Появата през 1991г на „Живот в сънуването” на Флоринда Донър не е съвсем случайно. Групата на Кастанеда се е оформяла досега съвсем подмолно, подобно на тайно общество. От 1990 нататък Реджайн Тал, Мериан Симко и останалите очевидно желаят не само да излязат на светло, но и да разпространяват посланието на нагуала. Младите жени изнасят серия от публични лекции, повечето, от които се провеждат в ню ейдж книжарници. На тях те правят енергично пропаганда чрез личния си пример. Нима всеки среден американец подобно на тези последователки на Кастанеда, не може също да поеме по пътя на воина и да стане брухо?
Тези събрания привличат големи тълпи, а не рядко хората се трупат чак на тротоара. Ейми Уолас подържа постоянна връзка с Карлос. Младата жена е преживяла тежки изпитания. Баща й е починал от рак през 1990г. Тя току що се е развела. В момента живее в Бъркли и продължава да се интересува от различни духовни учения. През 1991г телефонът на „предопределената” започва да звъни в твръде неподходящ момент. Ейми току – що е открила в дома си гнездо на прилепи. В момента общински служител се опитва да ги пропъди. Обажда се Карлос, който проявява нежност, загриженост и приятелско отношение.
Според него Ейми трябва да събере всичките си сили и да спре потока на мислите си, за да внуши на прилепа да се махне. Кастанеда добавя, че усеща присъствието на призрак. Баща й обикаля из къщата. Трябва да бъде прогонен. Това телефонно обаждане се оказва от голяма полза. Нагуалът неусетно е потопил Ейми Уолас във въображаем свят. Дали младата жена не притежава неподозиран талант? Дали не е надарена със сили? Думите на Карлос я успокояват. Без да си дава сметка тя сама се вкарва в капана. През следващите седмици присъства на лекции на Каръл Тигс.
Късно вечерта Каръл и Флоринда оглеждат жилището й. Младото момиче притежава собственоръчно написани писма от големи писатели, които й е подарил навремето нейният баща. Флоринда й заповядва да ги хвърли в кофата за боклук. Това е цената, която трябва да плати, за да стане чародейка. По – късно те ще поискат от нея да скъса с най – добрата си приятелка. Малко по малко Ейми Уолас забравя предпазливостта, загърбва всякаква критичност и позволява да бъде откъсната от всички. Ейми постепенно затъва в един сектантски свят. Тя обаче е очарована от този магически паралелен свят, в който мисли, че ще израстне.
Една вечер Каръл Тигс й обяснява, че отскоро носи у себе си „предизвикателя на смъртта”. В космологията на Кастанеда това тайнствено създание минава от душа в душа и по този начин осигурява своето безсмъртие. Никой не помисля да оспори твърдението на Тигс. Тази вечер тя в действителност е предизвикателя на смъртта. Друга вечер Флоринда обяснява най – сериозно, че Карлос вече няма нужда да чете. За да се проникне от съдържанието на една книга, му е достатъчно само да спи върху нея... Самият Кастанеда вярва ли си вече на лъжите и прекрачил ли е невидимата граница? Със сигурнос.
Довчера писателят е бил своеобразен творец и художник на свръхреалното. Днес лицето му гримасничи и в него изпъкват отблъскващите черти на ръководител на секта. Възползва ли се Карлос от доверчивостта на последователите? Истината е, че налага на своите последователи строго сексуално въздържание, докато той самият ненаситно ползва харема си от жени – воини. В „ Ученичка на чародееца” Ейми Уолас описва най – подробно собственото си влизане в Ада. Флоринда Донър много скоро се опитва да я убеди да прави любов с Карлос. Ейми е на 35 години, а Кастанеда на 63.
Идеята да се люби с мъж много по – възрастен от нея не я привлича. Флоринда обаче е неизчерпаема на аргументи. Кълне се, че самата тя се е отдала на ....дон Хуан, когато е била на 17 години. Разбира се никой в групата не се съмнява в съществуването на стария мъдрец. Ейми Уолас много скоро е поканена в Лос Анджелес, в едно танцово студио в Санта Моника. Карлос редовно събира тук своите ученици на урок по бойни изкуства. Групата наброява 12 ученици. В практикуването на бойните изкуства няма нищо изненадващо, нито ново.
От 1974 до 1989г. Карлос и групата му посещават курсовете по кунгфу на прочут учител: Хауард Лий. В тази връзка съществува един странен документ. През ноември 1974г. Флоринда Донър (Реджайн Тал) и Ана-Мари Картър (Мериан Симко) се обект на обстоен материл в списание „Самурай” под красноречивото заглавие: „Пътят на каратето, основни принципи на женското нападение – защита”. Двете жени са смятани по това време за пионерки в женското карате. На снимките те са в бели екипи с черни колани, а за Кастанеда не се споменава нито дума.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар