През 1995г писателят официално осиновява Патриша Лий Партин под името Нъри Алегзандър. Организираните през 1995г семинари в Кълвър Сити и Анахайм бележат решителен етап. Става дума за пищно честване на единственото по рода си публично „разкриване” на Карлос. За да участва всеки трябва да заплати сумата от 1500 долара. На място посетителите могат да купят брошури, бижута, както и фланелки с надписа: „Успокояване на напрежението. Магията е в движението.” Първият семинар в Анахайм се провежда през декември 1995г пред повече от 400 души. В действителност духовното събите, много прилича на рок концерт. Публичното „разкриване” на Кастанеда много скоро предизвиква огромно любопитство. Списание Paris – Match решава да изпрати в Калифорния Мари-Терез дьо Брос, която често отразява паранормалните събития.
Освен това тя е във връзка с две французойки в Калифорния, които участват в групата Софи и Терез. Статията й излиза на 28 март 1996г с крайно критичното заглавие: „Видях да се ражда секта”. Журналистката присъства на един от семинарите в Анхайм. Веднага я смущава полицейската обстановка. Забрана за филмиране, за записване, за правене на снимки, дори за водене на бележки. Входът е по – строго охраняван дори от Форт Нокс и представлява низ от драконовски проверки, които завършват с печат на китката като пропуск. Тя се смесва с тълпата, подобно на съседите си се опитва, доколкото може да повтаря изпълняваните на сцената движения. Изведнъж в залата настъпва раздвижване, появата на учителя е режисирана и многократно репетирана. Рок звезда или гуру?
Френската журналистка на може да повярва на очите си. Тя присъства на дълга цветиста реч, прекъсвана от смях и аплодисменти. Участниците ликуват, докато Мари – Терез дьо Брос хладнокръвно наблюдава екзотичната радост: „ Хората са екзалтирани. Те са кастанедианци на един Кастанеда, станал техния дон Хуан. И на свой ред искат да се втурнат в чародейски пътешествия. Един от участниците ме пита най – сериозно: „Дали в другите светове приемат кредитни карти?” Журналистката е подложена на пряк натиск: „Щом подготвех материала, той трябваше да бъде изпратен на тяхното дружество, за да бъде прочетен и поправен. Можех да го публикувам само с тяхното одобрение, като подписвайки един формуляр се задължавах да не променям нищо, да не зачерквам нито дума и да отстъпя авторските права върху текста на „Cleardreen”. Paris – Match отхвърля тези искания.
Накрая Мари – Терез дьо Брос казва: „Този, който не преставаше да повтаря, че не е гуру, много скоро ми се видя най – завършеният от всички гуру. Непреклонен, фанатизиран, догматичен, нетърпящ никакво възражение, никаква критика.” Журналистката добавя още нещо: „Има и по – лошо. Кастанеда обича да повтаря как дон Хуан и неговите 14 ученика, изгаряни от „огъня от вътре”, скочили през 1973г в една пропаст, за да отлетят със сияйното си тяло, без да оставят никаква следа от себе си на Земята. За Кастанеда постигането на подобна смърт представлява крайната цел на живота.” Възможно ли е Карлос да втълпява на своите близки последователи, че рано или късно ще трябва да скочат на свой ред в бездната? Когато описва в Сказания за силата показния скок в метафизическото простронство, никой не си представя, че един ден той може да нареди извършването на реален скок.
През 90 години множеството колективни самообийства свидетелстват за верските изстъпления в сектите. По времето, когато движението за Успокояване на напрежението е в разцвета си, излиза важен биографичен речник на философите на 20 век. В него Карлос Кастанеда стои редом с Витгенщайн, Ленин, Троцки, Роланд Барт, Жан Бодрияр, Луи Алтюсе, Жан-Франсоа Лиотар, Карл Попър и Лев Толстой. Въпреки отклоненията си той продължава да шества из елисейните полета на културата. Що се отнася до „Cleardreen”, дружеството започва да организира сеанси в Мексико, Испания, Италия, Германия и Аржентина. Във Великобритания дори се появява фондация, която се опитва да наложи практиката. Успехът на мексиканска земя е невероятен.
По същото време Кастанеда общува с един мексикански университетстки преподавател – Хокобо Гринберг. След известно време Гринберг изчезва безледно, съпругата му Тере Гринберг е заподозряна в убийството му. Тя твърди, че е невинна и подържа близки връзки с Флоринда Донър. На 28 май 1997г Марион Партин, баща на Патриша, умира, без тя да го е посетила нито веднъж. По нареждане на Карлос тя не е виждала баща си от 20 години. Карлос вече се представя под образа на медиен мъдрец, който трябва да укротява нарастващото въодушевление на разпалените последователи. През 1997 г групата наброява близо 7000 души.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар