Платените семинари, разбира се, са предназначени за широка публика. Приятел или противник всеки може да участва в тях, при условие, че си плати таксата. Съвсем другояче стоят нещата с „неделната група” и с „вечерните сесии”, които се появяват много скоро като допълнение. В тези всекидневни събития не може да се участва без личната покана от Карлос. В зависимост от настроението си водачът кани, после отстранява. Той изисква абсолютно постоянство. Само едно отсъствие – и посочва вратата. Подборът е изключително елитарен. Постоянно трябва да се доказват „чародейски” качества, за които Карлос е единственият съдник. Това положение много скоро поражда кавги и ревност.
Всички, и мъже и жени са борят да бъдат любимци на учителя. Трудно е да се направи списък на тази вътрешна група, в която се влиза и излиза според настроенията на нагуала. Ако все пак се опитаме да съставим списък на имената, установяваме, че всяко от тях е скрито зад псевдоними. Бъдещите воини са скъсали с близките си, унищожили са личните си спомени, отказали са се от корените си и са приели различни нови имена, които често се наслагват едно върху друго така, че все повече да се заличават следите. За удобство псевдонимите са дадени в скоби. Сред последователите на Кастанеда, които участват редовно в неделната група през 1997г, откриваме:
Милер открива Кастанеда през 1984г, когато излиза от печат Огънят отвътре: „Прочетох книгата за едно денонощие. По това време бях секретар в съда на Монреал. Усещах, че вехна в сегашния си живот. Започнах постепенно да се откъсвам от обичайния свят. Години по – късно той попада случайно на рекламно приложение, съобщаващо за среща на движенията Успокояване на напрежението. През 1995 участва в семинар, организиран в кварлтал Калвър Сити в Лос Анджелес. Впоследствие постепенно се включва в неделната група: „ Прекъснах всички мостове. Не съм виждал семейството си от 10 години”, казва този търсещ дух, който остава убеден в правотата на Кастанедовото послание.
Кастанеда доста често заявява, че сексуалното въздържание е характерен белег на воина. В общи линии, с изключение на някоя и друга дискретна авантюра, мъжете приемат да играят играта: „Запазих сексуалната си активност”, признава обаче Франсоа Милер. Докато мъжете са приканени да потискат поривите си, то Карлос в никакъв случай не е безраличен към плътските удоволствия. Той умножава завоеванията си и се превръща в ревнив и единствен любовник на жени, които се боричкат за мястото на фаворитка. По време на семинарите първите редове са запазени за кохортата на избраничките. Всеки стол е отбелязан. В зависимост от статута си за деня дадена жена стои по – далеч или по – близо до естрадата. Мястото показва статута.
Болезнени вражди, дива ревност и сплетни изпълват ежедневието на напълно заслепени „чародейки”. Карлос и приближените му водят относително безобиден живот. Ходят на ресторант, посещават кафенета в Уестуд и гледат почти всички филми, които излизат на екрана. Жените посвещават много време на купуването на скъпи дрехи. Подобна баналност може само да ни учиди. Нима групата на Кастанеда не ратува на всекидневното чародейство? Нима „сънуването” и „шаманските практики” не следва да озаряват всеки ден? Въпреки „космическата си сперма” и претенциите, че е свръхчовек, Кастанеда води съвсем обикновен живот. И в това е неговата вечна двойнственост. Този мъж отвращава и очарова едновременно.
Той е едновременно гуру и поет, сянка и светлина: „кагото го следвахме и за миг не се съмнявахме в истинността на това, което говореше”, коментира Франсоа Милер и добавя: „Карлос Кастанеда бе реаниматор на духа.” Освен другите практики, групата се впуска и в театрални прояви. „Театърът на безкрайността”, представя малки комедии, често пъти язвителни, високомерни, обидни, които имат за цел да осмеят слабостите на ученици, прекалено вкопчени в своето его или да ги разобличат. По време на представленията често всички лица се обръщат към Кастанеда. Най – важният зрител ще благоволи ли да се засмее? Ако „гуруто” се развесели, цялата зала се разтърсва от смях. Ако направи недоволна гримаса, актьорът бързо напуска сцената и скрит в някой ьгъл умира от срам. Вероятно повече няма да бъде поканен да участва в театъра.
Карлос вече се е отегчил от Мери Джон Баркър, която от край време живее в къщата в Уестуд. Това е жената, с която започва любовна връзка през 1960г след като окончателно се изнася от апартамента на Маргарет Ръниан. Писателят измисля сложен план за прогонването на Мери Джон Баркър. По негово нареждане Ричард Дженингс се маскира като агент по надвижимите имоти. За да бъде принудена да напусне жената трябва да повярва, че къщата предстои да се продаде. Това хвърля клетата жена в дълбока печал. Къде би могла да отиде, след като всичко е пожертвала заради Кастанеда? Карлос наистина обича да измъчва жените си. Чисто женските сбирки скоро се превръщат в специалитет на дома.
Понякога последователките вкупом се качват на някой от хълмовете на Лос Анджелес. Там те лягат направо на земята и свалят бикините си, така че чародейските ветрове да проникват в тях. Не е рядкост да се видят 10 – 15 жени налягали голи една до друга, в очакване на някой особено енергийно наситен бриз. По време на едно занятие в УКЛА през март 1996г, чиято тема е „Женското енергийно тяло” Флоринда Донър заявява, че навремето дон Хуан я накарал „Да изложи на вятъра половите си органи”. После й показал пениса си, най – големия, какъвто някога е виждала. По нареждане на стария мъдрец тя легнала под слънчевите лъчи – гола и готова за милувките на бриза. После заспала и била събудена от млади мексиканци, които я изнасилвали. По – късно дон Хуан й препоръчал никога да не носи бикини.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар