Карлос Кастанеда. Заминава за Лос Анджелес и напразно се опитва да си уреди среща. Нагуалът остава недостъпен. Срещата не се осъществява. Карлос не за пръв път е ухажван от филмовите среди. Оливър Стоун например дава на филмовата си къща името „Ixtlan Films”.
Коментари (9)
1. Написано от Kamino, on 20-10-2008 02:36 Не ми се иска да се получават конфликти: кастанедианци срещу анти...Карло и Кастанеда. Но май на там отиват нещата. Реалността е, че някои хора са се занимавали сериозно с Индианската култура и с Индианистиката като наука. Другото, което също е реалност е, че повечето хора имат понятие за индианеца, индианката и за техния живот само от филмите и книжките за каубойци и индианци, в които влиза е Карло-каубоя. Знаех си, че Black Wolf ще се поузъби с усмивка на пред-предната реплика. Знам и че кастанедианците няма да останат безучастни. Все пак още съм Админ тука, ако превърнете сайта в бойно поле на кастанеда анти кастанеда ще ми се наложи да взема мерки - като същинска Амазонка, за сега само ще се усмихна, но...после не се знае...:) Написах и един коментар пак в тази категория по статията "Болестта" не обърнахте внимание на това...нищо
2. Написано от Black Wolf, on 20-10-2008 02:18 Ами не е нужно да четеш 10 книги, за да разбереш, че имаш пред себе си тотална измама и мошеничество. И една е достатъчна. Разбира се, трябва да имаш поне малко здрав разум - нещо, което при повечето кастанедианци е твърде дефицитно.)))
3. Написано от ГГП, on 18-10-2008 20:01 Абе защо пишете за Крлос Кастанеда като не познавате до край книгите му.Колко е лесно да тръгнеш след някой който плюе.
4. Написано от Black Wolf, on 18-10-2008 08:48 Имала си такива усещания, защото ти е светнала "червената лампичка".))) Уви, при повечето хора не работи.) Лично аз, когато се сблъсках с ГъстаНеда вече имах известно понятие и от окултизъм, и от източни учения, и от други неща и много лесно видях, че: 1. Това са нефелни работи 2. Че са скълъпвани от най-различни места
За щастие, имах и някаква представа за "индианската магия" и видях, че това на КК са тотални глупости. КК тръгва отначало с намерение да експлоатаира именно тази тема (точно тогава е почвала да става модерна), но когато го изобличават в лъжи, бързо сменя посоката - и го изкарва съвсем отделно учение. Просто се чудя на наивитете на хората, които все още вярват в тези неща.
Както и дае. Има една книга на Ричард Де Мил (те са всъщност две киниги, или една в 2 части - както го погледне човек), която е още по интересна. Там има интервюта с доста хора и някои показват конкретните книги, учения, школи, от които КК е вземал парчета и е скалъпвал "учението" си. )))
5. Написано от Kamino, on 17-10-2008 14:29 И аз не знам по каква причина така и не успях да прочета дори всичките му книги на Карло. Стигнах само до Истклан и то едвам.... И после зарязах томчето, някъде в дълбоките ъгли на библиотеката. Честно казано докато четях тези първи три книги изпитвах неприятни емоции, усещането че чета пълни щуротии. Но си казвах "ше го дочета поне за обща култура да знам кой е този и какво е писал". След това се оказа, че трябвало да прочета първо кака Фло, започнах я....още по-зле, нея дори не можах да стигна до края на книгата. Имайки предвид колко неприятен като автор ми беше Карло, Флоринда дори не си направих труда да я купя. Вече имах интернет и се опитах да я чета в нета. Имам много силна интуиция, просто усещам, когато нещо е шарлатания и измама и цялото ми същество като се бунтува срещу тази литература как да я прочета. Накрая ми попадна книгата на Кристоф Бурсайе: "Карлос Кастанеда - Истината за лъжата". Нея я прочетох с удоволствие, с усещането, че чета това, което през цялото време съм подозирала - истината за шарлатанията, за това как се става милионер на гърба на заблудени хора.
6. Написано от Black Wolf, on 16-10-2008 22:58 Тези дето тргват да летят са малко. Доста повече обаче четат, правят упражненията на тансегрити, вярват си и откачат. Това е опасното, защото зарибяването е тотално... )))
7. Написано от Kamino, on 15-10-2008 21:12 На мен вече кака Фло и бате Карло са ми почти безинтересни. Изпитвам някаква досада към тях като към есенни мухи, които едва, едва бръмчат през циганското лято. :) Дори се забавлявам като се сетя как преди година-две с огромен плам и жар бях тръгнала на някакъв кръстоносен поход. С което придавах значимост на иначе незначителното им присъствие в моя живот. Единственото все още обезпокоително около тях е, че млади хора вярващи на техните писания се изкушават да "летят", което свършва трагично на дъното на някоя пропаст. Но и това си е въпрос на личен избор и решение.
8. Коментар? Написано от Black Wolf, on 15-10-2008 20:39 Защо да говорим за това дали някой кще се осмели? )) Когато зачетох тази книга на Фл. Донер, още в началото разбрах, че става въпрос за някаква измама. Просто бях чел това-онова за яномамите и... историята на Флоринда беше очевидно съшита с бели конци, и тко с губерка. )))
По отншение на яномамо самият Наполеон Чаньон бе атакуван преди няколко години по доста директен начин. Във всеки случай, препоръчвам да прочетете "Yanomamo: the Fierce People". Има го в някои библиотеки у нас (Народна, НБУ и пр.)
9. Написано от Kamino, on 10-07-2008 02:51 Как пък никой не се усмели да напише един коментар на категорията "Лъжата Кастанеда". И как ще посмеете, кака Фло Грау е била доста по-жестока, цинична, садистична и зла и гадна в сравнение с Карло Арана... Супер екип са били и в 21 век тези чудовища съществуват, но няма да им споменавам имената, четете то от само себе си става ясно...
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Коментари (9)