През 1992г. Кастанеда създава дружеството „Cleardreen Incorporated”, в която официално работят 14 души и чиято задача е да представя чародейските движения, наречени “tensegrite” („успокояване на напрежението”). Той обяснява новото си поведение така: „В края на краищата успях да приема това, което дон Хуан наричаше моя съдба.” Карлос е последния представител на потомството на нагуалите. На него се пада задължението да предаде знанието. По какъв начин обаче? „Преди всичко си зададох ключовия въпрос – какво трябва да направя за чародейските движения, които се най – прагматичната и функционална страна на Донхуановото знание. Реших да подновя уроците по чародейски движения и да науча на тях всеки, който би пожелал това.”
„Успокояване на напрежението” е наименованието на обучението в „чародейски движения”: „Нарекох този нов вид движения “tensegrite”, използвайки архитектурния термин, който означава „строителна конструкция”, при която се използват елементи на опън и на натиск така, че всеки от тях функционира максимално ефикасно и икономично.” Английския термин веднага е депозиран като търговска марка на едно от дружествата, контролирани от Карлос: „ Laugan Productions”. Плодовитият автор и архитет Ричард Бъкминстър Фулър (1895 – 1983) също е използвал този термин, около който създава прочутата теория „ Синергизми, проучвания в геометрията на мисленето). Неговите последователи протестират срещу това присвояване на термина от Кастанеда. Какъв е обаче произхода на думата “tensegrite” в смисъл, който влага Кастанеда?
Знаем, че Карлос и последователите му практикуват бойни изкуства от началото на 70 години. Хауард Лий, който дълго време е учителят на Кастанеда в тази област вероятно е изиграл решаваща роля в създаването на двигателна техника, която очевидно заимства от множество традиции. От 1992г насам Кастанеда се опитва да я наложи с помоща на много реклама. Той нарежда на чародейките да продължат с разяснителните лекции: Флоринда Донър, Тайша Абелар и Каръл Тигс са главните посланички на тази кауза. Създава платени семинари по „успокояване на напрежението”, водени от своеобразна чародейска група: чакмули (chacmools).
Първия от тях се провежда през юни 1993 г в един известен ню ейдж център в Аризона. Взетите юридически мерки са на висотата на новите амбиции. Наред с „Cleardreen” се появяват и изчезват множество други дружества. Едно от тях отговаря за аудиовизуалните авторски права. Става дума за „Laugan Productions Incorporated”, чиито управителки са Мериан Симко (Тайша Абелар), Катлин Поулман, която в момента е заменила псевдонима Каръл Тигс с Мъни АранЯ и Реджайн Тал (Флоринда Донър). Лансирането на успокояване на напрежението съвпада с излизането на нова книга „Изкуството на сънуването”. Кастанеда дотогава е избягвал някои понятия, но сега приема да бъде свързан публично с „шаманизма”.
„За да дам определение на знанието му, по внушение на дон Хуан избягвах използването на антропологическа класификация, тоест на термина „шаманизъм”. Винаги съм го определял с термина, който той използваше за момента: „чародейство”. След зряло разсъждение обаче си дадох сметка, че това название внася по – голяма неяснота в и без това мъглявия феномен, който ми представяше по време на своите уроци.” Карлос предлага на ученицете си да променят възприятието си, за да достигнат до това състояние на внимание, което той чрез антифраза нарича „сънуване”. В този паралелен свят ориентирите изчезват и всичко е възможно. Последователите вече практикуват внимателно разрушаване на всекидневието. Именно този своеобразен начин на възприемане на живота ги прави толкова привлекателни и толкова смущаващи.
Карлос дава думата на дон Хуан, който за пореден път е възкръснал от мъртвите. Сега той обяснява от къде води началото си потомството на нагуалите: „....Древните чародейци са познавали своя апогей преди три хиляди години.” Преди цели три хиляди години? Карлос се усъмнява в една толкова славна генеалогия. И си навлича гнева на индианеца: „Дон Хуан поклати глава от изумление, ако не и от възмущение. „Когато си изправен пред тази невъобразима неизвестност там нейде, каза той, сочейки с пръст около себе си, не си губиш времето с жалки лъжи.” Карлос да лъже? Никога... Както обикновено книгата изобилства с очарователни внушения. Човек трябва да се пази като от чума от „лабиринта на здрача”. Няма нищо по – опасно от полумрака.
По – нататък дон Хуан отбелязва, че „чародейците слагат в ред хаоса”. Това напомня за един масонски девиз: „Ordo ab chao”(„Редът роден от хаоса”). Довчера е цитирал Свети Хуан де ла Крус, Сесар Валехо, Хуан Рамон Химинес. Сега интересът му се насочва към англосаксонците и той настоява Карлос да прочете на висок глас една поема на Дилан Томас. Докато Изкуството на сънуването бележи тържественото му завръщане в светлините на сцената, самият Карлос Кастанеда се впуска в изненадващ ритуал. На 27 септември 1993г той се жени за Флоринда Донър в Лас Вегас. На 29-и празнува на същото място свадбата си Каръл Тигс. Ето го най – официално полигамен. А мъжете? По настояване на Карлос повечето от мъжете последователи са се отказали от всякакъв сексуален живот. Някои обаче продължават да поддържат тайно своята активност.
Писателят приема ролята на съдник на поведението на мъжете, като същевременно се грижи за сексуалното разгръщане на жените. През есента на 1993г организира завръщането си пред публиката със зрелищна лекция. Събитието е изпипано до съвършенство. При Карлос не може да се влезе без покана. Маргарет Ръниан и Карлтън Джереми решават да присъстват. Те получават пропуски чрез Дейвид Кристи, който ръководи издателската къща Millenia Press. Карлос нахълтва обут в джинси и с каубойски ботуши. Маргарет остава много разочарована. Къде са някогашните излети по тялото костюми? Очевидно срамежлимият оратор от 60 години се е променил.
Карлос се впуска в дълга тричасова реч, изпъстрена с „автобиографични” анекдоти, смешни истории, остри коментари и разсъждения. Непрестава да се подиграва на самопровъзгласилите се „гуру”, чиято дейност процъфтява по западното крайбрежие на САЩ. Карлос безспорно се е превърнал в шоумен, който много скоро ще наелектризира огромни аудитории. Това не пречи брътвежите му да звучат твърде смислено и постепенно да посяват съмнението. Този мъж е не само манипулатор. Той е също и поет, мислител, чиито внушения пленяват: „Полунощ без четвърт е „, често повтаря той на приближените си. В края на това забавно и блестящо изложение учителят напуска книжарницата през страничен изход.
Маргарет и Карлтън Джереми се втурват подире му. За да привлече неговото внимание, синът му е принуден да чука по стъклото на колата, която вече потегля. Карлос благоволява да слезе и разговаря известно време с порастналото дете. После приближава към Маргарет и нежно я прегръща. Тя реагира по странен начин. Изважда екземпляр от Изкуството на сънуването и моли Карлос да и напише посвещение. Може да ни се стори странно, че тази жена, която навремето е била толкова близка с него , възприема поведението на почитателка. Карлос отказва автографа: „Ръцете ми са твърде уморени.” После си тръгва. Сцената не е продължила и десет минути.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар