На 27 април 1998г в три часа сутринта Карлос Кастанеда е обявен за мъртъв от доктор Анджелика Дуенас. Тя го е лекувала в последно време. Още същия ден е кремиран в пълна тайна. Прахът му е предаден на директорката на „Cleardreen” Талиа Бей. Според смъртния акт Кастанеда е починал от метаболична енцефалопатия, предизвикана от бъбречна недостатъчност, дължаща се на чернодробния рак, от който е страдал от десет месеца. С други думи Карлос Кастанеда умира от рак на черния дроб, който се е добавил към диабета. Смъртта на водача за момента се държи в пълна тайна. На 1 юни 1998г в книжарниците се появява, сякаш нищо не се е случило „нова книга” на Кастанеда: „Колелото на времето. Шаманите на дравно Мексико, техните мисли за живота, смъртта, Вселената.” Всъщност става дума за сборник с цитати.

На 19 юни смъртта на Карлос Кастанеда е обявена официално от Карлтън Джереми, който е бил потърсен от нотариус във връзка с деликатен наследствен въпрос. Групата Успокояване на напрежението продължава дейността си , ръководена единствено от Каръл Тигс. Къде са обаче другите чародейки? Флоринда Донър, Тайша Абелар, Талия Бей и Кайли Лъндал изчезват от лицето на земята в деня, в който Карлос умира. Талиа Бей е последната, която е видяна публично. Именно тя прибира праха на писателя, преди да „замине”. Колкото до Нъри Алегзандър, тя сякаш се изпарява през май 1998г. В последните дни на април 1998г телефонните линии на чародейките едновременно спират да работят. Когато ги питат служителите на „Cleardreen” все повтарят, че жените-воини са „заминали на пътешествие”. За какво пътешествие обаче става дума?

През ноември 1998г излиза Активната страна на безкрайността. Малко се читателите, които забелязват двойнствения смисъл на произведението. На пръв поглед става въпрос за овтобиографична творба: „Книгата представя паметни събития в моя живот”, заявява Карлос още на първата страница. Забавните случки обаче служат само за претекст. Целият разказ има за цел да ни отведе на ръба на платото от финала на Сказания за силата. Спомняме си, че дон Хуан бе скочил в бездната, изпълнявайки показен ритуал на смъртта. Кастанеда наново преживява изчезването на своя учител и се отдава на мрачни размисли: „Според дон Хуан шаманското знание имаше за крайна цел да ни подготви за окончателното пътешествие, това, което трябва да направи всеки от нас в края на живота си.” Кастанеда не се задоволява с общи философии.

Той изгражда теорията за края: „Благодарение на своята дисциплинираност и решимост, казваше той, шаманите можеха да запазват и след смъртта си своето индивидуално съзнание и личните си цели. Това, на което нашият съвременен идеализъм дава мъглявото определение „живот след смъртта”, за тях е било съвсем конкретно съществуване, изобилстващо с практически дейности.” Така както през 1973г дон Хуан е скочил в другата реалност, като се е хвърлил от ръба на пропастта, така и физическата смърт на Карлос не означава нищо, тъй като животът на война продължава на по – висше равнище: неговото съществувание сега протича в „активната страна на безкрайността”. В един ключов пасаж писателя се пита: трябва ли да замине сам? „Почувствах без сянка на съмнение, че не трябва да умра сам”.

Дали Кастанеда в последна сметка е сключил с най – преданите си помощници договор за смърт? Възможно ли е Флоринда Донър, Тайша Абелар, Талиа Бей, Кайли Лъндал и Нъри Алегзандър да са го придружили в неговото „окончателно пътешествие”, по един или друг начин да са скочили от някоя скала? В противоположност на всякакво очакване, тайнствения живот на Кастанеда приключва сред гадост и трагедия. В групата езиците се развръзват макар и дискретно. Става ясно, че във вътрешния кръг никой не си е правел илюзии. Окончателното пътешествие съвсем не е било виртуално, нито символично. Наистина е ставало въпрос за заминаване, при това напълно съзнателно. През седмиците, които предшестват смъртта на Карлос, много последователи са се надявали да чуят съдбоносния телефонен звън. Те искали Карлос да ги вземе със себе си.

Заминаването е било доказателството, че са избраниците. Онези, които не са били повикани, горчиво съжалявали и се почувствали пренебрегнати, изоставени и забравени. Ейми Уолас твърди, че е имало опити за самоубийство: „Имаше самоубийства и опити за това, някаква жена в Санта Фе се хвърли в урва, за да се присъедини към нагуала. Уви тялото и бе открито разтрошено. Така и още един член от групата се опита да се замоубие по същия начин.” Каръл Тигс е истинска загадка. Защо тази, която Карлос е наричал жената – нагуал, не е последвала спътничките си? Запитана по този въпрос, тя дава доста изтънчен отговор: „Решението за не-решение ме задържа тук.” Никой и не помисля да се разрови къде са се дянали чародейките.

Според официалната верисия те просто са „зминали”. Защо обаче нито една от тях не е потърсила частта си от наследството? През февруари 2003 г са открити човешки кости в една местност, наречена Panamint Dunes в Долината на смъртта, Калифорния, близо до изоставена мина. Човешките останки са трудни за идентифициране. Те са били оглозгани от животни. Полицията обаче открива необичаен предмет . Става дума за монета от 5 френски франка, в чийто прорез е пъхнато острие от бръснач. Според Ричард Дженингс този предмет е принадлежал на Патриша Лий Партин (Нъри Алегзандър). Колкото до „Cleardreen”, в дружеството поддържат една философска версия. Те цитират следните думи, които били казани от дон Хуан: „В момента на преминаването цялото тяло започва да сияе от знание”. И заключават: „Карлос Кастанеда напусна света по начина, по който го бе направил неговия учител дон Хуан Матус: напълно съзнателно.”

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: