Сигурно сега се чудите "Този пък на къде ни заби, какво е общото между Словакия и мъжете?". Но ще стигнем и до там. В глава втора ви съветвах че няма никакви правила и не трябва да си слагате прегради. И че мъжете си падат по всякакви на външени вид жени. Но обърнете внимание: "на външен вид". Но тук става въпрос за това което е отвътре- вашият характер, навици и особено отношението ви към другите. Всяка жена е чувала, че мъжете в България много си падат по курортистките, посещаващи нашето черноморие, особено тези от Чехия и Словакия. Сигурно си мислите, че тези си жени са по-красиви от вас или имат повече пари. Няма такова нещо. Те имат нещо, което ги прави привлекателни за мъжете и това със сигурност не е само външния вид. Та наскоро бях за кратко време в Словакия.
След завръщането си тук аз твърдях, че там са най-красивите жени на планетата. И просто не можех да си обясня. Човек като си помисли, навсякъде има красиви жени. Но защо в Словакия са най-красивите? Нима в България жените не са красиви? Красиви са, по този въпрос две мнения няма. И защо все пак, в края на краищата съм решил, че момичетата в Словакия са страхотни? След размишления и зяпане на момичетата в софийския градски транспорт и улиците стигнах до просветление! Открих каква е разликата! Най-точната основна разлика е, че момичетата в Словакия са много ЛЪЧЕЗАРНИ.
На лицата им постоянно грее една искрена усмивка и човек изпитва невероятно удоволствие от един най-обикновен разговор. Аз например си паднах по момичето на рецепцията (боже, колко шаблонно!) само заради тази си лъчезарност. Въпреки, че на външен вид никога не съм харесвал подобни момичета. И после взех да си падам по всички словачки, защото бяха лъчезарни и мило ми се усмихваха, особено когато се опитвах да им говоря на шантава смесица от словашки, чешки, български и руски език. Няокои от вас биха казали, че словачките се усмихват и са лъчезарни поради това, че живеят по-добре от нас. Е, това просто не е вярно.
Погледнете статистиката за Словакия и ще разберете, че разликите в жизненото равнище са минимални. При разговорите си установих че и там също страдат от всички проблеми, каквито и в България: престъпност, корупция, ниски доходи... Но това изобщо не пречи на словачките да бъдат лъчезарни и да се усмихват искрено на всичко. Като си помислите че това си качество е високо ценено от мъжа, и нищо, ама съвсем нищо не ви пречи да се усмихвате, да бъдете лъчезарни и искрено да се радвате на живота. И тогава ще имате страхотен успех сред всички мъже, независимо от какви типове са (а и може и да се окаже, че това мое разделение на подобни типове е напълно невярно).
Знаете ли защо повечето хора, особено младежи, не понасят пенсионери? Ами защото пенсионерите са постоянно мрачни, навъсени, хленчещи и мърморещи. Особено едни пенсионери, които се стараят на всяка цена да покажат колко им е зле, като по този начин се опитвет да те накарат да им отстъпиш място в трамвая. На такива типове никой не иска да им отстъпви място. Защото според повечето хора трябва да си пълен скапаняк, за да пъшкаш само защото нещо не ти било наред. И мен ме боли макият пръст на крака, ама не съм взел да квича, да пъшкам пред хората и да плюя кръв заради някакъв си пръст и някаква си малка заплата (а моята е наистина много малка). А я си представете, че един мъж среща някаква мрачна, прекалено сериозна, мърмореща и вечно оплакваща се жена, с други думи- злобарка. Ами ако това сте вие, нямате никакъв шанс.
Имате шанс при някой подобен индивид-мрачен, прекалено сериозен, мърморещ и вечно оплакващ се. Никой не иска да си скапва настроението и да губи време и усилия да търпи (!) подобна личност до себе си. Ако нещо ви е криво, да знаете никой не е длъжен да търпи мърморенето или капризите ви. Избийте си ги от главата. Никой не е длъжен нищо да прави за вас. Всичко е по желание. Ако считате, че любимият ви е длъжен да ви търпи хленченето, то не се чудете, че е заминал завинаги в Словакия. За това как да се радваме на живота човек може да посвети цяла книга. Но да се спрем на няколко неща, които ни скапват настроението:
1.Приемаме всичко прекалено лично. Например блъсканицата по градския транспорт или чакането на спирка на трамвая 20 минути при минус 10 градуса. Е, вярно, блъскат ни, студено е. Това са чисто физически усещания. Ако решите те няма да имат нищо общо с вашето настроение. Но само ако решите. Все пак всичко идва от мозъка. Ако мозъка ви (тоест самите вие) решите, че студа не е лошо нещо, то той няма да ви действа на настроението. Подобно е и в тъпкания автобус. Там може даже да е забавно, стига да решите. Например можете да зяпате мъжете. Като си помислите за нищо не сте виновни и за нищо не носите отговорност. Защо трябва да се ядосвате за чужди грешки?
2.Хората не ни харесват. Противни са ни, просто се чудите как може да падате на най-големите идиоти, простаци и прочие. Ами то хората са си такива. И не само в България, а навсякъде. А ако поживеете малко с чужденци, така ще залюбите българите... И да ги гледате мръсно въпросните простаци и да не ги гледате, те ще си останат такива. Ако постоянно разсъждавате за другите като неприятни типове, то ще трябва да плачете ден и нощ. И накрая: ако считате, че някой не ви харесва или е противен, то вината си е изцяло ваша. Добре де, ако някой е противен, как бихте си обяснили що за хора са тези, дето го обичат, например майка му или приятелката му. Просто няма противни хора. Противните хора са противни само според ВАС. Иначе те са такива каквито са. А наистина противните хора си вредят най-вече на себе си. А вие няма да направите нищо като сте кисели. Само ще навредите на себе си, като станете противна злобарка.
3.Имаме проблеми. Най-странното е, че проблемите ни в повечето случаи са малки и лесно решими. И какво като имаме проблеми? Ще се решат, после ще се пръкнат други, и така до безкрай. Като имаме проблеми, сега к'во, да си убием децата ли, що ли? Все пак каквито и да са ни проблемите, не отиваме в затвора заради тях. А ако ще ходите в затвора, бързо захвърлете тази книга и се разтичайте за адвокат. Има някаква зависимост между това колко лесно решим е проблема и колко се тревожим за него. Колкото по-лесно решим е той, толкова повече се тревожим. Поне с мен е така. Още нещо: ако сте лъчезарни, то проблема ви по-лесно ще се реши, защото тогава всички врати са отворени за вас. Никой няма да има нещо против при него да влезе малко радост даже и за минутка. Ама ви е писнало от проблеми. Е, това не значи че няма да идват други. Това е положението. В края на краищата това си е нашия живот. А пък ние си го обичаме. Значи си обичаме и проблемите. Абе добре че са те, та да ни става по-интересно. Ако нямахме проблеми сте станем вегитиращи плужеци.
4.Не става това, което го искаме. Това се наричат претенции. Ами като нещо не ви харесва променете го. Ако не можете, приемете го. Или го разкарайте от живота си. Примерно онзи навлек, дето ви досажда всеки божи ден по телефона и ви кани да отидете у тях. И недоволствате, че той не е еди какъв си. Ами няма и да стане. По-добре не недоволствайте, защото можете по инерция да напъдите и някой дето ви харесва. И после ще съжалявате. По същия начин не се надявайте някой мъж да тръгне да се влачи по корем след вас, а вие да вирите нос. Впоследствие ще разберете, че сте на 26 години и сте девствена. А онзи си мъж си бута кефа с някакви други мадами и отдавна е забравил за вас. Не е честно, но какво ли е честно изобщо. И така, бъдете лъчезарни. Евтино е, не изисква кой знае какви усилия и е с доказан ефект. Пък и не е лоша идеята всички мъже да си падат по вас.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар