Рекламирането на чародейските движения и излизането на светло отговарят в последна сметка на две цели: преодоляване на скуката и придобиването на сила. Официално групата на съществува и Флоринда не престава да отрича публично, че има такава. Обществото на последователите обаче непрекъснато нараства, подобно на някаква тайна мрежа. В групата цари строга йерархия. Карлос е единственият, който преценява дали са израстнали тези или онези.
Той се влюбва, разлюбва и отпраща когато му хрумне, като често проявява безмилостност, жестокост, язвителна ироничност. Труден е пътят който води до възприятието. Бъдещият войн ще трябва да търпи постоянни унижения. „Ние сме преди всичко хищници, повтаря сега Кастанеда. Трябва да се премахнат добрите чувства, самосъжалението, претенциозността и опасното милосърдие. Чародеецът стои над доброто и злото. Най – големият ми кошмар е майка Тереза да ми помага”, шегува се Карлос.
В разговор с Конча Лабарта, публикуван в испанското списание Mas Alla, Флоринда Донър, Тайша Абелар и Каръл Тигс настояват, че са се отказали от пътя на сърцето. Важно е да се отхвърли диктатурата на добрите чувства. Любовта? Празно понятие. Погребването на илюзиите е в центъра на Кастанедовата практика. Трите жени наблягат на необходимостта да се разрушат моделите, които водят до хаос, като вечната за загриженост за романтичните любовни връзки, представянето и защитата на Аза във всекидневния живот, закостенелите привички и най – вече невероятната втораченост в самите себе си.” През 1993г. Карлос организира в едно танцово студио вътрешни седмични заседания, известни като „неделната група”. Става дума за група в самата група.
Тази затворена единица включва не повече от 35 души. Кастанеда редовно присъства. Той се впуска в тричасови монолози, прекъсвани от сеанси по „успокояване на напрежението”. Неделната група е първия кръг. Всеки мечтае да бъде поканен в нея. Избраните обаче са малко. Много скоро групата е отровена от ревност и от съперничества. Още повече, че учителят не престава да ухажва своите протежета и непрекъснато сменя фаворитките. Повечето от жените, които са в близкото обкръжение на Карлос са слаби, високи, с къса коса и малки гърди. Карлос следи най – вече за прическата им. Той притежава истински комплет бръснарски принадлежности и лично се заема да оформи косата на любовниците си. Много често подстригването служи като претекст за любовно посещение.
Карлос проявява и голяма взискателност към външния вид. Когато са поканени в дома в Уестуд, последователите трябва да са официално облечени. Човек би си помислил, че ще ходят на свадба. Изискванията за облеклото постоянно се променят. Флоринда често определя новите тенденции и препоръчва едно или друго облекло. Един ден в някакъв рестурант се втурват близо 10 жени облечени в бяло, защото госпожа Донър е решила така. Писателят продължава да се вижда с Ейми Уолас. Той ръководи живота й, обажда и се по няколко пъти на ден. Забранява й да отиде на зъболекар, въпреки че има ужасни болки. Контролира я, докарва я до отчаяние, но същевременно я разсмива, чудесен е и умее да я изслушва. Тя го обича, духът и обаче е бунтарски и тя трудно позволява да бъде командвана.
Когато умира чичо й , тя отива на погребението. Става дума за открит акт на съпротива. Карлос изисква от учениците си да прекъснат всякаква връзка със семействата си и да избягват като чума и холера сватби и погребения. Ейми Уолас обаче упорито отстоява независимостта си. Когато Карлос открива, че е присъствала на погребение изпада в ярост. Въпреки това любовната им връзка не прекъсва. Нещо повече тя приема болезнен развой. Карлос иска да прави любов с Ейми във фамилния дом на семейство Уолас. И много би желал младата жена да му се отдаде в детската си стая. С този ритуал според него ще бъде осветено преминаването й в ранга на чародейка. В края на краищата тя склонява да изпълни искането му, като се възползва от отсъствието на майка си.
Сега Ейми Уолас окончателно се е сближила с този, който смята едновременно за грижовен баща, пламенен любовник и строг гуру. Вратите на дома в Уестуд се отварят за нея. Един предмет в спалнята на Карлос я изненадва. На нощното шкафче тя вижда изкуствен фалос. С учудване открива, че Карлос го използва....за да закачи на него очилата си. В друга стая забелязва библиотека като вавилонската кула, в която са подредени всички издания на книгите на Карлос. В знак на приобщаване към новата реалност Ейми се опитва да заличи собствената си биография, като дори изхвърля двете си котки, които обожава. Тя обаче е силна личност и плодовита писателка.
През 1990 г например публикува завладяващ еротичен роман, който описва света на търговците на перли и се казва: Desire (Желание). Е, само това липсва! Карлос й нарежда незабавно да започне работа като сервитьорка. Тя се подчинява без колебание, като се отказва от удобния си живот. Дъщеря на прочут писател, тя разполага с достатъчно голям капитал, за да не се налага да приготвя закуски в някакъв хотел. Карлос обаче е заповядал. На излизане от работа й се случва да му се обади. Той се държи жестоко и презрително: „Пикая ти отгоре. Ти си едно лайно. При това еврейско! Какво си мислиш, че сме ние двамата: един мексиканец и една еврейка? Израсла си със сребърна лъжица в задника. Не си работила нито ден в живота си. Я ми кажи идват ли еврей в твоя ресторант?
– Да.
– Оставят ли бакшиши?.
– Не. Това е хотел.
– Виждаш ли! От всички най – лоши са еврейте – дори бакшиш не дават!
Ейми Уолас е влюбена. И става зависима. Ако Карлос не й се обади тя се опитва по всякакъв начин да се свърже с него. Когато се срещнат той я обижда, пренебрегва, люби я набързо из разни хотелски стаи. Колкото повече го боготвори, толкова той по – малко я уважава.
Коментари (2)
1. Написано от SexNature, on 10-08-2008 15:57 Най-хубавият ден - днешния. Най-голямата спънка - страхът. Най-лесното нещо - да се заблудиш. Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти. Най-трудното - да постигнеш мечтите си. Най-непостижимото - да угодиш на всички. Най-глупавото нещо - оправданието. Най-голямата грешка - да паднеш духом. Най-голямото поражение - да се предадеш без бой. Коренът на всички злини - егоизмът. Най-хубавото развлечение - работата. Най-полезното нещо - опитът. Най-безполезното нещо - мързелът. Най-лошото поражение - отчаянието. Най-необходимото - домашното огнище. Най-верните приятели - родителите. Най-големите дарители - учителите. Най-добрите учители – децата. Най-големият ти враг - ти самият. Най-опасният човек - лицемерът. Най-лошият съветник - гневът. Най-коварните чувства - омразата и завистта. Най-голямото щастие – да си полезен на другите. Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си. Най-неприятния недостатък – лошото настроение. От какво не можеш да избягаш - от проблемите. Най-първата необходимост - общуването. Най-краткият път - правилният. Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл. Най-красивият подарък – прошката . Най-добрата защита – усмивката. Най-приятното усещане - вътрешният мир. Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг. Най-голямото разочарование - предателството. Най-обезличаващото - подражанието. Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените. Най-важното нещо, което носиш със себе си - умът. Най-доброто лекарство – оптимизмът. Най-мощната сила на света – вярата. Най-стимулуращият дар – надеждата. Единствената реалност – любовта.
Майка Тереза
2. Написано от Kamino, on 10-08-2008 15:44 "Най – големият ми кошмар е майка Тереза да ми помага” казва Карло Арана.
Кошмарът ти се сбъдна! Сега Света Майка Тереза ще ти помага! Аз ще се погрижа, да не намериш покой нито в гробищата или там където си или в когото си! Няма да намериш покой заради всички животи, които си съсипал и които продължаваш да съсипваш.
Седемте тайни на Майка Тереза Всеки е достоен за любовта
Тя умееше да приготви обяд за 7000 човека, да не спи денонощия, да се уморява безумно и винаги да се усмихва. Получаваше колосални дарения, но притежаваше само чадър и одеало. Тя беше Нобелов лауреат и почетен доктор на Оксфорд, но можеше да й позвъните по всяко време и да разговаряте с нея. Майка Тереза (Агнес Бояджиу) знаеше още от детството си, че смисълът на живота е единствено в любовта. Значението на тази вече изтъркана дума беше за нея по-различно, отколкото за повечето от нас. 1. „Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие”. Да бъде само монахиня в тих манастир беше нещо, което не привличаше Агнес. Родена в албанско семейство, тя пресече цивилизована Европа и стигна до Калкута на просяците с пет рупии в джоба. Половин век, докато не напусна този свят на 87 години, от сутрин до вечер миеше, хранеше, чистеше, лекуваше бедните. Основният от нея Орден на милосърдието приемаше бедни, болни от СПИН, рак, проказа. Орденът работи и днес с повече от 300 сътрудници в 563–те приюта в 126 страни на света. Работи отлично, защото „и най-малките неща трябва да се правят с голяма любов”. 2. „Ние мислим, че на сърцето не може да се заповяда, но можем да се научим да обичаме”. Бъдещите сестри в Ордена се обучават 9 години. Работата им е денонощна и неспирна: чистене, пране, обработка на рани, докосване без ръкавици до най-ужасни язви от проказа. понякога работят под куршумите, но вършат всичко с тиха и радостна усмивка. Ако в тях се появи раздразнение, могат да не отиват на работа, но се молят докато не намерят покой: „Господи, дай ми сили да утеша, а не да ме утешават, да разбирам, а не да бъда разбирана, да обичам, а не да бъда обичана. Защото, когато даваме, получаваме и прощавайки – сме опростени” – това е молитвата, дадена от Свети Франциск от Асизи. 3. „Ние мислим, че любовта трябва да се заслужи, но за нея е достоен всеки”. Веднъж майка Тереза видяла как донесли в клиниката проядена от проказа жена, чието тяло миришело ужасно. Не я приели при другите, но Тереза я измила и поговорила с жената преди тя да издъхне тихо. От този момент поела грижата за всички безнадеждно болни и бездомни, за да облекчи страданията им. Основан е първия дом за умиращи бедняци. Възможно ли е всеки да бъде обичан? Да целуваш прокажени, да се докосваш до гниещи приживе тела? Точно това правела майка Тереза със сътрудниците си ден след ден. „Виждам във всеки човек Иисус”. 4. „Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът”. Затова само любовта е лекарството срещу разяждащите ни тревоги. Тя не се страхува от нищо – помага на бедните в разгара на апартейда в Претория, в пика на СПИН истерията уговаря кмета на Ню Йорк да пусне от затвора трима болни, работи в Бейрут под бомбите. 5. „Ние възприемаме любовта като вид безумие, нов последна сметка тя е особена, интуитивна разумност”. Идеите на майка Тереза често са нестандартни. Тя искала да открие лепрозорий, но индусите се възпротивяват, защото възприемат проказата като наказание за греховете. Тогава вместо стационарни, създава мобилни лепроклиники. Доказва, че проказата се лекува и чак тогава основава селища, където болните се излекуват, работят и раждат здрави деца. 6. „Ние мислим, че изразът „светлината на любовта” е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно”. Журналист от ВВС снимал филм в полутъмно помещение в Дома на умиращите без надежда, че ще постигне качество. След проявяването на лентата, екранът светел с меко, перлено сияние. Филмът Something Beautiful for God излиза през 1969 г. 7. „Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост”. Приютите на майка Тереза са много оживени. Понякога европейски лекари изоставят практиката си, за да създадат безплатни улични поликлиники. Те приемат дневно поне по 700 болни.
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Коментари (2)